Решение № 285 от 06.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Детелина Г. Ганчева като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600512 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ, вр. глава ХХVІІІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Ю. Д., в качеството му на защитник на обвиняемия М. П. М., срещу решение № 130 от 18.02.2025 г. по НАХД № 20251100204959 по описа на СГС, НО, 36 състав. С решението обвиняемят М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 108, ал. 2 НК за това на 22.02.2025 г., около 13:15 часа в гр. София, на площад „Княз Александър I“, №1, пред сградата на Българска народна банка, опетнил знамето на Европейския съюз - запалил го посредством устройство възпроизвеждащо пламък и същото било унищожено престъпление по чл.108, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и 29 евроцента).

С въззивната жалба се поддържат всички предвидени в закона основания за отмяна на съдебния акт. Релевирано е, че неправилно е бил определен обектът на престъплението. Защитата развива обширен теоретичен анализ на понятието „обект на престъплението“ и твърди, че съдът неправилно е приел, че деянието засяга обществените отношения, свързани с държавната власт или националните чувства на гражданите. Според жалбата престъплението по чл. 108, ал. 2 НК не защитава: собствеността върху знамето като вещ; обществения ред и спокойствието (това е предмет на чл. 325 НК – хулиганство); чувствата на гражданите; равенството на гражданите или защитата от омраза. Подържа се, че знамето на ЕС не е национален символ. Подчертава се, че европейското знаме е символ на ЕС и Съвета на Европа, а не национален символ на Република България. Посочва се историческото развитие на знамето и се цитира административно споразумение между Европейската комисия и Съвета на Европа относно използването на емблемата на ЕС. Според защитата наказателноправната защита по чл. 108 НК е замислена за държавни символи и 1 обществените отношения, свързани с държавната сигурност и конституционния ред.

Излага се подробна аргументация за това, че деянието представлява форма на политическо изразяване. Защитата се позовава на чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС и на практиката на Съда на ЕС, според която свободата на изразяване е основна ценност на Съюза. Според защитата наказателното преследване на обвиняемия влиза в противоречие с тези ценности, тъй като санкционира политически протест. Направен е анализ на съдебната практика на българските съдилища по дела за оскверняване на българското знаме и подчертава, че в тези случаи съдилищата са свързвали престъплението с държавния суверенитет и националните символи. Защитата твърди, че тази логика не може автоматично да се пренесе към знамето на ЕС. Подържа се, че деянието не е обществено опасно, тъй като не е породило безредици, насилие или непосредствена опасност за обществото. Следователно не са налице признаците на обществена опасност, характерни за престъпленията против обществения ред. Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон; допуснал е съществени процесуални нарушения; постановил е необосновано решение, което не се подкрепя от доказателствата по делото. Основният аргумент на защитата е, че изгарянето на знамето на Европейския съюз е политически протест и форма на изразяване на мнение, а не престъпление по чл. 108, ал. 2 НК. Според жалбата съдът е разширил неправомерно приложното поле на тази разпоредба, като е приел, че тя защитава чувства, ценности или символи, които не попадат в нейния непосредствен наказателноправен обект. Поради това се иска отмяна на осъдителното решение и оправдаване на обвиняемия.

Във въззивната жалба не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събиране на доказателства в тази инстанция.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че правилното решаване на делото е постижимо с наличната доказателствена съвкупност, поради което и не е допуснал събирането на доказателства.

В проведеното публично съдебно заседание на 11.06.2026 г. страните заявят еднопосочни позиции, че не се налага събирането на нови доказателства. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по чл. 267 ДФЕС или за спиране на производството с оглед евентуално противоречие между чл. 108, ал. 2 НК и правото на ЕС или Конституцията на Република България. Мнозинството от въззивният съдебен състав е отклонил тези искания, тъй като е преценил, че липсва спор относно валидността или тълкуването на норма от правото на ЕС съгласно чл.

267 ДФЕС. От своя страна чл. 11 от Хартата не поражда тълкувателно съмнение.

Липсва и основание за отправяне на искане до Конституционния съд, тъй като не е налице очевидно противоречие с Конституцията, която гарантира както свобода на изразяване, така и допуска ограничения - чл. 39, ал. 2 КРБ.

В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемия М. адв. Д. заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея, като излага становището, че първоинстанционното решение е неправилно както поради неправилно приложение на закона, така и поради противоречие с конституционните и европейските стандарти за свобода на изразяване. На първо място, защитата критикува използването на понятието „обществена опасност“, което според нея е наследство от съветската наказателноправна система и предоставя прекомерна дискреция на съдилищата.

Според адвоката мотивите на първата инстанция представляват пример за неправилно приложение на това понятие, тъй като съдът сам е конструирал аргументи за засягане на държавната сигурност и за опасност от възникване на пожар, които не се съдържат в обвинението и не намират опора в доказателствата. Защитата поддържа, че липсва субективната страна на престъплението, тъй като подсъдимият, макар и вменяем, не е действал с цел, насочена срещу държавата или националната сигурност. Подчертава се и психичното му заболяване, което според защитата следва да бъде отчетено при 2 преценката на умисъла. Основният акцент в пледоарията е поставен върху свободата на изразяване. Според защитата изгарянето на знаме представлява форма на политически протест и символично изразяване на мнение, защитено от Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Посочва се, че наказателното преследване в случая санкционира именно начина, по който е изразено политическото мнение. Поставя се под съмнение и самата правна основа за специалната наказателноправна защита на знамето на Европейския съюз, като изразява съмнение дали то изобщо има статут на официален символ на Съюза по действащото първично право на ЕС след неприемането на Европейската конституция. В тази връзка поддържа, че въззивният съд е следвало да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, а неизпълнението на това задължение би представлявало нарушение на правото на Съюза. Защитата оспорва и извода, че е съществувала реална опасност от пожар, като изтъква, че знамето е било запалено на празен и обезопасен площад, без риск за хора или имущество и без нарушаване на обществения ред. Според тезата на защитника деянието е било част от политически протест, а не посегателство срещу държавната сигурност. Допълнително се подчертава, че в редица държави наказателно преследване за посегателства срещу чужди национални символи се допуска само при изрично съгласие на съответната държава или организация. Според защитата в случая Европейският съюз не е заявил воля за подобно наказателно преследване. В заключение адвокатът определя производството като политически мотивирано и предупреждава срещу използването на наказателното право за санкциониране на политически възгледи и различно мнение. Той изтъква тежкото социално и здравословно състояние на подсъдимия и поставя под съмнение възпитателния ефект на наложеното административно наказание. Поради всички изложени съображения защитата моли въззивния съд да отмени изцяло решението на Софийския градски съд и да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение.

Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на решението. Застъпва становище, че първоинстанционният съд е обсъдил детайлно доказателствата и е достигнал до обосновани фактически изводи за осъществено от обвиняемия виновно поведение, налагащо реализиране на неговата отговорност по реда на чл. 78а НК.

Представителят на държавното обвинение намира за справедлива и наложената санкция.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Първостепенният съд е провел производство по реда на диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІІ НПК, след като е бил сезиран с постановление на прокурор от СГП, съдържащо предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал в нужния обем и в максимална пълнота доказателствата, необходими за изясняване на фактическата обстановка. Съдът е разпитал свидетелите св. В. П., св. А. Д. и св. Р. Д., чрез проведена видеоконферетна връзка е изслушал обясненията на обвиняемия, приел е заключенията на изготвените по делото експертизи и писмени доказателства и в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК е преценил събраните в рамките на наказателното производство доказателствени материали, обективирани в гласните и писмените доказателства и доказателствени средства. Въз основа на доказателствата и след като е анализирал констатираните в тях известни противоречия (конкретно между обясненията на обвиняемия и останалите доказателства), посочвайки защо и кои кредитира досежно спорните моменти, първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя напълно от настоящата инстанция 3 без да са налице основания за внасяне на допълнения или корекция в нея. Не могат да бъдат отправени упреци към доказателствената дейност на първата инстанция, тъй като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и не е допуснато тяхното превратно или изопачено тълкуване. Всъщност, защитата не навежда довод за обратното; напротив - застъпва виждане, че съдът е приложил акуратен аналитичен подход, пропускайки обаче да отговори на най-същественото възражение в правен аспект.

Извършвайки проверка и собствен доказателствен анализ, въззивният съд на свой ред намира за несъмнено установена следната фактология:

Обвиняемият М. П. М. е роден на ******** г. в село ***, община ***. Той е български гражданин, вдовец, пенсионер по болест и към датата на деянието е неосъждан.

На 22 февруари 2025 г. в София бил организиран протест под надслов „Да запазим българския лев“. Събитието представлявало публична проява по смисъла на Закона за събиранията, митингите и манифестациите и било надлежно заявено пред Столична община. Организатор на протеста била политическа партия „Възраждане“.

За сборен пункт бил определен площадът пред сградата на Българската народна банка на площад „Княз Александър I“ № 1, като началният час на проявата е бил 12:00 часа.

В същия ден обвиняемият М. М. потеглил към София с намерение да участва в протеста. Първоначално използвал случаен транспорт, а впоследствие в град Добрич се качил на автобус, организиран от партия „Възраждане“ за превоз на участници до столицата. След пристигането си в София той се присъединил към множеството на площада пред БНБ, където постепенно започнали да се събират все повече граждани, желаещи да вземат участие в демонстрацията.

Разпечатката съдържа 28 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36b79e43-2f14-49d0-9fae-2724ed7334b3