Определение № 485 от 02.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608075 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Протестира се определение от 25.03.2023г. по частно наказателно дело № 6360/2023г. година на Софийски районен съд, наказателно отделение 17-и състав, с което е отменено постановление на прокурор от СРП от 25.02.2019 година за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 67/2018г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 45454/2018г. на СРП.

С протеста се иска отмяна акта на СРС, като се изтъква че към момента на извършване на деянието и към момента на постановяване на постановлението престъплението по чл. 182, ал.2 от НК е било такова от общ характер, поради което не е имал основание да процедира по реда на чл. 50 от НПК .

Възражения и/или становище по частния протест не са постъпили от соченото за пострадало лице А.В.Н., нито от повереника му адв. Б., въпреки проточилото се прекомерно дълго тяхно уведомяване.

Съдът, след като прецени данните по делото доводите на страните намира че протеста е допустим, предявен от оправомощено лице, при наличен правен интерес в законов срок. Разгледан по същество е основателен, но по други съображения.

С предмет същото постановление на СРП от 25.02.2019г. са произнасянията на СРС от 23.04.2019г. по ч.н.д. 6330/2019г., инициирано по жалба на повереника на пострадалото лице А.Н., като с определението е било отменено постановлението на СРП. По жалба на повереника адв. Пл. Б. и частен протест е образувано вчнд № 2387/2019г. на по описа на СГС. С определение от 18.06.2019г. въззивният съд отменил определението на 111 състав на СРС от 23.04.2019г. и върнал делото за ново разглеждане, по повод което е постановено и проверяваното сега определение от 25.03.2023г. по чнд № 6360/2019г.

С постановлението от 25.02.2019г. прокурорът от СРП е прекратил наказателното производство по д.п. № 67/2018г. по описа на 06 РУ СДВР. Направил е фактически констатации и правни изводи, че с поведението си Х. не е осъществила състав на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК; че не е осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК и по чл. 313, ал.3 от НК. Привлечено обвиняемо лице не е имало.

Същественото за преценката законосъобразността на прокурорския акт предходно се концентрирала в процесуалния ред, предвиден от законодателя за преследване на 1 престъплението по чл. 182, ал.2 от НПК, който към момента на образуване на наказателното производство вкл. и към момента на произнасяне на наблюдаващия прокурор с постановление за прекратяване от 25.02.2019 г. предвиждал иницииране , респективно и преценка за наличие или отсъствие на предпоставки за продължаване, спиране или прекратяване на наказателно производство по реда на публичното – държавното обвинение.

Законодателна промяна е настъпила с обнародването в ДВ бр.16 от 22.02.2019г. на изменение на нормата на чл. 193а от НК, с която наказателното преследване за престъпление по чл. 182, ал.2 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия. С основание първият съд е акцентирал и на § 16, ал.2 ПЗР на ЗИДНК ДВ бр.16/19г., който урежда приложимост на заварения ред само за съдебни производства, каквото в случая не е имало образувано. Постановлението от 25.02.2019г. не е било с окончателен характер, както неправилно счита представителя на СРП, който дори е посочил, че акта му подлежи на обжалване по реда на чл. 243, ал.3 / следва да е ал.4/ НПК.

Така че към 26.02.19 производство е било „висящо“ и действащ и относим е бил друг процесуален ред за наказателно преследване за престъпление по чл. 182, ал.2 от НПК, а именно по тъжба на пострадалия. С оглед това, правилно СРС е приел, че приложима да е била процедурата по чл. 50 НПК във вр. с 244, ал.1 т.1 във вр. с чл. 25, ал.1 т.6 от НПК, т.е. следва да се спре наказателното производство и да уведоми пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК за разследваната деятелност от периода 26.12.2017г.

– 16.02.2019г.

Въпреки правилността на извода на СРС, постановлението на СРП не следва да се отменя и това е поради обстоятелството, че независимо по какъв ред се преследва престъплението по чл. 182, ал.2 от НК, е изтекла абсолютната давност, погасяваща възможността за наказателно преследване.

Предвидената понастоящем наказуемост по чл. 182, ал.2 НК е пробация, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода до 6 месеца. С оглед нормите на чл. 81, ал.3 вр. 80, ал. ал.1,т.5 НК абсолютната давност е 4 години и 6 месеца и е с начало от 16.02.2019г., като е изтекла на 16.08.2023г. Това означава, че наказателно преследване не може да се възбуди или продължи, независимо кой процесуален ред е приложим. Ето защо, отмяна на постановлението на прокурора; спиране на производството и даване възможност на А.Н. да предяви тъжба пред съда е безпредметно, поради настъпване на обстоятелства изключващи образуването, респективно водещи до погасяване на образувано такова по чл.

24, ал.1 т.3 НК .

За престъплението по 144, ал.3 от НПК СРС е прав в изводите си, съвпадащи с тези на СРП. СРП е приела, че твърдението на Н. за отправена към него закана „ако не си тръгна незабавно, ще се случи нещо лошо с мен“ е несъставомерно, т.к. няма данни да е възбудила основателен страх от осъществяване, т.к. е произнесена на фона на сложни и конфликтни отношения и представлява непремерена проява и демонстрация на поведение, което не покрива субективна страна на състава на цитираното престъпление. Тези изводими са споделими, като съвсем основателно СРС отчел наличието и на друг аргумент, който също не позволява да се приеме, че е осъществен състава на чл. 144, ал.3 от НК, а именно по никакъв начин не би могло да се твърди, че заканата „че ще се случи нещо лошо“ представлява конкретна закана за умъртвяване и представлява заплаха с убийство на Н..

Правилно СРС е акцентирал, че в случая Н. в цитирания израз интерпретира собствените си възприятия за случката, без реално да е отправена подобна заплаха. По този начин първият съд е стигнал до извод за правилност на постановлението на СРП, но въпреки това счел, че и тук постановлението следва да се отмени, „поради изложеното за правомощията на прокурора по чл. 182, ал.2 от НПК“. Този извод на съда е неясен, още повече, че от диспозитива на определението по нищо не личи да е отменено постановлението в тази му част.

Ако СРС е намерил, че е налице чл. 144, ал.1 от НК, извод, какъвто СРП с основание не е правила, отмяна и връщане е безпредметно, т.к. и тук преследвателната давност от 7 години и 6 месеца от твърдяната дата на извършване на престъплението - 26.12.2017г. е 2 изтекла - на 26.06.2025г. Това е така, т.к. наказуемостта за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК е до 3 години лишаване от свобода, а в случая е приложим чл. 80, ал.1 т.4 във вр. с чл.

81, ал.3 от НК, т.е. обикновената давност е 5 години, а абсолютната увеличена с 1/ 2 е посочената от 7 години и 6 месеца .

Що се касае до изводите на СРП и СРС относно престъплението по чл. 313 от НК, в тази част акта не подлежи на съдебен контрол, не само защото това е формално престъпление, но и не се твърдят настъпили вреди – имуществени или неимуществени, от които да се приеме че е налице пострадал, поради което съдебен контрол тук не следва да се осъществява.

С оглед горното, съдебния акт следва да бъде отменен поради настъпили нови обстоятелства /изтекла абсолютна давност/, като прокурорското постановление следва да бъде потвърдено в частта за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, а за това по чл. 182, ал.2 от НК следва се измени основанието за прекратяване от това по чл. 243, ал.1 , т.1 НПК във вр. с чл. 24, ал.1 т.1 от НПК в такова по чл. 243, ал.1 т.1 вр. с чл. 24, ал.1 т.3 от НПК /изтекла абсолютна давност / .

С оглед изложеното и чл. 243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 25.03.2023г. на СРС, състав, по ч.н.д. № 6360/2019г. и вместо него :

ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 25.02.2019г. за прекратяване на д.п.

67/2018г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. 45454/18г. за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК и

ИЗМЕНЯ същото постановление в частта относно основанието за прекратяване на същото д.п. за престъплението по чл. 182, ал.2 от НК като същото следва да е по чл. 24, ал.1 т.3 НПК /изтекла абсолютна давност /.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се уведомят страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3