Решение № 2988 от 06.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2988 гр. Варна, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110103471 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, срещу ТП на НОИ – Варна, с адрес: гр. *****, и „Ф.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периодите 29.11.1982 г. – 01.06.1983 г. и 26.09.1983 г. – 31.12.1984 г. е полагал труд като общ работник към ТК „Б.“ – З П, клон Реконструкция и модернизация, което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

В исковата си молба ищецът С. Я. С. твърди, че в периодите 29.11.1982 г.

– 01.06.1983 г. и 26.09.1983 г. – 12.05.1986 г. е бил в трудово правоотношение с ТК „Б.“, клон Реконструкция и модернизация, при пълно работно време – 8 часа, на длъжност общ работник. Трудовият му стаж бил отразен в трудовата му книжка, но не е приключен с правоъгълен и кръгли печати и с отразяване на подпис на главния счетоводител и на ръководителя, поради което не се признава от НОИ при пенсиониране. Излага, че считано от 01.03.1988 г. е образувано ЮЛ – Строително-търговско обединение /СТО/ „Т.“ – София, в което е включен и ТК „Б.“ – З П. „Т.“ ЕАД е преобразувано чрез вливане във „Ф.И.“ АД. Посочва, че е изискал от правоприемника и му било издадено Удостоворение обр. УП-3 за положения от него трудов стаж в ТК „Б.“ – З П за периода 01.01.1985 г. – 12.05.1996 г. За периодите 29.11.1982 г. – 01.06.1983 г., както и за периода 26.09.1983 г. – 31.12.1984 г. му било отказано издаването на такова удостоверение, тъй като в архива няма разплащателни ведомости за същия този период. Последвал е отказ за издаване на удостоверение УП-13 и от ТП на НОИ – гр. Варна, тъй като в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни 1 документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния му представител - юрк. И.К..

Поддържа становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не е представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че ищецът не е подавал заявление за отпускане на пенсия в ТП на НОИ – гр. Варна, поради което твърдението за непризнаване на процесния период за трудов стаж е неоснователно. Счита, че не е дал повод за образуване на делото, съответно, че насочената към него претенция за присъждане на разноски е неоснователна.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.И.“ АД. Поддържа становище за допустимост и основателност на предявения иск. Излага, че ищецът е бил служител в ТК „Б. – З П“, което впоследствие е включено в СТО „Т.“ – София, чието предприятие е включено по-късно в ДФ „Т.“, гр. София, след което в „Т.“ ЕАД. През 2017 г. последното се е вляло във „Ф.И.“ АД. Твърди, че по отношение на процесния период не разполага с относима документация, което е довело до невъзможност да се издаде удостоверение в полза на ищеца за положения от него трудов стаж.

Счита, че не е станал причина за завеждане на настоящия иск, поради което и не следва да дължи разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния му представител – адв. М. С., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът ТП на НОИ – Варна се представлява от юрк. И.К., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Ответникът „Ф.И.“ АД депозира нарочна молба, чрез адв. К. К., с която поддържа изложеното в писмения си отговор. Моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски в негова вреда.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

По предварителните въпроси и допустимостта на исковата претенция съдът вече се е произнесъл с определението за насрочване на делото от 21.05.2024 г.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че в процесните периоди 29.11.1982 г. – 01.06.1983 г. и 26.09.1983 г. – 31.12.1984 г. е полагал труд като общ работник към ТК „Б.“ – З П, клон Реконструкция и модернизация, чийто правоприемник е ответникът „Ф.И.“ АД, при пълно работно време – осемчасов работен ден и е получавал ежемесечно трудово възнаграждение.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от 2 доказване обстоятелството, че ответникът „Ф.И.“ АД, ЕИК *****, е правоприемник на „Т.“ ЕАД – на СТО „Т.“ – София, в което е включен и ТК „Б.“ – З П, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

Видно от представената трудова книжка на ищеца, има отбелязване, че за периодите 29.11.1982 г. – 01.06.1983 г. и 26.09.1983 г. – 12.05.1986 г. същият е работил като общ работник в ТК „Б.“ З П, Реконструкция и модернизация – Варна.

Не е спорно, че за част от този период настоящият правоприемник на работодателя - „Ф.И.“ АД е издал Удостоверение обр. УП-3 на ищеца, а именно за времето от 01.01.1985 г. до 12.05.1986 г. /л. 23 от делото/. За процесните периоди 29.11.1982 г. – 01.06.1983 г. и 26.09.1983 г. – 31.12.1984 г. посоченият ответник отказва да издаде такова удостоверение, с мотива, че в архива на дружеството няма разплащателни ведомости за ТК „Б.“ – З П, клон Реконструкция и модернизация – Варна, за периода от 01.06.1982 г. до 31.12.1984 г.

Видно от представеното удостоверение от ТП на НОИ – Варна от 08.02.2024 г. /л. 25 от делото/, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж за периодите 29.11.1982 г. – 01.06.1983 г. и 26.09.1983 г. – 31.12.1984 г. при работодател/осигурител ТК „Б.“ – З П, Реконструкция и модернизация – гр.

Варна.

Последвал е и изричен писмен отказ от 29.02.2024 г. /л. 26/ от страна на ТП на НОИ – Варна за издаване на поисканото от ищеца удостоверение УП-13 за осигурителен стаж за процесните периоди, доколкото в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ТК „Б.“ – З П, Реконструкция и модернизация – гр. Варна.

Именно посоченото обуславя правния интерес на ищеца да води настоящия иск.

Следва да се отбележи още, че на основание чл. 8 ЗУТОССР ищецът е потвърдил с нотариално заверена от него декларация истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства относно заявената искова претенция.

На основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР в производството като свидетели са разпитани П.Л.Л. и С.А.П., с оглед представените от тях писмени документи /трудови книжки/, установяващи обстоятелството, че всеки един от посочените свидетели е работил при същия работодател през периода, през който е положен претендираният от ищеца трудов стаж.

Показанията на двамата свидетели са еднопосочни, поради което съдът ги цени изцяло като логични, ясни и последователни. Свидетелите познават ищеца. Посочват, че са работили заедно. Знаят, че същият е бил общ работник в „Б.“, Реконструкция и модернизация. С. започнал работа през 1982 г. и работил там до края на 1985-1986 г. Свидетелите обясняват, че в предприятието ставали много реорганизации при смяна на имената на дружеството. С. сезонно работел при тях. „Б.“ имало основна дейност хотели и ресторанти и помощна дейност строителство. През неактивния сезон работници от другите подразделения идвали на работа при тях. През лятото С. работел по хотелите, а от м. септември – октомври до м. май работел като общ 3 работник при тях в строителството. Работата била на пълен работен ден, на 8 часа.

Свидетелят Л. посочва, че не е бил пряк ръководител на ищеца, но го е виждал често, случвало се е да работи и на обекти, за които той е отговарял.

Свидетелят Пявява, че е бил технически ръководител в Реконструкция и модернизация, после станали „Туристстрой“. Ищецът бил в неговата бригада и той му бил пряк ръководител. Всичко било под шапката на „Б.“. В периода 1982-1986 г. ищецът не е работил в друго предприятие.

И двамата свидетели обясняват, че са пенсионери и не са имали проблем с трудовия си стаж, тъй като им бил оформен надлежно. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника ТП на НОИ – гр. Варна относно допустимостта на първия от разпитаните свидетели П.Л.Л..

От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че ищецът в периодите 29.11.1982 г. – 01.06.1983 г. и 26.09.1983 г. – 31.12.1984 г. е полагал труд като общ работник към ТК „Б.“ – З П, клон Реконструкция и модернизация, при осемчасов работен ден /на пълно работно време/. Изминалият дълъг период от време обяснява защо разпитаните свидетели не могат с точност да посочат конкретните дати, през които ищецът е бил на работа при тях /в Реконструкция и модернизация/. Дадените от свидетелите показания се подкрепят и от отразеното в трудовата книжка на ищеца, че същият е работил и в „Б.“, хотели и ресторанти – гр. Варна като готвач главно през летните месеци, така например за времето от 01.06.1983 г. до 23.09.1983 г.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което такава не следва да бъде определяна от съда.

Съобразно изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на такива, а именно – сумата 600 лв., представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.03.2024 г. От страна на ответника „Ф.И.“ АД е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал и обстоятелството, че е проведено само едно открито съдебно заседание. Съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 400 лв., съответстваща на справедливото овъзмездяване на оказаната правна защита и съдействие на ищеца в настоящия случай. Съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците за недължимост на искането за разноски.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2015 г., постановено на 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС, ОСГК, в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /какъвто именно е предявеният в настоящото дело иск/ са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Не може да бъде споделено виждането, че дружеството „Ф.И.“ 4

АД не е станало повод за завеждане на делото. Напротив. Именно неиздаването на исканото удостоверение УП-3 обуславя правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на сумата от по 200 лв.