Решение № 3191 от 24.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3191 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110100656 по описа за 2022 година

Ищецът Г.С. твърди, че като земеделски производител се намира в търговски отношения с ответника „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ" АД, като в рамките на тези отношения е предоставена на ответното дружество услуга отдаване под наем за ползване на машина, за което надлежно е съставена фактура №0000000003/31.03.2020г. е за отдаване под наем на машина за срок от два месеца, а именно за февруари и март 2020г. на обща стойност 3 600лв., с включен ДДС. Падежът за плащане е 01.04.2021г. чрез превод по сметка.

Услугата е получена - машината е отдадена под наем и е използвана от ответното дружество. Ответникът е извършил частично плащане по горецитираната фактура в размер на 1 000лв., извършено на 28.05.2020г. и в размер на 1 600лв., извършено на 25.11.2021г., но не е погасил останалата дължимата сума в размер на 1 000лв. Тази продажба на свой ред е отразена и в дневника на продажбите за съответния период в счетоводството на земеделския производител. Останалата дължима се сума в размер на 1 000лв. не е погасена от ответника и до настоящия момент. Ищецът - наемодател е изпълнил поетото задължение и е предоставил машината, предмет на договора за наем, за срока описан във фактурата. Наемателят е поел задължение за ползване на машината срещу заплащане на наем, но и към настоящия момент не е погасил задължението си изцяло. С оглед реализиране на правата на наемодателя по фактурата е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.

№20213110113626/2021г. на Районен съд Варна. Съдът е издал заповед за изпълнение от 23.09.2021г., но ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което наложило завеждането на настоящия 1 иск за установяване на вземането. Моли, да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца като земеделски производител сумата от 1000лв.- остатък за доплащане по фактура №0000000003/31.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2021г. до изплащане на задължението, както и сторените по заповедното и исковото производства разноски.

Ответното дружество срока по чл.131 от ГПК е подало възражение в което сочи, че счита иска за неоснователен, тъй като процесната фактура №3/31.03.2020г. е изцяло заплатена със следните плащания: на 28.05.2020г. в размер на 1000лв., на 24.09.2020г. в размер на 1000лв., както и на 25.11.2021г. в размер на 1600лв. Между двете дружества няма други правоотношения, както и други разчети освен процесната фактура. Плащането извършено на 24.09.2020г. касае именно тази фактура, защото дружество няма други правоотношения със ЗП Г. С.. Прилага справка от счетоводството на дружеството за разчетите с доставчик ЗП Гюлденур С. за периода 01.01.2017г. до 31.03.2022г. Видно от гр.д.№1326/2021г. дори първото плащане от 28.05.2020г. в размер на 1000лв, не е било спорно, но въпреки това иска е бил за цялата сума по фактура. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.

Ищцовата страна по реда на чл.410 от ГПК е сезирала съда с искане за присъждане на сумата от 3 600лв. наем на машина за месеците февруари и март 2020г., като в рамките на образуваното заповедно производство №13626/2021г. на ВРС заявлението е било уважено, но ответника е подал възражение в което изрично е заявил, че е извършил плащане на претендираната сума на три части. Ищцовата страна в качеството си на заявител е изразила становище по възражението, че признава плащане само на общата сума от 2 600лв., като третото извършено плащане на сумата от 1 000лв. на 24.09.2020г. счита за извършено по повод на друго съществувало между страните правоотношение без да конкретизира същото. Заповедният състав съобразявайки възражението на ответника и становището на заявителя е дал на последния указания за предявяване на настоящата претенция.

Страните не спорят, че са се намирали в договорни отношения по повод на отдаване под наем на машина за периода м.февруари-март 2020г., като това се доказва и от представената в копие неоспорена фактура №3/31.03.2020г. за сумата от общо 3 600лв. двустранно подписана.

По делото е допусната ССчЕ от неоспореното заключение, по която се установява, че между страните по процесната фактура са направени три плащания съответно за 1 000лв. на 28.05.2020г., за 1 000лв. на 24.09.2020г. и за 1 600лв. на 25.11.2021г. вещото лице по спорното плащане за 1 000лв. от 24.09.2020г. е посочило, че е отразено при ищеца по сметка 499 като постъпление от Изи Пей, но не е разнесено по партидата на ответника.

Вещото лице е посочило, че е установило грешно записване за плащането на сумата от 1 000лв. от 24.09.2020г. в счетоводните книжа на ищеца, а освен това в заключението по ССчЕ е посочено, че в счетоводството на ответника са отразени и трите плащания. Вещото лице е изразило становище и по въпрос 2 който не е от неговата компетентност, а именно, че между страните не е установило да съществуват други договорни отношения, като това становище явно е в отговор на твърденията на ищеца за наличие на множество договорни отношения между страните. Следва да се има предвид, че твърдените за наличие на множество договорни отношения между страните по делото възлага в тежест на навеждащата го страна-настоящия ищец, да докаже това си твърдение, но в настоящото производство липсва проведено доказване в тази насока.

Воден от горното съставът намира, че се е доказало наличието между страните по делото само на едно договорно отношение изразяващо се в договор за наем на машина, по което ответникът е извършил плащане на цената на три части съответно на 28.05.2020г. в размер на 1000лв., на 24.09.2020г. в размер на 1000лв., както и на 25.11.2021г. в размер на 1600лв., като по отношение на спорната част от 1 000лв. платени на 24.09.2020г. се установява, че е заплатена от ответника, като това е станало преди датата на сезиране на съда със заявлението по реда на чл.410 от ГПК и това прави претенцията изцяло неоснователна. Предвид изложеното съставът намира, че иска следва да се отхвърли.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Г. С. ЕГН********** от ***, като земеделски производител с ЕИК********** срещу „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответното търговско дружество дължи сумата от 1 000лв. част от дължима сума по фактура №0000000003/31.03.2020г. на осн. чл.422 от ГПК, присъдена по заповедното гр.д.№13626/21г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3