Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4181 от 20.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5303/2025
Вид
Определение № 4181
Подписан
20.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Дора Запрянова Илиева, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4181 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100505303 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С молба от 17.12.2025г., въззивникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е поискало изменение на постановеното съдебно решение № 7404 от 05.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 5303/2025г., по описа на Софийски градски съд, възз. II-Д състав, в частта относно разноските присъдени на въззивника за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Изложени са просторни доводи, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение в намален размер не отговаря на критериите за обоснованост и справедливост, в контекста на обема и сложността на конкретното дело.

Оспорва се, че не е посочено изрично, дали същото е с включено ДДС.

В обобщение сочат, че не е налице основание за намаляване на адвокатския хонорар, поради което претендират да им бъдат присъдени разноски в пълен размер, а именно: 705,69 лв., от които 32,81 лв – държавна такса и 673,78 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от въззиваемата страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която се оспорва молбата. Поддържа се, че производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, нито е било свързано със събиране и анализ на значителен обем от доказателства. Сочи, че така определеното възнаграждение е съобразено с извършената процесуална дейност. С тези доводи моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът като съобрази доводите, изложени в молбата и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е частично основателна по следните съображения:

С Решение № 5303 от 05.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 5303/2025., 1 по описа на Софийски градски съд, въззивният съд е отменил Решение № 2771 от 19.02.2025г., постановено по гр. д. № 30554/2024 г. по описа на СРС, 68 състав, и е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. **** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ****, сумата от 1 640, 73 лв., представляваща сбор от платеното от ищеца застрахователно обезщетение /1615,75 лв./ и ликвидационни разноски /25 лв./, по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт" по щета № 470422232364034, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ за имуществени вреди от настъпило на 12.11.2023г. в гр. София, пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото, в полза на въззивника са присъдени сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнагражение в размер на 532,81 лв., от които – 32,81 лв., разноски за държавна такса и 500 лв. – за адвокатско възнаграждение.

По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски по производството, вкл. и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част.

В случаите, когато съдът своевременно е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, какъвто е настоящият, а именно с изрично възражение, обективирано в отговора на въззивна жалба, следва да се вземе под внимание, действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания, съотнесен към размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Предмет на повдигнатия пред въззивния съд правен спор е правилността и допустимостта на първоинстанционно съдебно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

В конкретния случай, производството не се отличава с особена фактическа и правна сложност, доколкото е концентрирано основно около проверка правилността на правните изводи по фактите, възприети от първата инстанция.

Въззивното производство е преминало с провеждането на 1 открито заседание, в което процесуалният представител на въззивника е взел лично участие. В рамките на въззивното производство не е провеждано съдебно дирене.

Следва да се отбележи, че така определеното от настоящия състав възнаграждение, в размер на 500 лв. надвишава предвидените в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 01 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения /които в конкретния случай възлизат на сумата от 464,07 лв./, при все, че последната е само ориентировъчна за съда, в контекста на постановеното от Съда на ЕС решение С-438/2022.

По тези причини, въззивният съд намира, че не следва да ревизира становището си по отношение на определеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., доколкото същото отговаря на фактическата и правна 2 сложност на делото, извършените процесуални действия и икономическата действителност, в която се вписва.

Основателно се явява възражението, в частта, в която се поставя въпрос с начисляването на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

Видно от приложенията към въззивната жалба, процесуалният представител на въззивника е адвокатско дружество, регистрирано по ЗДДС, поради което върху така определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да бъде начислено ДДС в размер на 100 лв. /20 %/, или адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 600 лв. с включен ДДС. За тази сума именно молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като за разликата до претендирания размер от 673,78 лв. с ДДС – същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд, възз. II-Д състав, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 7407 от 05.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 5303/2025г., по описа на Софийски градски съд, възз. II-Д състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. **** е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. **** сумата от 532,81 лв., представляваща разноски във въззивното производство, като УВЕЛИЧАВА разноските, които ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177 е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ АД от 500 лв. на 632,81 лв., от които 32, 81 лв., разноски за държавна такса и 600 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 600 лв., с включен ДДС, до претендираната сума от 673,78 лв. с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3