Протокол № 522 от 04.03.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 522 гр. Варна , 02.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Стоянов при участието на секретаря Нина И. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20203100102577 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:23 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, на именното повикване в 10:23 часа се явиха:

Ищецът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител по ТЗ на дружеството, не се явява и процесуален представител.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , редовно призован, представлява се от адв. Л.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице К.Т. К.-С., редовно призована, НЕ се явява.

СЪДЪТ констатира, че ищецът е редовно призован чрез полученото съобщение на 28.01.2021г. от надлежния към онзи момент пълномощник адв. Д.. Разпореждането на съда, с което за първи път е констатирано оттегляне на пълномощията и десезиране на този процесуален представител, е от 03.02.2021г. С оглед на което ищецът е редовно призован.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че с оглед редовното призоваване на страните не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на 1 спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

АДВ. М.: Поддържам първия и втория отговор.

По повод указанията на съда с доклада ще внеса някои уточнения.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение от 20.01.2021г. по делото, както следва:

Производството е образувано по предявен от „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК831160078, със седалище гр. София, бул. „Цар Борис III“, №136, ет.3, срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс, кула Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК (след изменение на петитума преди насрочване за о.с.з.) за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик на въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща дължина 11 875м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище и захранващ с електрическа енергия тези населени места, за който със задължително за ВОС и страните по делото Определение №260072 от 15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС е прието, че съставлява движима вещ, на придобивно основание за правото на собственост на ищеца – преобразуване на притежавалото правото на собственост държавно предприятие „Хидромелиоративни системи“ София в „Напоителни системи“ ЕАД въз основа на Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС и съпътстващите му актове, по реда на чл.17а от ЗППДОбП.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцовото дружество твърди (в исковата и последващите си уточняващи молби), че въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с настояща обща дължина 11 875м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище, е бил изграден преди 1976г., а през 1976г. бил заведен в активите на различни държавни структури, като последно бил вписан в активите на ДФ „Хидромелиоративни системи“ гр. София“. Твърди още, че ищцовото дружество било учредено с Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС като държавно такова. При учредяването със същия акт било вписано, че „Напоителни системи“ ЕАД поемало изцяло активите и пасивите на ДФ „Хидромелиоративни системи“ София“, сред които и спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“.

Последното било посочено и на страница 10 от изготвената оценка на активите на ДФ „Хидромелиоративни системи“ София“, които формирали капитала на новото дружество 2

„Напоителни системи“ ЕАД. По тези причини и на осн. чл.17а от ЗППДОбП ищецът счита себе си за носител на правото на собственост върху спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ от 1993г. и до настоящия момент.

Ищецът твърди на следващо място, че с оглед на така придобитото му право на 1 собственост, през 2012г. тогавашното ЕРП, действало на територията, на която бил изграден електропроводът, правоприемник на което е ответникът по делото „ЕРП – Север“ АД, е поискало да изкупи собствеността на ищеца по отношение на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. По това искане била отпочната процедура, по която през м.08.2012г. за електропровода били издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от общ. Търговище. А през 2018г. била изготвена, по възлагане на ищеца, и оценка на на стойността на спорния ВЕЛ, която била в размер на 239 400.00лв. Тези документи, заедно с останалите по процедурата по изкупуване били предоставени на ответното дружество през м.06.2019г.

В хода на преговорите обаче,с две последователни писма от 09.08.2019г. и от 21.02.2020г. на Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД, било заявено, че ответното дружество не желае да предприеме действия по закупуване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото въздушният електропровод бил собствен на ответника и бил записан в инвентарната му книга с диспечерско име ЕП „Магистрала“.

Предвид така заявения от ответника спор за притежанието на правото на собственост върху исковия ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ ищецът предявява окончателен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на неговата собственост върху вещта, на правно основание за собствеността чл.17а от ЗППДОбП.

Моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита иска за неоснователен. Сочи, че счетоводното записване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ в баланса на ищцовото дружество, както и издадените през 2012г. разрешения за търпимост, нямат никакво вещно значение за придобиване на собствеността от ищеца. Твърди и че ищецът изобщо не би могъл да придобие собствеността върху електропровода, тъй като при действието на ЗЕ (от 1948г., отменен) този обект е бил държавна собственост, която само била предоставена за ползване на държавното електростопанско предприятие, което чрез него е изпълнявало възложената му дейност. С разпореждане №46/07.11.1991г. на МС държавните структури по енергетика били преобразувани в „НЕК“, което дружество било и правоприемник на активите им, в това число спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Освен това ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и доставка на ел. енергия, поради което и нямало как да е собственик на съоръжение за това.

След внесените от ищеца по указания на настоящия състав уточнения по иска,с 3 допълнително становище ответникът излага аргументи за недопустимост на делото, поради липса на правен интерес. Евентуално поддържа аргументите си за неоснователност на иска.

Оспорва ясно заявеното едва с уточняващите молби придобивно основание на ищеца по чл.17а от ЗППДОбП. Оспорва да са налице всички предпоставки на тази разпоредба. Твърди, че електропроводът е бил изграден през 1962г. при действието на ЗЕ (от 1948г., отменен през 1975г.), при който всички енергийни съоръжения са били държавна собственост, поради което и никой друг не би могъл да ги притежава. Само по изключение можела да бъде преодставена на отделни структури експлоатацията на съоръжения за пренос и доставка на ел. енергия, но не и собствеността върху тях. Аналогична била и регламентацията в приетия през 1975г. ЗЕ (отм. през 1999г. със ЗЕЕЕ), като само с изрично разрешение на Асоциация „Енергетика“ било възможно да се прехвърли собствеността върху енергийно съоръжение на трето лице, също каквото разрешение нямало за спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Отделно ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и доставка на ел. енергия, по която причина и на основание действалите нормативни правила нямало как процесният въздушен електропровод да бъде собствен на ищеца. Не са били налице и специфичните нормативни изключения от това правило. В следващия ЗЕЕЕ (1999г., отм. 2004г.) уредбата била същата. Оспорва, както ищецът,така и ДФ „Хидромелиоративни системи“ София“, да са притежавали собствеността по отношение на 2 спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Позовава се на съдебна практика по повод възраженията си.

Оспорва и доказателствената стойност на представни от ищеца писмени доказателства.

На основание възраженията си (и без да твърди свое противопоставимо на ищеца право на собственост върху процесния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“) моли да бъде отхвърлен предявения установителен иск, както и за съдебни разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: правото си на собственост върху процесната вещ, на предявеното придобивно основание по чл.17а от ЗППДОбП, с пълния му фактически състав, а именно: че държавата е била собственик на процесната вещ към момента на началното й възникване; че това държавно имущество (вещта) след това било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие (в това число правоприемствата относно вещта); че същото имущество (вещта) е било част от активите на праводателя на ищцовото дружество и не е било изрично изключено при преобразуването му с акта на МС.

Допълнително следва да докаже още кога и как процесният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ е бил предоставен за стопанисване и управление, съответно е станал и част от активите на ДФ „Хидромелиоративни системи“ София; че „Напоителни системи“ ЕАД е правоприемник на „Хидромелиоративни системи“ София; и че в момента на преобразуването с Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС спорният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ е бил притежание на праводателя.

Допълнително, с оглед твърденията си,следва да докаже търпимостта на спорния ВЕЛ; извънсъдебният спор с ответника за собствеността върху исковия ВЕЛ; годността 4 последният да бъде придобит от ищеца; и местоположението, трасето и местата на захранване с ел. енергия чрез въздушния електропровод.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: положителните твърдения, на които основава възраженията си – че е налице правна забрана ищецът да притежава собственост върху спорния ВЕЛ; и че този ВЕЛ е собствен на държавата; а също и своите противопоставими на ищеца права на собственост (ако твърди да има такива).

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, е с обща дължина 11 875м. и преминава през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище, като доставя ел. енергия до част от абонатите там; че този ВЕЛ съставлява движима вещ (с оглед Определение №260072 от 15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС); че през м.08.2012г. за него са били издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от общ. Търговище; че между страните е била водена кореспонденция по повод на собствеността върху исковия ВЕЛ, включваща и писмата от 09.08.2019г. и от 21.02.2020г. на Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД.

АДВ. М.: Запозната съм с доклада.

Нямам възражения в голяма част от него.

Представям и моля да приемете писмено становище по част от доклада, както и представените със становището доказателства.

Във връзка с доказателствената тежест, която ни е указана, моля да иземените същата в частта, в която ни е указано, че следва да докажем, че процесния ВЕЛ е собствен на държавата. Такива твърдения не сме излагали нито в първоначалния отговор, нито в допълнителното становище.Твърденията ни са, че ВЕЛ-ът е изграден от Държавата и е бил държавна собственост, но само до 1989г., след който момент е бил преобразуван.

По отношение на указанията, че не твърдим противопоставими на ищеца права за собственост, в становището съм изложила че “Електроразпределение Север” ЕАД е собственик на това съоръжение, като тази собственост следва поредица от преобразувания на бившето държано имущество. Процесният ВЕЛ е 20 Кv, ниво средно напрежение, по същество част от разпределителна мрежа. До 1990г. е бил държавна собственост, както всяко друго съоръжение по това време, като е бил предоставен за стопанисване и управление на съответните структрни звена към Комитета по енергетика. Впоследствие през 1990 г. се прави преобразуването, като се учредява дружество с държавно участие “НЕК” АД, която впоследствие придобива всички активи на енергийните звена на Комитета по енергетика. А по-късно от “НЕК” АД, отново чрез преобразуване на териториален принцип, се отделят други отделни юридически лица. За нашата територия на североизточна България 5 това са били: “Електроснабдяване Горна Оряховица” и “Електроснабдяване Варна”, които придобиват част от цялата мрежа – средно ниво на напрежение. Впоследствие през 2006г. във връзка с провеждането на държавната политика по лиценцирането на дейностите и разпределението на същите между отделни юридически лица, с преобразуване по силата на договор, двете дружества на тази територия си прехвърлят активи една на друга, които са свързани с определената дейност – разпределение на мрежа и доставка на енергия.