Решение № 343 от 04.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Перник, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА в присъствието на прокурора К. Хр. М. като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Частно наказателно дело № 20261720201281 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпило искане от Районна прокуратура – гр.Перник за задължително настаняване и лечение по реда на чл.156, ал.1 от Закона за здравето на Б. В. П. от гр. Перник.

Представителят на Районна прокуратура поддържа направеното искане и предлага лицето да бъде настанено на лечение, като при определяне мястото, срока и формата на лечение да бъде съобразено становището на вещото лице.

Освидетелстваната Б. П., чието задължително настаняване и лечение се иска, заявява, че в назад в годините е посещавала психиатър и се е лекувала амбулаторно, но от около година не приема медикаменти, тъй като смята, че няма нужда от тях.

Защитникът – адв. Н. М. в съдебно заседание пледира за постановяване на решение, съобразено със заключението на извършената съдебна психиатрична експертиза. Изразява становище, че провеждането на лечение по задължителен ред ще бъде в интерес на освидетелстваната.

Пернишкият районен съд, след като прецени доказателствата по делото по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:.

Б. В. П. не се води на отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции – Перник. В миналото е лекувана в Дневен стационар към Психиатрично отделение и е провеждала амбулаторно лечение и проследяване. Страда от психично заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения – параноиден синдром с дезорганизирано поведение. Асоциални 1 и агресивни действия“.

С висше образование е – завършила е специалност музикална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като преподавател по музика в училища, като певица, а в последните години преподавала музика в Двореца на културата - гр. Перник въз основа граждански договор. От няколко месеца не работи. Не е семейна, няма деца. Живее в едно домакинство със своята майка .

Според медицинската документация и анамнестичните данни началото на болестните прояви при Б. П. е преди около двадесет и пет години. След психотравмени изживявания започнала да чува гласове, появила се обща лабилност, а впоследствие настъпила и цялостна промяна в поведението.

Започнала амбулаторно лечение при психиатър. В този период персистирали гласове на непознати, с неопределени, на периоди със заповядващ характер, с движения на торса и ръцете, понякога с въртене на главата. Отчетена е медикаментозна резистентност, което наложило многократна промяна на терапевтичния план. При смяна на приетите медикаменти персистирала психотична продукция.

В периода от 11.01. до 29.01.2021 г. П. провела лечение в Дневен стационар към Психиатрично отделение – Перник с диагноза

„Параноидна шизофрения. Хроничен ход. Халюцинаторно-параноиден синдром.

Обостряне“. Постъпването й било по повод персистиране и засилване на гласовете, на пристъпите с „разтърсване на тялото и ръцете“, което преживявала като въздействие. В хода на лечението бил постигнат начален терапевтичен отговор и ефект. Редуцирани били сетивните измами до степен не ангажират поведението. В този период проявява критичност и съдействие при приема на медикаменти и е изписана с постепенно подобрение на състоянието.

В периода 16.06. - 21.06.2023г. отново провежда лечение в дневен стационар при ПО – Перник по повод засилено напрежение и неспокойствие, предимно вечер пристъпи на тревожност до видим тремор. Изписана е с поддържаща терапия.

Приема на поддържаща терапия с психофармака Б. П. прекратява от около две години, в резултат на което състоянието й се влошило. Станала неспокойна, хиперактивна, приемала големи количества кафе и цигари.

Харчела парите си за несъществени неща и непрекъснато искала непосилни парични суми от своята майка . При забележки от страна на близките и отказ да се удовлетворят желанията й ставала раздразнителна и конфликтна. След смъртта на баща й през м. юни 2025г. проблемите с психичното й здраве се задълбочили. На моменти саморазговаряла, смеела се без повод, изказвала нелепи твърдения - че има срещи с известни личности и магнати, споделяла за образи от миналото, смятала, че я наблюдават и преследват. Станала агресивна към близките си - заплашвала да запали имуществото, демонстрирала готовност да реже дрехи с ножица, удряла с чук по вратите, като преди месец счупила вратата на една от стаите в жилището. Конфликтите с майка й се изострили, като възрастната жена от страх се заключвала в своята стая. Често по такива поводи в жилището оставал племенникът на П. /син на нейната сестра/, за да защити баба си.

2

П. категорично отказвала да се консултира с психиатър и да започне медикаментозно лечение.

Според показанията на свид. А. Е. С. /майка на П./ дъщеря й страда от шизофрения от дълги години, не работи и няма доходи. Заявява, че от около две години не се лекува и не приема медикаменти с обяснението, че е здрава.

Посочва, че от този момент настъпила видима промяна в състоянието й – станала по-агресивна, непрекъснато предизвиквала скандали, с което и налагала психически тормоз. Агресията й още повече се засилила след смъртта на нейния баща и оставането без работа. Постоянно искала пари от нея, които харчела безразборно за кратко време, а при отказ да й предостави парични средства ставала агресивна. По такъв повод, след като свидетелката заявила, че има само 50 евро, които са в заключената стая на внука й, П. се ядосала, взела ножове, сатър и чук и разбила вратата на стаята. С. отрича дъщеря й да е осъществявала физическо насилие над нея, но уточнява, че си мълчи, за не я провокира. Споделя, че се страхува от поведението на П. и изобщо не е в състояние да й повлияе за провеждане на доброволно лечение, каквото тя отказва .

Свидетелят Р. М. Щ. /племенник на освидетелстваната/ потвърждава, че състоянието на неговата леля се влошило от около две години след прекратяване приема на лекарства. Според него губела връзка с реалността, живеела в неин измислен свят, твърдяла, че си комуникира с Илън Мъск, че очаква огромни постъпления на криптовалута. Често изпадала в истерии, буйствала, заплашвала, най-често баба му, че „ще стане страшно“ ако не и даде пари. Посочва, че в такива състояния чупела вещи в дома, разбила и врата на стаята, която той ползвал в жилището, както и че държала в своята стая нож, сатър и чук. Твърди, че освидетелстваната вероятно има задължения към фирми за бързи кредити, тъй като служители на такива постоянно звънели и притеснявали неговата баба. Съобщава, че няколко пъти седмично остава в апартамента им, за да се чувства възрастната жена по-спокойна, като в такива моменти Б. П. насочвала агресивното си поведение и към него, провокирайки го да инициира физически сблъсък. Свидетелят посочва, че тя категорично отказва да възобнови приема на лекарства с обяснението, че си добре и няма нужда от лечение.

При изслушването в съдебно заседание П. заявява, че се чувства нормално и от една година не пие никакви лекарства, тъй като екстрасенс й казал, че никога не е била болна и че ако иска да има деца трябва да спре лекарствата, срещу което лекуващият психиатър нямал възражения. Признава, че е разбила вратата на стаята на племенника си с чук, тъй като била заключена, а вътре били дрехите й, които искала да вземе. Твърди, че няма конфликти с никого и че иска пари от своята майка поради временното финансово затруднение, в което изпаднала след оставането без работа. Посочва, че има конфликти с майка си и роднините си, като смята, че искат да и вземат частта от апартамента, която притежава по наследство от своя баща, но отрича да е осъществявала физическа агресия.

При стационарното наблюдение и проследяване на психичното състояние на освидетелстваната психиатърът е установил обостряне и влошаване на същото с параноидна симптоматика, психомоторна напрегнатост и периоди на неспокойствие, суспектна за вербални халюцинации с коментиращ и 3 императивен

/заповядващ/ характер.

Констатирал емоционална приповдигнатост, на времена несъответен афект, импулсивна готовност за дисфороични /гневни/ отреагирвания, единични гневни изблици и неконтролируемо поведение. Отчетен бил леко ускорен, на времена паралогичен мисловен процес, в съдържанието си владян от параноидни налудни идеи за отношение, преследване и вредно въздействие, псевдомегаломанни разработки, болестно ангажирани памет и интелект.

Констатирано е в хода на проследяването, че остава без съзнание за болест, некритична и не желае да провежда поддържаща терапия под наблюдението на психиатър, което обуславя агресивен и автоагресивен риск.

Данните за проследяванията на състоянието на П., отразени в медицинската документация, събраните анамнестични данни и обективната находка при проведените прегледи на Б. П. дават основание на вещото лице да приеме диагноза „Параноидна шизофрения. Хроничен ход. Обостряне с психомоторно неспокойствие и параноидна симптоматика; дезорганизирано поведение“, както и че проявите на освидетелстваната са в причинна връзка с психичното заболяване. Приема, че на терена на прекъснатата поддържаща терапия освидетелстваната разгръща психотичен епизод с разгърната параноидна симптоматика, психомоторно неспокойствие и напрегнатост, епизоди с неконтролируемо поведение и агресивни изблици. Психиатърът дава заключение, че импулсивните, психотично мотивирани действия на Б. П. могат да застрашат собствените й живот и здраве, както и тези на околните.

Установеното състояние, съчетано с отсъствието на критичност към него, както и невъзможността за осигуряване на контрол от страна на близки, наличния риск от общественоопасно и агресивно поведение, мотивират вещото лице за становище, че за стабилизиране на състоянието на П. и за овладяване на риска по-горе е необходимо провеждане на задължително стационарно лечение в специализирано психиатрично заведение, каквото е Психиатрично отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД – Перник.

Приетата фактическа обстановка се основава на изслушването на лицето, на събраните доказателства - показанията на свидетелите А. Е. С. и Р. М. Щ., писмените материали, съдържащи се в приложената към искането на РП Перник преписка №2605/2026г., както и на извършената съдебна психиатрична експертиза, която съдът кредитира изцяло.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице условията на чл.156, ал.1 от Закона за здравето, тъй като Б. П. страда от психично разстройство по чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето, установените по делото нейни прояви са в причинна връзка с него и създават опасност за собственото й здраве и живот и за тези на околните. Събраните по делото доказателства за проявите й, за липсата на критичност към установеното сериозно по тежест психично заболяване, предвид непровеждането лечение в немалък период /от около две години/, както и обективната невъзможност за постоянна грижа и контрол от страна на близки, не дават основание да се приеме наличие на воля и възможност за доброволно лечение.

Основавайки се на компетентното становище на вещото лице, че за стабилизиране на състоянието на освидетелстваната и изграждане на критичност към заболяването, както и за неутрализиране на съществуващия агресивен риск е необходимо болнично лечение, съдът приема, че лицето 4 следва да бъде настанено на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение, каквото е Психиатрично отделение към МБАЛ „Р.

Ангелова“ АД – Перник за срок: един месец при стационарна форма, и един месец – в условията на Дневен стационар към ПО, което според психиатъра е необходимо за последващо проследяване и затвърждаване на съдействието.

Експертизата е категорична, че в състоянието, в което се намира лицето не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си. С тази отговорност следва да се ангажира племенникът на освидетелстваната – Р. М.