Присъда № 41 от 23.12.2021, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА №41/23.12.2021г. по НОХД №864 по описа на ОС Бургас за 2021г.

Съдебното производство е образувано по повод внесен в БОС обвинителен акт на прокурор при БОП срещу Д. П. Ч., с ЕГН **********, с обвинениe за престъпления по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, по чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.354а, ал.1, изречение второ вр. изречение първо от НК.

С определение от 20.12.2021г. друг състав на ОС Бургас по реда на чл.384а от НПК е одобрил споразумение между прокурора, подс.Ч. и неговия защитник адв.П.М., с което подс.Ч. е признат за виновен в извършването на престъпленията по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.354а, ал.1, изречение второ вр. изречение първо от НК като на основание чл.23,ал.1 от НК му е определено и наложено найтежкото наказание в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим и към него на основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на десет хиляди лева. Съдът на основание чл.24,ал.3 от НПК е прекратил наказателното производство срещу Ч. по отношение на тези три престъпления.

Предмет на настоящото съдебно производство е обвинението срещу подс.Ч. за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 21.10.2020г. в гр.Бургас, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - сумата от 45 /четиридесет и пет/ лева от владението на И. Т. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Съдебното следствие бе проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което подс подс.Ч. призна всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа така повдигнатото обвинение, счита го за изцяло доказано както от обективна, така и от субективна страна, защото възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Посочва като отегчаващо отговорността на Ч. обстоятелство многобройните му осъждания, а като смекчаващи такива – ниската стойност на предмета на престъплението. Пледира за налагане на подсъдимия подс.Ч. на наказание лишаване от свобода от две години при първоначален строг режим.

Подсъдимият Ч. признава изцяло вината си. Той призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли за по-малко по размер наказание.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.М. в пледоарията си не оспорва фактическата обстановка, приета от прокурора в обвинителния акт, и нейната правната квалификация. Предлага на Ч. да се определи минимално наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета до една година и четири месеца.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО

ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373, АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

СЛЕДНОТО:

1

Подсъдимият Д. П. Ч. е роден на *******г. в гр.*******, с постоянен адрес: гр.*****, ж.к. „*********“, ул. „*******“ №**, ******** гражданин, *******, ******, *******, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас ЕГН **********.

От около една година, считано от месец октомври 2019г. св.М. И. живеела на семейни начала с подс.Д.Ч., като двамата обитавали къща, находяща се в гр.*******, ж.к.“*******“, ул.“******“ №**.

Св.И.М. употребявал наркотични вещества и от около три месеца, считано от месец юли 2020г. познавал обв.Ч., от когото си закупувал „чай за пушене“ и „пико“.

Св.И. Д. употребявал наркотични вещества, също познавал обв.Д.Ч., по прякор „*******“, и бил чувал, че същият продава „чай за пушене“ на живущите в ромската махала на ж.к.“********“.Св.Д. познавал св.М. и му било известно, че същият употребява наркотични вещества.

На горепосочената дата - 21.10.2020г. св.Д. се срещнал със св.М., който му казал, че разполага със сумата от 50 лева, която била изпратена от майка му, за да си извади лична карта. Св.М. споделил още, че възнамерява с част от сумата да си закупи наркотични вещества и отивал към ромската махала в ж.к.“*********“.

На същата дата - 21.10.2020г., около 23,00 часа, в гр.Бургас, ж.к.“********“, ромската махала, св.И.М. срещнал подс. Д.Ч., който го поканил в дома си, като му казал, че иска да го почерпи, тъй като и той /св.М./ го бил черпил много пъти. Двамата отишли в жилището на Ч., находящо се на ул.“*******“ №** и седнали под навеса пред къщата, където се намирала и св.М. И.. Подс.Ч. „почерпил“ св.М. с „пико“/метамфетамин/, а след това го попитал дали може да му даде някакви пари назаем. Свидетелят му отговорил, че има само 40 стотинки, въпреки, че разполагал със сумата от 45 лева - които били изпратени от майка му, за да си извади лична карта. Ч. не му повярвал започнал да проверява какво има в джобовете на М.. Той видял, че от левия джоб на якето на М. се подават листи хартия според св.М. единият лист представлявал документ за наложена му глоба, за това, че нямал лична карта. Ч. дръпнал листите и от джоба на свидетеля изпаднала сумата от 45 лева - една банкнота от 20 лева, две банкноти от по 10 лева и една банкнота от 5 лева. Подсъдимият взел паричната сума от 45 лева от земята, прибрал я в себе си, и на висок глас запитал св.М. защо го лъже, че няма пари в себе си. М. му отговорил, че сумата от 45 лева му е необходима за издаването на лична карта и Ч. трябва да му я върне. Подсъдимият му казал да се маха, в противен случай щял да го заколи, след което взел отвертка, със счупена зелена дръжка, и замахнал към корема на свидетеля, но не успял да го уцели. Св.М. се уплашил и хукнал да бяга, а подс.Ч. го подгонил и започнал да го замерва с камъни, но не успял да го уцели.

На следващия ден - 22.10.2020г. в гр.Бургас, в района на „Борисовата градина“, св.Д. се срещнал със св.М. и го попитал дали е „друсал“ предния ден, а свидетелят му отговорил „Не, брат, изгърбиха ме“.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия Ч., подкрепени от показанията на свидетелите М., Д., и М., депозирани в ДП, справката за съдимост, както и от другите приложени писмени доказателства. Ето защо при постановяване на присъдата си съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената му част.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът приема, че от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият Ч. осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, защото на 21.10.2020г. в гр.Бургас, отнел чужди движими вещи сумата от 45 /четиридесет и пет/ лева от владението на И. Т. М., без негово съгласие, с 2 намерение противозаконно да я присвои. От описаните в обвинителния акт факти, които бяха признати от подсъдимия, се установява, че след като установил фактическа власт върху парите, подс.Ч. заплашил М., че ще го заколи, взел отвертка, със счупена зелена дръжка, и замахнал към корема на пострадалия, но не успял да го уцели, св.М. се уплашил и тръгнал да бяга, а подс.Ч. го подгонил и започнал да го замерва с камъни. Тези действия по-скоро сочат на състава на престъпление по чл.198, ал.3 от НК, тъй като подсъдимият е употребил заплашване за да запази владението върху отнетите от М. пари, но предвид липсата на такова обвинение от страна на държавното обвинение съдът не може да го признае за виновен за това престъпление, защото то е по-тежко и ще доведе до влошаване на положението му без съответно обвинение, поради което и го призна за виновен за деяние по чл.194,ал.1 НК. Последното е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, защото към момента на неговото осъществяване подс.Ч. е бил осъждан, както следва: със споразумение №151/18.06.2013г. по нохд №530/2013г. по описа на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 18.06.2013г., за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, при първоначален строг режим, което е било изтърпяно на 26.08.2016г. и със споразумение №299/21.12.2017г. по нохд №1320/2017г. по описа на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 21.12.2017г., за престъпление по чл.354а, ал.2, пр.2, т.4 вр. ал.1, пр.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, при първоначален строг режим, което е било изтърпяно на 31.10.2019г. От изтърпяване на наказанията по цитираните осъждания не е изтекъл срок повече от пет години, от което следва, че настоящото деяние Ч. е извършил в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК, по аргумент от разпоредбата на чл.30 от НК. Откъм субективна страна, съдът приема наличие на вид и форма на вина - “пряк” умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанията на подсъдимия Ч. съдът съобрази като смекчаващи отговорността признаването на вината в съдебно заседание, съдействието за бързото приключване на съдебното производство и ниската стойност на отнетите вещи. Отегчаващо отговорността на Ч. обстоятелство са осъжданията му извън тези, които квалифицират деянието му като опасен рецидив. Предвид горното за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 НК съдът определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства близък до предвидения в НК минимум от две години, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което съобразно правилото на чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета, съответно до две години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим. Съдът намира, че това наказание е справедливо и съразмерно с тежестта и обществената опасност на извършеното от подс. Ч. престъпление и на неговата личност.

РАЗНОСКИ И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Съдът намира, че с оглед признаването на подс. Ч. за виновен в извършването на гореописаното престъпление, на основание чл.189, ал.3 от НПК той следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата разноските по настоящото производство както следва: по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 490,44 (четиристотин и деветдесет и четиридесет и четири) лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски по делото.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

3

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 41 гр. Бургас, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ

Съдебни

ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ заседатели: ДЖИМЕРТОВ

КЕРКА НЕДЕВА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря Павлина Д. Костова и прокурора Деян Генчев Петров (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Наказателно дело от общ характер № 20212100200864 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Ч. - роден на **********г. в гр.******, с постоянен адрес: гр.*******, ж.к. „******“, ул. „******“ №**, ******* гражданин, ********, ********, ******, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2020г. в гр.Бургас, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - сумата от 45 /четиридесет и пет/ лева от владението на И. Т.