Определение № 709 от 03.10.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. Перник, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500746 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 64 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 4788/29.07.2024 г. от Д. Г. В. с искане на основание чл. 64, ал.

2 ГПК да й бъде възстановен срока за отговор по молбите на ответницата М. Ч. от 12.02.2024г. и 13.03.2024г. за изменение на Решение № 486/28.12.2023г. по настоящото дело в частта за разноските, като постановените определения бъдат отменени, както и да й бъде възстановен срока за отговор и на двете молби на ответницата М. Ч. от 28.06.2024г. Позовава се на факта, че нейният процесуален представител адв. Ц. е получил молбите на ответницата, но в определения от съда едноседмичен срок не е представил отговор и не е възразил срещу неоснователните и дискриминационни искания на ответницата. Това дезинтересиране на адв. Ц. от защитата на нейните интереси по настоящото дело я е мотивирало на 29.07.2024г. да оттегли неговите пълномощия да я представлява по настоящото дело. Това неизпълнение на задълженията на нейния процесуален представител, вследствие на което не е била уведомена по никакъв начин за горните молби на ответницата и за разпоредената от съда възможност да депозира отговор по тях в едноседмичен срок, като възрази срещу необоснованите и дискриминационни искания да поеме направените от нея разноски по делото, представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, което не е могла да преодолее. В молбата по чл. 64 ГПК се съдържа и отговор от Д. Г. В. на молбите на М. Ч. от 12.02.2024г. и 13.03.2024г. и от 28.06.2024г.

В срока по чл. 66, ал. 1 ГПК насрещната страна по молбата М. С. Ч. е подала отговор, с който моли да се остави молбата по чл. 64, ал. 2 от ГПК без разглеждане, тъй като същата е недопустима, алтернативно - без уважение, тъй като същата е неоснователна и недоказана.

1

Претендира разноски в хода на настоящото производство по приложен списък, на осн. чл. 67 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Нормата на чл. 64, ал. 3 от ГПК изисква подаване на молба за възстановяване на срок в 1 седмичен срок от съобщаване, че срокът е пропуснат. В случая молбата е подадена на 29.07.2024 г. Определение № 173 за допълване на решението по настоящото дело по реда на чл. 248 от ГПК е постановено на 07.03.2024 г., съответно Определение № 283 за допълване на решението по делото по реда на чл. 248 от ГПК е постановено на 11.04.2024 г. Срокът по чл. 64, ал. 3 от ГПК, следва да се счита, че е започнал на датата на постановяване на акта, доколкото той е окончателен и не подлежи на съобщаване на страните, съответно изтича на 15.03.2024 г., съответно – на 19.04.2024г.

На възстановяване подлежат само срокове за процесуални действия, по които не е постановен окончателен съдебен акт. В случая, определенията на съда за допълване на решението, постановено по делото от Окръжен съд - Перник, на основание чл. 248 от ГПК, не може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил. Също така не е предвиден в закона инстанционен контрол. Отговор на молбата, подадена на основание чл.

248 от ГПК, за допълване на постановеното по делото съдебно решение, действително е процесуално действие, по което теоретично срокът може да бъде възстановен. Но то би било допустимо, само ако не е постановено определение за допълване или изменение на постановеното съдебно решение, на основание чл. 248 от ГПК, в случаите когато това определение би било окончателно.

Производството по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на решение на Окръжен съд Перник приключва с окончателен съдебен акт, доколкото и решението на Окръжен съд Перник е окончателен съдебен акт, неподлежащ на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН. След като определението за допълване на решението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, не подлежи на обжалване, то и искането за възстановяване на срока за отговор на искането за допълване на решение, не е преюдициално спрямо произнасянето на съда по реда на чл. 248 от ГПК. Производство за възстановяване на срока е недопустимо, защото актът, вече е постановен и е влязъл в законна сила, като необжалваем и в закона не е предвиден ред, по който да може да бъде изменен или отменен. В този смисъл, след като актът на съда е окончателен, то не може да настъпи правна промяна в него. Следователно и производството по искането за възстановяване на срока за отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, не може да внесе правна промяна във вече постановения и окончателен съдебен акт.

Това дава основание да се приеме, че е недопустимо да се провежда производство по възстановяване на срок за отговор на молбата по чл. 248 от ГПК. Искането, подадено по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК от молителя в процеса следва да се остави без разглеждане. В същия идентичен смисъл по идентичен казус е постановеното Определение № 111 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1298/2021 г., II т. о., ТК.

Не води до различен извод от горния за недопустимост на подадената молба по чл. 64, ал. 2 ГПК и само за яснота следва да се посочи и следното: Според трайната съдебна 2 практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени. Неуведомяването на страната от нейния пълномощник за подаване на отговор на молбата по чл. 248 от ГПК не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Пропускът на пълномощника да извърши определено процесуално действие в предвидения срок или да уведоми страната за необходимостта да се извърши такова действие винаги е субективен и не може да бъде отстранен чрез възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Следва да се има предвид и това, че връчването на съобщението на пълномощника на страната или на нейния съдебен адресат има за последица уведомяването на самата страна, затова в производството по възстановяване на пропуснатия срок страната не може да се позовава на своето незнание за това съобщение. Съгласно чл. 51 от ГПК съобщаването на адвоката е редовно, а по отношение на получаване на съобщението е неприложима разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК, доколкото се касае за връчване на съобщението на адвокат лично (т. е. при условията на чл.

51 ГПК).

Съгласно чл. 67 ГПК всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.

Присъждането на разноските е поискано своевременно от пълномощника на ответника по молбата - още с отговора на молбата, както и към отговора са представени както списък на направените разноски, така и доказателства за размера на тези разноски - пълномощно и договор за правна защита и съдействие за плащане изцяло и в брой на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. с характер на разписка в частта, удостоверяваща плащането на адв. възнаграждение.

Наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съгласно чл. 67 ГПК, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл. 36 ЗА/. В практиката на ЕСПЧ е застъпено разбирането, че налагането на значителна финансова тежест върху страните, включително и след приключване на производството, включително под формата на задължение за разноски, може да действа като ограничение на правото на достъп до съд, което не е съвместимо с чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, ако не преследва разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати. В редица случаи, формиране възнаграждението за адвокат, без съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, би довело до нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. Същото така в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на Европейския съюз е 3 приел, че задължение на националния съд е да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС и при необходимост да остави неприложена, по собствена инициатива, всяка разпоредба на националното законодателство, която им противоречи.

Съобразявайки характерът на осъществената дейност /изготвяне на отговор на молба по чл. 64, ал. 2 от ГПК /, видът и липсата на сложност на производството, което се развива по чл. 64от ГПК, без да се извършва преценка по съществото на молбата, а само за наличието или не на законоустановени предпоставки за допустимост, както и че се касае до извършване на преценка от съда в закрито заседание, без призоваване на страните, без искане за събиране на доказателства и при съобразяване на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. както и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 година, настоящият съдебен състав, счита че в полза на ответника по молбата М. С.

Ч., следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 4788/29.07.2024 г. от Д. Г. В.

ЕГН:**********, с адрес: село В. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за отговор по молбите на ответницата М. Ч. от 12.02.2024г. и 13.03.2024г. за изменение на Решение № 486/28.12.2023г. по в.гр. д. № 746/2023г. на ПОС в частта за разноските, както и за възстановяване на срока за отговор и на двете молби на ответницата М. Ч. от 28.06.2024г.

ОСЪЖДА Д. Г. В. ЕГН:**********, с адрес: село В., да заплати на М. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата 100 лв. – разноски в производството по възстановяване на срока.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4