Определение № 1155 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1155 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Н. К. Стоянов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501005 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от Н. И. Ч., ЕГН **********; против определение № 553/13,01,2023 г., постановено по гр. д. № 7721/2022 г. на РС Пловдив, 3 бр. състав, с което производството по делото Е ПРЕКРАТЕНО поради липса на международна компетентност за разглеждане на предявените искове за упражняване родителските права спрямо малолетното дете А.Н. Ч. с ЕГН **********, определяне местоживеене на детето при бащата и определяне режим на лични контакти с майката.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС за разглеждане на исковете по същество.

Ответникът по частната жалба Р. Б., гражданин на Италия, родена на ...... г., с местожителство в Серняно, провинция Кремона, Италия; не заявява становище по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Частната жалба е допустима – предявена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество:

С обжалваното определение РС е прекратил производството, 1 образувано по искове с правна квалификация чл. 127 от СК, свързани с родителската отговорност спрямо малолетното дете на страните А. Н. Ч., роден на .... г. За да постанови обжалвания акт, първостепенният съд е приел, че не разполага с международна компетентност на да разгледа предявения пред него спор.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция по следните съображения:

Производството пред РС е образувано по предявена на 30,05,2022 г. искова молба от Н. И. Ч., ЕГН **********; против Р. Б., гражданин на Италия, родена на ....., с местожителство в С., провинция К.., И.. Ищецът твърди, че страните са родители на детето А. Н. Ч., роден на ..... г. в Б..

Твърди още, че ответницата е извела детето в И. със съгласието на неговия баща, но против волята на последния и без негово съгласие е задължала детето там неправомерно, поставила го е в риск и не в състояние да се грижи за него. Въз основа на това от съда се иска да предостави упражняването на родителските права спрямо детето на бащата, да определи местоживеене на детето при бащата и да определи режим за осъществяване на лични отношения между детето и майката.

В срока за отговор ответникът е заявил становище за недопустимост на производството. Оспорва твърденията на ищеца. Заявява, че по отношение детето на страните по искане на Прокурора за малолетни пред Съда за малолетни и непълнолетни лица в гр. Б. е образувано производство за установяване на евентуалното изоставяне на детето. В рамките на същото е постановена забрана за напускане на страната на малолетното дете А. Ч. и са предприети мерки за закрила на детето.

От събраните доказателства безспорно се установява, че страните са родители на детето А. Н. Ч., роден на .... г. Ищецът – негов баща, е български гражданин, а ответникът – майка на детето, е гражданин на Италия. Детето е български и италиански гражданин, родено е в Б..

Два месеца след раждането на детето – на .... г., ищецът, като родител на А. е заявил съгласието си детето да напусне територията на България и да бъде заведено от неговата майка (ответника) в И.. Съгласието на бащата е заявено в нарочна декларация с нотариална заверка на подписа, която е със срок до 27,05,2022 г. (в този смисъл – удостоверение от нотариус с 2 рег. № 644 – л. 56). Твърди се, че майката е завела детето в И. и не го е върнала в рамките на срока, за който е заявено съгласие от страна на бащата.

По този начин, според ищеца, тя неправомерно е задържала детето в И.. Не се установява (не се и твърди) ищецът да е предявил искане за връщане на детето по реда на чл. 78 от Хагската конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на деца.

Съгласно чл. 1 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО, този нормативен акт се прилага по граждански дела, отнасящи се до развод, упражняване на родителските права, правото на лични отношения, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле. Според принципа на върховенството на правото на ЕО пред националното право на държавите - членки /прогласен в решение от 15.07.1964 г. по дело № 6/64 Коста против ЕНЕЛ на съда на Европейските общности/, който е неотменима част от достиженията на правото на ЕС, съществуването на цитирания Регламент изключва приложението на ГПК и на КМЧП в идентичните сфери на правно регулиране. Ето защо следва да бъдат прилагани разпоредбите на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО дори в случаите, в които има норми от вътрешния правен ред.

Съгласно чл. 8 от Регламента, съдилищата на държава – членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава - членка по времето, когато съдът е сезиран. Исковата молба в настоящото производство е подадена на 30,05,2022 г.

Видно от Постановление № 2 от 13,05,2022 г. (л. 221 и сл.), пред Съда за малолетни и непълнолетни лица на гр. Б. е предявено (на 13,05,2022 г.) искане от Прокурора за малолетни и е образувано производство за установяване на евентуалното изоставяне на детето А.. Фактическите основания за това са обстоятелствата, че майката е зависима от упойващи вещества в заместваща терапия, установена е епизодична злоупотреба с кокаин при гранично личностно разстройство, а адресът на бащата при образуване на производството е посочен като неизвестен. С постановлението е насрочено изслушване на родителите на детето, назначени са представители на същите и като мярка на закрила е постановена забрана детето да напуска страната. Впоследствие адресът на бащата е установен и същият е взел 3 участие в извършвани в това производство пред италианския съд действия. С Постановление от 07,06,2022 г., по предявено от защитата на Ч. възражение за неподведомственост поради липса на компетентност, италианският съд е счел, че е компетентен да разгледа въпросите, с които е сезиран, в спешна защита на детето. Със същия акт Съдът за малолетни и непълнолетни в Бреша е постановил временно лишени от родителска отговорност по отношение на двамата родители, настанил е детето в приемно семейство и е определил възможностите за осъществяване на лични контакти между родителите и детето.

С оглед така установените обстоятелства следва да се приеме, че към датата на образуване на настоящото производство детето пребивава в друга държава-членка. То е задържано там като мярка на закрила по силата на съдебно разпореждане на по-рано сезирания съд в И. (вж. Постановление от 17,05,2022 г.). Следователно към датата, на която е предявена исковата молба по настоящото дело, детето няма обичайно местопребиваване на територията на България и българският съд не разполага с компетентност да разгледа спора, съобразно правилото на чл. 8 от Регламента.

Не е налице и хипотезата на чл. 12, ал. 3 от Регламента за пророгация на компетентност. Детето е гражданин на Б., с което е изпълнено изискването на чл. 12, ал. 3, б. „а” от Регламента. Не е изпълнено условието на чл. 12, ал. 3, б. „б” от Регламента - компетентността на българския съд не е приета от ответника като носител на родителска отговорност (с представеното по делото писмено становище същият изрично е предявил възражение в тази насока). Наред с това, както се посочи, преди образуване на настоящото производство в И. е образувано нарочно съдебно производство по предприемане мерки за закрила спрямо детето. В това производство участват и двамата родители, липсват данни дали същото понастоящем е приключило.

При това положение липсват основания да се формира категоричен извод, че е в изключителна полза на детето делото да бъде гледано от български съд.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че българският съд не е компетентен да разгледа така предявения спор. До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Затова съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 553/13,01,2023 г., постановено по гр. д. № 7721/2022 г. на РС Пловдив, 3 бр. състав, с което производството по делото Е ПРЕКРАТЕНО поради липса на международна компетентност за разглеждане на предявените искове за упражняване родителските права спрямо малолетното дете А. Н. Ч. с ЕГН **********, определяне местоживеене на детето при бащата и определяне режим на лични контакти с майката.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5