Определение № 2896 от 15.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2896 гр. София, 15.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Б.а Касационно търговско дело № 20258002901052 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, против решение № 221/18.11.2024 г. по в.гр.д. № 277/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 84/13.03.2024 г., поправено с решение № 144/10.05.2024 г., постановени по гр.д. № 101/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, настоящият касатор е осъден да заплати на ищеца М. В. Д. обезщетение за неимуществени вреди от получени телесни увреждания в резултат на пътно транспортно произшествие на 24.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното му изплащане.

Въззивното решение в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, определен въз основа на заключението на СМЕ, без извършен преглед на увреденото лице и при липса на данни за усложнения и допълнителни лечения. Изтъква се, че твърдените за претърпени от ищеца болки и страдания са резултат от собственото му неправомерно поведение към здравната система – при изрядност на осигуряването той би могъл да получи адекватно и модерно лечение и да се възстанови в по-кратък срок, без да търпи болка и страдание с твърдения интензитет. Поддържа се направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат поради липсата на поставен обезопасителен колан, който с оглед конкретния механизъм на получаване на телесните увреждания е могъл да го предпази от наранявания или да минимизира интензитета им. Макар да е 1 признато наличието на принос от страна на пострадалия поради избора му да се качи в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, се счита за занижен процента на същия, определен от въззивния съд. Във връзка с това се акцентира, че от апелативния съд неправилно са ценени доказателствата по делото и не са разгледани в пълнота възраженията на застрахователя за значителния принос на пострадалия за настъпване на травмите. По тези доводи се счита за завишен определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лева и за силно занижена приетата квота на принос – от 1/4. Оспорва се началната дата на присъдените лихви за забава, която се сочи като несъобразена с изискването на чл. 380, ал. 1, изр.2 вр. с ал.

3 КЗ. Претендира се отмяна на обжалваното уважително решение на въззивния съд и намаляване на обезщетението, при отчитане на принос на пострадалия на не по-малко от 80%, както и отхвърляне на акцесорната претенция за законна лихва от 15.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Искането за допускане на касационна проверка на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . “Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?”.

2 . “Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?”.

3 . “В същия контекст, длъжен ли е да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?”.

4 . “Длъжен ли е съдът да търси “точен паричен еквивалент” на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства?”.

5. “Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?”.

6. “Определянето на квота за принос, несъответстваща на действително високия такъв от страна на пострадалия, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост и адекватност?”.

По първия, втория и третия въпрос се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о., решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, III г.о., решение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на 2

ВКС. По четвъртия, петия и шестия въпрос се сочи постановяване на обжалвания съдебен акт в разрез със задължителната практика на касацията – ППВС № 4/1968 г., както и на константната такава– решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 142/15.10.2015 г. по т.д. № 2766/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 64/16.05.2019 г. по т.д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т.о., и определение по чл.288 ГПК с № 400/09.06.2020 г. по т.д. № 1847/2019 г. на ВКС, I I т.о. По така формулираните въпроси се въвежда и основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

С касационната жалба се претендира допускане на касационен контрол и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

От ответника по касация М. В. Д. е депозиран отговор, в който се възразява срещу искането за достъп до касационна проверка и се оспорва подадената жалба като неоснователна. Изразява се несъгласие с доводите на касатора за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Като недоказано се оспорва възражението на насрещната страна за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат поради непоставен обезопасителен колан, съответно поради неадеквантност на лечението с оглед неплатени здравни осигуровки. Подробно се аргументира значението на отделните събрани по делото доказателства. Счита се за правилно присъждането на законната лихва върху определеното обезщетение от 15.09.2022 г. до окончателното му плащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от т ретото лице - помагач Е. П. Д. не е подаден отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след преценка на изложените от страните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, е приел, че искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Намерил е за безспорно от фактическа страна, че за настъпилото пътно транспортно произшествие, с одобрено от съда споразумение на 20.06.2023 г. по НОХД № 250/2023 г. на Ямболският районен съд, Е. П. Д., трето лице - помагач на ответника в настоящия процес, е признат 3 за виновен в това, че на 24.07.2022 г. на път II-53, км. 177+400, между с.

Тамарино и с. Войника, Ямболска област, при управление на лек автомобил “Пежо 406” с рег. № А3001АН, в пияно състояние - концентрация на алкохол в кръвта 2,07 на хиляда, е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е създал опасност за живота и здравето на хората и причиняване на имуществени вреди, както и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – изгубил контрол над автомобила и управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което напуснал пътното платно, навлязъл в банкет и се блъснал челно в крайпътно дърво, като причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице, включително средна телесна повреда на М. В. Д., изразяваща се в счупване на големия пищял /табия/ на подбедрицата, довело до трайно затрудняване движението на крака за срок от 5-6 месеца. Не се спори по отговорността на ответното застрахователно дружество, предвид наличието към момента на произшествието на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с “Дженерали Застраховане” АД. Въззивният състав е счел, че насрещните страни възразяват и навеждат доводи само досежно размера на следващото се на пострадалия обезщетение, като ищецът претендира към присъдените 20 000 лева допълнително обезщетение от още 20 000 лева, а ответникът – редуциране на присъденото обезщетение при приемане на съпричиняване не 50, а 80%, т.е. намаляване от 20 000 лева на 8 000 лева.

По отношение на размера на справедливото обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, въззивната инстанция е споделила извода на първата, че същото следва да бъде определено в размер на 40 000 лева. За да достигне до този извод, апелативният съд е отчел, че пострадалият, на 28 години към момента на произшествието, е претърпял гръдна травма и контузия на десен крак, имащи характер на леки телесни повреди, както и средна телесна повреда – контузия на левия крак, изразяваща се в две открити счупвания на големия пищял от неговата подбедрица в областта на горна и средна трета. Леките телесни увреждания са отзвучали за 15-25 дни, през което време са търпени болки при движение и вдишване. Възстановяването от травмата на левия крак е продължило 5-6 месеца при нормален ход на оздравителния процес и при избрания от пострадалия начин на лечение чрез мануална репозиция на костните фрагменти и гипсова имобилизация, без извършване на операция с метална остеосинтеза. При младата възраст на пострадалия и неявяването му на преглед от вещо лицето по изслушаната пред първата инстанция експертиза, която е следвало да даде заключение за това дали към настоящия момент са останали последици от процесните травми, е приел, че същите са отзвучали при пълно възстановяване. Кредитирал е и свидетелски показания, според които след произшествието ищецът е бил подпомаган от близките си за тоалет, къпане, обличане, приготвяне на храна.

Имал затруднено дишане, лош сън. Ползвал 2-3 месеца патерици, като и досега накуцва. Станал по-избухлив, не излизал с приятели, имал страх при качване в кола, затворил се в себе си. Решаващият състав е посочил, че отчита, 4 освен установените по степен, интензитет и продължителност болки и страдания, така и икономическата обстановка в страната към момента на деликта.

Въззивният състав е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, качил се на автомобил с водач, за който е знаел, че е употребил алкохол, поемайки риска от настъпване на ПТП с последиците от това и поставяйки се по собствена воля в опасност от увреждане. Горният извод е намерен за обоснован от показанията на свидетеля Е. Д., водач на катастрофиралия автомобил, според които пострадалият се е качил в автомобила на свидетеля, като знаел, че водачът е употребил алкохол – първо 4-5 бири в с. Войника, където двамата пили заедно, преди да тръгнат за с. Тамарино на рожден ден, където ищецът видял, че свидетелят пие алкохол.