Определение № 728 от 21.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. Благоевград, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20231200601319 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с чл.249,ал.3,НПК и е образувано по частна жалба на адв.Н. като защитник на подсъдимия по НОХД № 513/2023г. по описа на РС- гр.Разлог – А. И. М. от гр.... против определения №№ 1136 и 1137 от 07.11.23г., с които са оставени исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство поради допуснати на етап ДП съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подсъдимия и за изменение на взетата в хода на ДП мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на жалбодателя в по-лека такава. В жалбата се излагат съображения за това, че от обвинителния акт не ставало ясно чии са вещите, за които се твърди, че са отнети от подсъдимия, че не ставала ясна ролята на свидетелите ....., както и че в цялост ОА не отговарял на изискванията на чл.246,НПК. На следващо място, се сочи, че подсъдимият е задържан под стража повече от девет месеца, което обстоятелство следва да се приеме за снижаващо опасността от укрИ.е и/или извършване на престъпление. Ето защо се иска въззивният съд да отмени атакуваните определения на РРС, прекрати съдебното производство по НОХД № 513/23г. на РРС и върне делото на ТО-Разлог при РП-Благоевград, както и измени взетата МН „Задържане под стража“ спрямо под.М. в по-лека такава.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното определение, 1 материалите по досъдебното производство и тези по НОХД 513/23г. на РРС, окръжният съд установи следното:

В РС- гр.Разлог е внесен обвинителен акт срещу А. И. М. за престъпление по чл.196,ал.1,т.2, във връзка с чл.195,ал.1,т.3,пр.1 и т.4,НК, във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“,НК.

След внасяне на обвинителния акт с разпореждане от закрито заседание съдията-докладчик е насрочил разпоредително с.з. за изслушване становищата на страните по въпросите, обективирани в чл.248,ал.1,НК. В с.з. на 07.11.2023г. адв.Н. е посочил, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора по съображения, че обвинителният акт е твърде „постен“, понеже не ставало ясно от него откраднатите вещи чии са /кои са на св.А. П., кои на – св.Д. ../ и каква е ролята на свидетелите ...... В същото с.з. с определение № 1136 районният съд е приел, че липсват допуснати на етап ДП или с внесения обвинителен акт съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на под.М., съответно- че са налице основания за разглеждане на делото по общия ред. В мотивите към атакуваното определение решаващият съд е посочил, че в ОА откраднатите вещи са детайлно индивидуализирани и остойностени и че са собственост на двамата пострадали, които е конституирал като граждански ищци, както и че ОА не страда от визираните от защитата пороци и отговаря на изискванията на закона. С определение от същото с.з. № 1137 РРС лаконично е приел, че не са налице основания на този етап да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия, поради което е оставил без уважение искането на защитата за това.

Недоволен от тези определения, подсъдимият –чрез защитника си- в законоустановения срок - е депозирал настоящата жалба.

Така постъпилата в Окръжен съд -Благоевград частна жалба настоящият съдебен състав намира за допустима, но по същество – неоснователна поради следните съображения:

На първо място, с оглед правомощията на въззивната инстанция, бе извършен цялостен анализ на доказателствата и материалите по делото и настоящият съдебен състав не констатира в хода на досъдебното производство да са накърнени нечии права, вкл. и при привличане на М. като обвиняем. Не са накърнени правата на последния и с внесения обвинителен 2 акт, доколкото същият отговаря на изискванията на чл.246,НПК. В достатъчна степен както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на същия са индивидуализирани вещите- предмет на квалифицираната кражба. Въпрос на доказване в хода на процеса е чия собственост са вещите /СИО между св.А. П. и съпругата му ..... П.а или на първия и на сина му – Д. П./, както и отнети ли са от подсъдимия. В обвинителния акт е описано и поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, като са посочени от обективна и субективна страна признаците на кой престъпен състав същото покрива. Описано е и поведението на свидетелите .... Дали същите са съучастници в престъпната деятелност на под.М. е също въпрос на доказване, а по аргумент от ал.4 на чл.248,НПК в разпоредителното заседание съдът не обсъжда нарушения, свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата. Липсва неяснота относно съществените въпроси, касаещи рамката на обвинението, в пълнота са описани всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.246,ал.2,НПК, няма и никакво разминаване между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита- ТР № 2/2002г. на ОСНК. Като е разсъждавал в тази насока и не е върнал делото на прокурора, а е приел, че липсва процесуално нарушение на етап ДП и с внесения обвинителен акт, съществено накърняващо правата на подсъдимия, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По отношение на искането за изменение на МН „Задържане под стража“ и отмяната на определение № 1137 от 07.11.23г. на РРС:

Жалбодателят М. е задържан под стража като мярка за процесуална принуда с определение за това на РРС от 19.02.23г., влязло в сила на 22.02.23г. В мотивите към определението си първостепенният съд е приел както наличието на обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление, така и реална опасност да извърши престъпление предвид съдебното му минало. С молба по чл.65,НПК под.М. е поискал изменение на МН, като с определение от 16.06.23г., потвърдено от състав на 3

БлОС и влязло в сила на 22.06.23г., искането му е оставено без уважение, като и двете съдебни инстанции са приели, че нито е отпаднало обоснованото предположение, нито опасността от извършване на престъпление, а изминалият срок от задържането му е преценен като разумен.

В това производство /по чл.248, във връзка с чл.270,НПК/ не може да се разглежда въпросът за наличието на обосновано предположение за извършено от въззивника престъпление. При наличието на това ограничение следва да се подложи на преценка какви предпоставки е възможно да бъдат обсъждани. В тази връзка следва да се има предвид, че не може да се обсъжда степента на обществена опасност на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд с оглед на характера на деянието и предвиденото за него наказание, иначе над последния винаги ще тегне тежестта на обвинението, което може да бъде във всеки момент сериозно разколебано. Настоящият въззивен състав счита, че не следва да бъдат осмисляни и обстоятелствата, които са били счетени за съществуващи и поставени в основата на изводите на съда при първоначалното вземане на мярката за неотклонение “Задържане под стража”, както и при контролирането й в досъдебната фаза на процеса. Единственото, с което следва да се занимава съда в производството по чл.270,НПК е дали съществува промяна на същите обстоятелства. В случая БлОС не констатира наличие на нови данни и обстоятелства, не се твърдят такива нито в жалбата, нито в разпоредителното с.з. Не се навеждат доводи за влошено здравословно състояние на подсъдимия и за необходимост от лечение, липсват и доказателства в тази насока. Основното, върху което акцентира защитникът на М. е изминалия период от време, откакто той е задържан под стража до настоящия момент. Въвзивната инстанция обаче не намира срока на задържане на подсъдимия да надхвърля границите на разумното съобразно изискванията на НПК и ЕКЗПЧОС. Подсъдимият М.- както се посочи по-горе - е задържан от 19.02.2023г., т.е. от девет месеца; досъдебното производство е проведено ритмично и в кратки срокове. Практиката на ЕС не въвежда единни критерии за разумна продължителност на задържането, още по-малко – за такива във фазата на съдебното производство, като преценката е според конкретиката и спецификата на всеки отделен случай. А времето на провеждане на съдебния процес не може да бъде ограничавано със срокове, като правата на подсъдимия биха били нарушени само ако то се насрочва, респ.- отлага необосновано. Следващото с.з. е насрочено за 18.12.23г. /т.е. в 4 разумен срок/, като за тогава са призовани всички свидетели съгласно списъка към ОА.

Налична е обаче и не химерна, а напълно обоснована и реална опасността /все още/ този подсъдим да извърши престъпление: Същият вече е осъждан за такова престъпление, настоящото се явява извършено в условията на рецивид и в изпитателния срок на предходна присъда за друго тежко умишлено престъпление.

Настоящата инстанция намира, че не са налице и други обстоятелства, налагащи изменение на първоначално взетата спрямо подсъдимия М. мярка за неотклонение. Ето защо и това определение на първостепенния съда /макар и безмотивно/ следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран от горното и на основание чл.345, във връзка с чл.249,ал.3,НПК,

Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определения № 1136 / в обжалваната част, в която съдът е приел, че не е допуснато отстранимо процесуално нарушение/я, довело до накърняване правата на страните в процеса/ и № 1137 от 07.11.2023г., постановени по НОХД № 513 по описа на Районен съдгр.Разлог за 2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5