Решение № 821 от 13.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Варна, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Дияна Д. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110107685 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от В. Г. Д., действаща чрез адв.

В. Д., срещу Община В., представлявана от кмета И. П., в условията на първоначално евентуално съединяване осъдителни искове, както следва:

I. Главен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 3 461,10 лева, от която сумата в размер на 3 177,16 лева, представлява припадащата й се като съдружник в ДЗЗД "Г. Т.-В." част от стойността на направени от съдружниците в гражданското дружество разходи за планиране, проектиране и изграждане на строеж „У. в. *, * с обща дължина от 567 м., по плана на СО „В.“, гр.В., а сумата от 283,94 лева – сторени от ищцата разходи във връзка с горната дейност, с които суми ответникът се обогатил, доколкото изградените водопроводи са станали автоматично публична общинска собственост, считано от датата на издаване на разрешение за ползване, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.06.2022 г. до окончателното й заплащане;

II. Евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата същата сума.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор №*, находящ се в гр. Варна, местност Т., ведно с построена в имота жилищна сграда. Поддържа се, че за осигуряване на питейна вода до посочения имот, както и до други съседни имоти в урбанизираната територия на местност „В.“, нямало изграден водопровод, като нямало и информация да се предвижда изграждане на такъв през 2016 г., с оглед на което ищцата заедно с други собственици на съседни имоти учредили ДЗЗД „Г. Т. В.“ с предмет на дейност - изграждане на уличен водопровод за питейна вода по направление от о.т.*,*,*; о.т.*,*,*; о.т. *,*; извършване на други позволени от закона дейности, които са пряко или непряко свързани с изграждането и въвеждането в ескплоатация на съоръжението и предаването му на Община В.. В договора за учредяване на 1 гражданското дружество изрично било посочено, че след въвеждането на водопровода в експлоатация, същия ще стане собственост на Община В., на осн. чл.19, т.4, б. "а" от Закона за водите.

Твърди се, че след учредяване на гражданското дружество, неговият представител-Г.

К. подал в Община В. заявление от 10.11.2016 г. с инвестиционно намерение за проектиране на уличен водопровод, но на 18.11.2016 г. ответникът изпратил до дружеството отговор, в който било посочено, че Община В. не възразява срещу подписване на договор между страните за проектиране на водопровод.

Излага се, че на 07.12.2016 г. в деловодната система на Община В. бил регистриран тристранен договор за проектиране с рег. № Д16001623ВН/07.12.2016 г. Твърди се, че договорът бил предложен от ответника, по негов образец, като съдържанието му не подлежало на изменение. В същия било посочено, че Община В. е възложител, ДЗЗД „Г. Т. В.“ – инвеститор, а „В. и к. - В.“ ООД – изпълнител, като възложителя и инвеститора възлагали на изпълнителя, а последният се съгласявал да извърши проучване и проектиране на „У. в. * * по плана на СО „В.“. В чл. 3 от посочения договор било предвидено, че всички видове работи, извършени при изпълнение на поръчката, следвало да се заплатят единствено от инвеститора, който нямал право да предявява към възложителя каквито и да било финансови претенции във връзка със заплащането. Релевирано е възражение, че посочената клауза от договора е нищожна поради противотиворечието й със закона, доколкото представлявала отказ от бъдещи права.

Сочи се, че на 05.04.2017 г. Община В. издала разрешение за строеж, влязло в сила на 27.04.2017 г., по силата на което се разрешавало извършването на строително-монтажни работи за строеж на У. в.*, *с обща дължина от 567 м., по плана на СО „В.“, гр. В.. Излага се, че на 20.06.2017 г. в деловодната система на Общината бил регистриран тристранен договор за изграждане с рег. № Д17000929ВН/20.06.2017 г. с възложител – Община В., инвеститор – гражданското дружество и изпълнител „К. *“ ЕООД, като съдържанието на договора отново било изготвено от ответника и не подлежало на изменение. В чл. 2.5 от договора било посочено изрично, че цената по последния се дължала само и единствено от инвеститора, като ищцата възразява, че посочената клаузата е нищожна.

Излага се, че на 18.06.2018 г. от държавна приемателна комисия е съставен Протокол за установяване на годността на ползване на строеж „У. в. *, * с обща дължина от 567 м., по плана на СО „В.“, гр. В.“, а на 20.06.2018 г. от ДНСК-гр. В. било издадено Разрешение за ползване на строеж за водопровода.

Твърди се, че изграденият водопровод попада върху терен публична общинска собственост и съгласно чл. 19, т. 4, б. "а" от Закона за водите, доколкото съставлява водностопанско съоръжение на територията на общината, за което няма твърдения да е налице изключението /да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване/ и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, същият е станал публична общинска собственост с издаването на разрешение за ползването му на 20.06.2018 г.

Ищцата твърди, че за реализиране на съвместната дейност, всеки от участниците в дружеството бил длъжен да участва в покриването на разходите с парични вноски, като направените от последната възлизали на сумата в общ размер на 3 461,10 лева, от които 3 177,16 лева – разходи, свързани с проектирането и изграждането на водопровода, а 283,94 лева – такива, свързани с учредяване на гражданското дружество. Моли се, в случай че съдът намери, че дължимото обезщетение обхваща само сумата от 3 177,16 лева, то за остатъка да се приеме, че се дължи на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Обосновава правния си интерес от посоченото в разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ, която предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго, поради което задължение на общината е било да проектира и изгради процесния водопровод.

Твърди се, че с въвеждането на водопроводното съоръжение в експлоатация 2 ответникът е одобрил предприетата от гражданското дружество работа, свързана с изграждането на водопровода и дължи възстановяване на сторените за това разходи от страна на учредителите на ДЗЗД „Г. Т. - В.“, сред които е и ищцата.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който последният оспорва предявените искове. Не оспорва, че изграждането на процесния водопровод е било задължение на Община В., но излага, че ищцата, както и другите участници в гражданското дружество, подписвайки двата тристранни договора, са се отказали от правото да предявяват към ответника каквито и да било финансови претенции, свързани с проектирането и изграждането на съоръжението. Оспорва изложеното от ищцата, че посочените клаузи са недействителни, като излага подробни доводи в тази насока.

По същество се моли исковете да бъдат отхвърлени.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв. В. Д. и адв. С. А., чрез които поддържа предявените в условията на евентуалност искове. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 13.02.2023 г. поддържа отговора на исковата молба и обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото е не се спори и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1./ че е ищцата е собственик на ПИ с идентификатор №*, находящ се в местност „Т.“, гр. В., ведно с изградената в имота жилищна сграда; 2./ че от страна на съдружниците в ДЗЗД „Г. Т. - В.“ е предприето проектиране и изграждане на водопровод в местност „В.“, гр. Варна в изпълнение на подписания с ответника и „ВиК-В.“ ООД договор за проектиране и изграждане на „улични водопроводи Ф1110 с обща дължина 567 метра по плана на СО „В.“, гр. В.; 3./ че ищцата е съдружник в гражданското дружество и като такъв е сторила твърдените разноски за посочената дейност по вид, стойност и размер от общо 3 461.10 лева, от която сумата в размер на 3 177.16 лева, предсталвява припадащата й се част като съдружник в ДЗЗД „Г. Т.В.“ от стойността на направени от съдружниците в гражданското дружество разходи за планиране, проектиране и изграждане на строеж „У. в. *, * с обща дължина от 567 метра, по плана на СО „В.“, гр. В., а сумата от 283.94 лева – сторени от ищцата разходи във връзка с горната дейност; 4./ че изграденият водопровод попада върху терен публична общинска собственост и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия; 5./ че изграденият водопровод е в експлоатация към настоящия момент, тъй като има влязло в сила разрешение за ползване.

Горните безспорни факти се констатират по несъмнен начин по делото и от ангажираните писмени документи, неоспорени от ответника в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК. Видно е от приобщения нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. /л. 17/, че ищцата е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху недвижим имот с идентификатор *, представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, м-ст „Т.“ в ПИ с идентификатор *.

От представения нотариално заверен договор на л. 20 е видно, че между общо двадесет и двама физически и юридически лица, сред които и ищцата В. Г. Д., е учредено гражданско дружество с цел финансиране изграждането на уличен водопровод /външно отклонение/ за питейна вода в урбанизирана територия по направление о.т. *,*,*; о.т. *, *, *; о.т. *, *. „Г. Т. – В.“. Минималните изисквания към водопровода са диматър на тръбата ф 110 и материал ПВП. Договорено е още, че всеки от съдружниците е длъжен в срок до 5 дни от регистриране на дружеството в Регистър Булстат да внесе в брой или по банков път начална вноска в размер на 1 000.00 лева, имаща функция на задатък. Всеки от 3 съдружниците е длъжен до 3 дни, считано от деня, следващ деня на депозиране в Община В. на заявление от дружеството за издаване на разрешение за строеж, да внесе последваща парична вноска в размер на 1 000.00 лева, имаща функция на задатък. В срок до 3 дни, считано от деня, следващ деня на издаване на разрешение за ползване, всеки от съдружниците е длъжен да внесе окончателна парична вноска в размер, надхвърлящ първоначално определените разходи, в случай че реалните разходи са повече. Договорът е сключен с действие до момента на пускане на съоръжението в експлоатация и предаването му на Община В..

От представената справка-извлечение на л. 33 е видно, че ДЗЗД „Г. Т.-В.“ е вписано в ТР с Булстат *.

Видно е от ангажирания договор за проектиране от 07.12.2016 г., че по възлагане на Община В. и ДЗЗД „Г. Т. – В.“, „ВиК-В.“ ООД е поело задължението да извърши проучването и проектирането за обект – у. в. * *по плана на СО „В.“, кв. *, *, * и * гр. В. с дължина на водопровода 567 метра. Общата цена на проектиране на обекта е в размер на 1 320.66 лева без ДДС, платими единствено от ДЗЗД при предаването на проекта на последния в качеството му на инвеститор. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, ДЗЗД няма право да предявява към Община В. каквито и да било финансови претенции във връзка със заплащането на договореното възнаграждение, както и при възникване на допълнителни разходи, които не са били предвидени към момента на подписване на договора.