Определение № 28329 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28329 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110116550 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Т. Е. Г. против С.А. ЕАД с искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето, в което е останал без работа. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е и искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото. Прави искане за разпит на свидетели.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Представените с нея и с отговора документи следва да се приемат като доказателства. Искането на ищеца за представяне на трудовото му досие не е необходимо и не е основателно. Искането на ответника за разпит на свидетели е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът му допуска един свидетел.

На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните доклада си по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28 септември 2026 г. от 11:30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМ А приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства както са описани в тях.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи трудовото му досие.

1

ДОПУСКА на ответника до разпит един свидетел при режим на довеждане.

СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:

Делото е образувано по искова молба от Т. Е. Г. против С.А. ЕАД с искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „шофьор, автобус“ и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 16019,16 евро за периода от 02.06.2026 г. до 02.12.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2026 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на тази длъжност с брутно месечно възнаграждение от 2669,86 евро. На 02.06.2026 г. му била връчена Заповед № РД-15-49/29.05.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание 190, ал.1, т.З от КТ, във вр.чл.187, ал.1, т.1, предл. трето от КТ, чл. 188, т.З и чл. 186 от КТ, при спазените изисквания на чл. 189 и чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 от КТ.

Ищецът счита, че заповедта била незаконосъобразна. Посоченото в нея деяние – неявяване на работа на 12.04.2026 г. не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина. Освен това твърди, че за това неявяване уведомил диспечер и обяснил, че единият му крак бил силно надут със ставна болка и не можел да стъпва. По тази причина бил в болничен от 05.03. до 10.03.2026 г. и от 11.03. до 18.03.2026 г., съгласно болничен лист № Е 2025 0959946 и болничен лист № Е 2025 0959950, представени на работодателя. Твърди, че наложените му с предходни заповеди – Заповед № РД-10-17/21.01.2026 г., Заповед № РД-1020/21.01.2026 г., и Заповед № РД-10-161/14.05.2026 г. наказания били ирелевантни. Оспорва реалното провеждане на процедурата по чл. 193 КТ.

Счита, че нарушението не било установено, не било доказано, а наказанието било прекомерно тежко. Моли съда да уважи исковете, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената длъжност, последното му трудово възнаграждение, прекратяването на трудовото правоотношение с посочената заповед. Взима становище за неоснователност на иска. Твърди, че уволнението било законно. На 12.04.2026 г. ищецът бил включен в дневния наряд за работна смяна. Два часа преди започването на смяната се обадил на дежурния диспечер и заявил, че няма да се яви на работа. Не представил документ за разрешен отпуск или за временна неработоспособност. Неявяването било установено чрез рапорт вх. № 1284/14.04.2026 г. от диспечера. На 24.04.2026 г. ответникът поискал от ищеца обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, но на 30.04.2026 г. ищецът отказал да даде такива. Наложените предишни наказания със Заповед № РД-1017/21.01.2026 г., Заповед № РД-10-20/21.01.2026 г., и Заповед № РД-10161/14.05.2026 г. не били оспорени от ищеца и били влезли в сила.

Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била спазена, заповедта била мотивирана и законосъобразна. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски. При условията на евентуалност претендира прихващане с изплатено от него в полза на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2026 г. в размер на 6040,12 евро.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът е бил служител към ответника на длъжност „шофьор, автобус“, че трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-15-49/29.05.2026 г., че последното му брутно месечно възнаграждение възлиза на 2669,86 евро, че не 2 се е явил на работа на 12.04.2026 г., както и налагането на предходни наказания със Заповед № РД-10-17/21.01.2026 г., Заповед № РД-1020/21.01.2026 г., и Заповед № РД-10-161/14.05.2026 г. В тежест на ищеца е да докаже факта на травмата в крака си, издаването на болничните листи и връчването им на работодателя. В негова тежест е да докаже и че след прекратяването на трудовото си правоотношение е останал без работа.

Представени са доказателства за установяване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже установяването на отсъствието на ищеца чрез рапорт вх. № 1284/14.04.2026 г., предоставянето на възможност за даване на обяснения, изплащането на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2026 г. в размер на 6040,12 евро.

Представени са доказателства за установяване на тези факти.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3