Определение № 583 от 20.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 748/2024
- Вид
- Определение № 583
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Вера Чочкова, Вилислава Янчева Ангелова, Тони Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 583 гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Чочкова
Членове:
Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по жалба на адв. А. М. от САК в качеството му на повереник на пострадалия А. Е. П., срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС) от 14.12.2023г., постановено по НОХД № 10507/2023г. по описа на съда, с което е отказано искането му за конституиране на А. Е. П. като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство, като неотговарящо на изискванията на процесуалния закон.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че искането за конституиране на пострадалото лице като страна в наказателното производство е своевременно направено, изхождащо от субект, притежаващ активна процесуална легитимация, доколкото А. Е. П. е претърпял телесна повреда и неимуществени вреди от престъплението по чл.325, ал.1 от НК, в предвидената в закона писмена форма и от надлежно упълномощен повереник. С оглед изложеното се отправя искане за отмяна на определението на СРС с оглед възможността А. Е. П. да упражни правата си.
Частната жалба е подадена в законоустановения в чл. 342, ал. 1 НПК 7-дневен срок от постановяване на атакуваното определение и от процесуално легитимирано лице.
Същевременно тя е насочена срещу акт, който само частично – досежно отказа на СРС да конституира А. Е. П. като частен обвинител, подлежи на обжалване и протестиране съгласно чл. 271, ал. 6 НПК. Съгласно чл. 341, ал. 2 НПК по реда на Глава ХХІІ НПК се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в НПК.
Относно отказа за приемане на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство и за конституирането на съответното лице като граждански ищец не е предвидена изрично възможност за обжалване, което е свързано с обстоятелството, че не се прегражда възможността за защита на лицето, което претендира обезщетяване на причинени му имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението, доколкото за него е налична възможността да защити правата си по гражданскоправен ред. Поради тези 1 съображения настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустими само частично – само в тази част на атакуваното определение, в която е отказано н а А. Е. П. да бъде конституиран като частен обвинител в процеса. В останалата част жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата срещу отказа на районния съд да конституира А. Е.
П . като частен обвинител в съдебната фаза на производството е неоснователна поради следните съображения:
Производството пред СРС е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Д.В.Г. за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК. С разпореждане от 01.09.2023г. съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в открито разпоредително заседание, като е постановил препис от същото да се връчи на подсъдимия Г. и на СРП. С разпореждането съдията-докладчик не е указал препис от същото да се връчи на пострадалото лице, както и да бъде уведомено за правото му в 7дневен срок от връчване на съобщението да направи искане за конституиране като частен обвинител и/или граждански ищец. В първото по делото с.з., проведено на 16.10.2023г. ход не е даден поради невръчен обвинителен акт на подсъдимия. В с.з., проведено на 08.11.2023г. първоинстанционният съд е провел открито разпоредително заседание с участието на подсъдимия, упълномощения му защитник и представител на обвинението.
Съдът не е призовал пострадалото лице за това заседание, съответно не е разяснил правото на А. Е. П. да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец в наказателното производство /нито с разпореждането за насрочване на делото в разпоредително заседание, нито след това/, след вземане на становище от участващите в наказателното производство страни, е бил даден ход на разпоредителното съдебно заседание. Била е снета самоличността на подсъдимия, на когото са му били разяснени правата, които има в наказателното производство. След изслушването на становището на прокурора, защитника и подсъдимия по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, съдът се е произнесъл с определение и насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е следвало да се призоват като свидетели А. Е. П. и Е.К. П.а /посочена в протокола от съдебното заседание като Е.Е.П./. След получаване на призовката свидетелят А. Е. П. е упълномощил за повереник адв. А. М. от САК и чрез него е депозирал молба по делото да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство. В с.з., проведено на 14.12.2023г., Софийски районен съд е докладвал постъпилата молба от свидетеля /пострадал/ А. Е. П., отменил е хода на проведеното разпоредително заседание на 08.11.2023г., респ. определението си по чл.248, ал.1 от НПК, разяснил е правата на пострадалото лице и е изискал становище на страните във връзка с подадената молба за конституирането му като частен обвинител и/или граждански ищец в наказателното производство. На направеното искане представителят на държавното обвинение не е възразил относно конституиране като частен обвинител, за граждански ищец е предоставил преценката на съда. Защитниците на подсъдимия и самият той са изразили становище, сходно с това на представителя на обвинението. След изслушване на становищата на страните СРС е приел, че повдигнатото обвинение не предвижда възможност за наличие на фигурата на пострадал, респ. частен обвинител, приемайки, че вредите не са елемент от престъпния състав, както и че гражданският иск не следва да се приема за съвместно разглеждане и е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата, с която е бил сезиран.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, приемайки, че при престъплението хулиганство се изключва изначално възможността да има пострадал, респ. частен обвинител. Като аргументи в тази насока се сочи систематичното място на престъплението в глава 10 НК, уреждаща обществените отношения, свързани с установения 2 ред и общественото спокойствие на гражданите. Друг аргумент, изложен от СРС е, че както по основния, така и по квалифицираните състави липсва посочване на съставомерни вреди, т. е законодателят е изключил наличието на пострадал, респ. ЧО. Първостепенният съд намира, че правната норма на чл. 325НК не ограничава възможността на правния субект да претендира вреди в отделно гражданско съдопроизводство, като не следва да се прави разграничение дали е налице телесна повреда или увреждане на имущество.
Въззивният съдебен състав намира за правилна и законосъобразна възприетата от районния съд позиция относно невъзможността да има пострадал, респ. частен обвинител, при престъплението хулиганство. Заслужава подкрепа доводът, че обект на защита при хулиганството с оглед на систематичното му място в Глава 10 НК са именно обществените отношения, свързани с установения ред и общественото спокойствие на гражданите. Този аргумент обаче няма водещо значение за преценката относно липсата на пострадал по смисъла на НПК при престъплението по чл. 325 НК. Най-същественото е, че законодателят е този, който изначално предопределя не/възможността за наличие на фигурата на пострадал, респ. на частен обвинител, в съдебната фаза на процеса посредством въвеждането допълнителен обективен признак от състава на съответното престъпление – изискването за настъпване на вреди като предпоставка за съставомерност на деянието като престъпление от съответния вид, респ. посредством липсата на такъв признак. В този контекст, доколкото съставите на хулиганството – както основният, така и квалифицираните такива, не включват изискването за наличие на съставомерни вреди, според въззивния съдебен състав законодателят принципно е изключил наличието на пострадал, респ. частен обвинител, при престъпление по чл. 325 НК.
Горният извод не се влияе от обстоятелството дали в обвинителния акт се съдържат твърдения за настъпили несъставомерни с оглед на чл. 325 НК вреди, тъй като разглежданата проблематика следва да се решава принципно – съобразно наличието или липсата на съставомерни вреди, а не с оглед конкретиката на съответния казус.
Що се отнася до цитираната в частната жалба съдебна практика, следва да се посочи, че въпросът за възможността да има пострадал от хулиганството е дискусионен, но по изложените по-горе съображения настоящият състав споделя становището, че при обвинение за престъпление по чл. 325 НК тази фигура не възниква.
Предвид горното, въззивният съд намира, че атакуваното определение, в частта, в която е постановен отказ лицето А. Е. П. да бъде конституиран като частен обвинител по НОХД № 10507/2023г г. по описа на СРС, НО, 121 състав, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В останалата им част частният протест и частната жалба за процесуално недопустими по изложените по-горе съображения, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане.
Така мотивиран, СГС, НО, V въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на А. Е. П. в частта, в която се оспорва определение от 14.12.2023г., постановено по НОХД № 10507/2023г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, в частта му, в която А. Е. П. не е конституиран като граждански ищец.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.12.2023г., постановено по НОХД № 10507/2023г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав в частта, в която е отказано конституирането на А. Е. П. като частен обвинител.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4