Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 06.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9929/2023
Вид
Решение № 99
Подписан
06.01.2024
В сила
10.07.2025
Състав
Божана Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100109929 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ .

ИЩЕЦЪТ-К. Н. У., ЕГН **********, чрез повереника му адвокат Д. В., твърди, че на 29.06.2012 г. с постановление на заместник-районния прокурор на РП — гр. Разлог е образувано наказателно производство по пр.пр. № 410/2012 г. (ДП № 338/2012 г. на РУПгр. Банско) срещу неизвестен извършител за това, че през 2012 г. присвоил владени от него движими вещи, които били чужди - на „Б.“ ЕООД - престъпление по чл.206, ал. 1 ПК. Със същото постановление са дадени указания да се установи на какво основание К. У. е владеел тези вещи и по каква причина е отказвал да ги върне. На 23.09.2013 г. К. У. е разпитан като свидетел във връзка с движимите вещи, за които се твърди, че неправомерно държи. С постановление от 16.12.2013 г. на РП - гр. Разлог наказателното производство е прекратено на основание чл. 24. ал. 1, т. I НК - поради това, че К. У. не е извършил престъпление. С постановление от 20.01.2015г. на административния ръководител и окръжен прокурор на ОП - гр.Благоевград постановлението за прекратяване е отменено и наказателното производство е върнато за продължаване на разследването. На 30.07.2015 г. отново К. У. е разпитан като свидетел във връзка с движимите вещи, за които се твърди, че неправомерно държи. На 19.08.2015 г. за четвърти път К. У. е разпитан като свидетел във връзка с движимите вещи, за които се твърди, че неправомерно държи. На 18.09.2015 г. за пети път К. У. е разпитан като свидетел във връзка с движимите вещи, за които се твърди, че неправомерно държи. В този период К. У. многократни е призоваван и за провеждането на очна ставка, която обаче така и не е проведена. С постановление от 16.11.2015 г. на следовател при ОСлО - ОП гр. Благоевград К. У. е привлечен като обвиняем по същото производство в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр, ал. I от НК. Наложена му 1 е мярка за неотклонение „подписка“. Разпитан е в качеството на обвиняем и на 20.11.2015 г. са предявени материалите от разследването. С обвинителен акт от 15.02.2016 г. К. У. е предаден на съд за това, че противозаконно е присвоил множество движими вещи, които владеел, като присвоеното имущество било в големи размери (на стойност 89 657.46 лв.) — престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Образувано е НОХД № 145/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Разлог - НО - 2 състав. В рамките на първоинстанционното гледане на делото са проведени 8 съдебни заседания с личното участие на К. У.. С присъда № 2022/03.04.2017 г. на PC - гр. Разлог - НО - 2 състав, К. У. е признат за виновен за присвояването на движими вещи на стойност 71 777 лв. и е оправдан за присвояването на движими вещи на стойност 17 880 лв. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ в срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години. Присъдата е обжалвана, като с Решение № 3900/20.07.2017 г. на Окръжен съд - гр. Благоевград е отменена изцяло и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения. С постановление от 08.09.2020 г. на Районна прокуратура - гр. Разлог наказателното производство срещу К. У. е прекратено, като са изложени съображения за липса на признаци на извършено престъпно деяние, както от обективна, така и от субективна страна. С Определение № 501586/02.04.2021 г. на PC - гр.

Разлог по н.ч.д. № 476/2020 г. постановлението за прекратяване от 09.08.2020 г. е потвърдено. По депозирана от защитниците на К. У. жалба с Определение № 266/21.05.2021 г. по в.ч.н.д. № 399/2021 г. на Окръжен съд - гр. Благоевград - НО - 1 въззивен състав постановлението на РП - гр. Разлог от 08.09.2020 г. е изменено в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като същото се счита за такова по чл. 243, ал. 1, г. 1 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - извършеното от К. У. не съставлява престъпление. Определение № 266/21.05.2021 г. по в.ч.н.д. № 399/2021 г. на Окръжен съд гр. Благоевград - НО - 1 въззивен състав е влязло в сила на 21.05.2021 г. По този начин, в периода от 29.06.2012 г. до 16.12.2013 г. и от 20.01.2015 г. до 21.05.2021г. срещу К. У. е налице обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, което впоследствие е прекратено поради факта, че извършеното от него не представлвява престъпление. Бавното разследване, прекратяването и възобновяването на делото, прехвърлянето му от прокуратурата в съда и обратно го карали да се чувства в безизходица и да смята, че животът му е подчинен на делото и производството срещу него никога няма да свърши. Живеел в постоянен страх, че щом е възможно веднъж да бъде обвинен и признат за виновен, то би могло окончателно да бъде осъден за нещо, което не е извършил.

Обвинението срещу него се отразило негативно на възможността му да работи и да се развива професионално. След като разбират за повдигнатото му обвинение много познати и приятели на К. У. променят отношението си към нето и рязко се отдръпват. Принуден е бил непрекъснато да обяснява, че не е извършител на престъпление. Принуден е бил да полага особени грижи за съхраняване на спокойствието на семейството си. Силно се притеснявал за отражението на случващото се върху тях. Сочи, че негативните последици в резултат от обвиняването му не са отшумели и до днес. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, съставляващи обезщетение за претърпените 2 от него неимуществени вреди от обвиняването му в периода от 29.06.2012 г. до 16.12.2013 г. и от 20.01.2015 г. до 21.05.2021 г. в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, ведно със законната лихва, считано oт 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 8160 (осем хиляди сто и шестдесет) лева. съставляващи обезщетение за претърпените от К. У. имуществени вреди от обвиняването му в периода от 29.06.2012 г. до 16.12.2013 г. и от 20.01.2015 г. до 21.05.2021г., в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша № 2, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва конкретното наказателно производство. Оспорва обаче настъпването на твърдените с исковата молба неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и процесното наказателно производство. Евентуално оспорва размера на иска, като приема същият за прекомерен. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение, мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите инстанции.

С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи твърдяните от ищеца имущаствените вреди- договор № 3198/16.11.2015 г. с Адвокатско дружество „Д.,А.И С.“, фактура и извлечение от банкова сметка; договор № 3309/16.03.2016 г. с Адвокатско дружество „Д.А. и С.“, 2 броя фактури, касов бон. ПКО и платежно нареждане; договор № 3855/05.06.2015 г. с Адвокатско дружество „Д.,А.И С., фактура и ПКО; удостоверение за регистрация по ЗДДС на Адвокатско дружество „Д.А. и С.“.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Х.Д.Й.Х., живееща на съпружески начала с ищеца повече от 30 години, твърди, че някой бил пуснал сигнал за ски, които се държат в обекта, в който той развивал търговска дейност. Това било ски гардероб и се отдавали ски екипировки под наем, имало и ски училище. Той е бил национален състезател по ски и това си му е било като хоби, което превърнал в професия след това. Започнали да го викат първо в полицията в гр. Банско да дава обяснения. Били го обвинили за обсебване на тези ски. Той до тогова никога не е бил осъждан, никога не се е водило наказателно производство срещу него. Започнали да го викат доста често, да пише обяснения, да дава обяснения, първо в полицията, след това в прокуратурата в гр. Разлог. Ходила е с него, защото бил доста притеснен. През този период 3 той бил ужасно подтиснат и много стресиран, уплашен, защото си мислел, че нещо не е наред, това протакане и от това постоянно разпитване за едни и същи неща. Той разбрал от кой е този сигнал. Това бил негов бивш партньор. Като бивш спортист бил доста здрав, но в последствие развил преддиабетното състояние и в момента е на хапчета, това е в резултат на тези притеснения.През 2014 г. тъкмо се бил успокоил вече и в един момента се започнал отново кошмара, даже с още по-голяма сила, защото тогава този следовател Т. от гр. Разлог започнал да му се обажда. Той твърдял, че най- вероятно го подозират в престъпление, което не е извършил и се страхувал, че този път вече ще бъде осъден. Делото влезнало в съда в Районен съд Разлог през 2015 г. Тогава било страшно угнетен, защото му се налагало да ходи и в съдебни заседания да присъства, отделно, че преди това го разпитвал следователят, звънял му по телефона постоянно. Най-лошото е било, че звъняли и на сина им. Опитвали са да скрият от сина им, но за съжаление това не се получило. Той като разбрал, че синът им знае, също се притеснил. Не знае какъв бил този полицейски приом да звънят на сина им и да го търсят, както и през нейната майка. Професионалната му развитие било пълен крах, защото гр. Банско е малко населено място и на момента се разчувало.

Отделно те му били наложили мярка „подписка“ и полицайката, при която трябвало да ходи и да дава обяснения къде е, не можел да излиза от Банско, без да й се обади. Отделно тя го търсела, тя била дъщеря на негов бивш треньор по ски и всъщност там се разчуло всичко.

Той пътувал за съдебните заседания, те били многобройни, от София пътувал. Много се променили отношенията му с хората, които работели за него, защото след като се разчуло вече, когато присъдата била факт на Разложки районен съд, нещата много се влошили, тези хора се отдръпнали от него, той самият преди това си бил стеснил достатъчно много социалния кръг, защото не искал да дава обяснения, че е извършил нещо, което не е извършил. В момента не развивал този бизнес, той стигнал да тотален крах, отказал се да го работи това нещо, оборотът паднал, клиентите се отдръпнали.. Той се притеснявал, че изобщо истината някога ще излезе наяве. Те първоначално го билиа прекратили веднъж, след това като се възобновил стресът се върнал като лавина, с още по-голяма сила. Той не можел да спи нощно време. В един момент прокуратурата оттеглила обвинението, но това било чак 2020 г. Тази присъда била като някакъв кошмар. Той не желаел да се вижда с никого, точно защото знаел, че това се е разчуло и че всички го мислят за престъпник, това му тежяло ужасно много. Той просто вече е бил друг човек, това не е същият човек.

Благодарение на цялата тази затвореност и целия този стрес, който изживял през всичките тези години,той вече не е същият човек. Той бил весел, контактен, енергичен, сега е затворен и неуверен в себе си човек. Няма тази увереност, която имал преди това, вече е подозрителен.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.