Решение № 3883 от 20.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3883 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110209723 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. С. Д. ЕГН ********** срещу електронен фиш Серия К № 4150028 от 12.11.2020 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат аргументи, че нарушението не е извършено, че не е ясно кой е извършил нарушението, респективно кое е санкционираното лице. Правят се оплаквания, че в ЕФ не е посочено, че е налице управление (движение) на МПС и ЕФ се явява необоснован. Сочи, че не е налице описание на нарушението, а липсвала и дата на издаване на ЕФ. Моли съда да отмени атакувания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представите – юрисконсулт П., пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На дата 12.11.2020 г. в 11:48 часа в гр.София по бул. Никола Вапцаров, срещу частно училище „Свети Георги”, с посока на движение от бул.Пейо Яворов към бул. Черни връх се движело МПС МЕРЦЕДЕС ГЛЕ 350 с държавен контролен номер СВ****РР със скорост на 1 движение от 72 км/ч при ограничение от 50 км/ч, общо важимо за населено място съобразно предвиденото в чл.21, ал.1 от ЗДвП при приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост от 75 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 653, преминало техническа проверка и в срока на същата.

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил е Д***** като на последното управител е именно Д. С. Д., видно от справка от Търговски регистър към Агенция по вписванията.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението, противно на изложеното в жалбата. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението. Аргументите в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 75 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като представител на юридическото лице, собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Видно от самия ЕФ, жалбоподателят като физическо лице е наказан като законен представител на дружеството, което обстоятелство е изрично вписано в ЕФ, съответно съдът не намира за основателно възражението на защитата, че не е ясно кой е посочен за собственик на МПС в ЕФ, съответно в какво качество е наказано лицето и кое лице е наказано. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП . Липсват такива данни по преписката, а и не се навеждат такива доводи в жалбата. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка, е съставен на 12.11.2020г., но от справката на лист 6 от делото е видно, че липсват доказателства за връчването му. Спазени са всички срокове за неговото 2 съставяне.

Ясно е посочено, че се касае за общото за населено място ограничение на скоростта, предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч. Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена надлежно. Неоснователно в жалбата се твърди, че нарушението не е описано с всички свои елементи от обективна страна. От така даденото описание е ясно изводимо, че посоченият автомобил се е движел с превишена скорост и именно в това се изразява нарушението. Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, и правилно именно управителят Д. С. Д. е санкциониран за нарушението.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят 3 за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Датата на издаване на ЕФ не е предвиден реквизит, който задължително да фигурира в него. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал.

4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното / заплащане.

Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Неоснователни са в този смисъл възраженията в обратната насока, посочени в жалбата.

Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, то на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с 189, ал. 8 от ЗДвП е законосъобразно образувано съдебно производство, а правото на защита на административнонаказаното лице не е ограничена. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма, дерогираща приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката снимков и писмен материал /чл.

189, ал. 15 от ЗДвП/ е законосъобразно и съответстващо на действително осъществилата се фактическа обстановка при спазване на изискването за съответствие между словесното описание на твърдяното за извършено нарушение и неговата правна квалификация /с цифри и словесно/, ведно с релевантната санкционна разпоредба. Липсата на съществено процесуално нарушение при непосочване на срока на обжалване и пред кой орган се подкрепя и от практиката на АССГ - Решение № 6041 от 14.10.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 7673/2015 г., Решение № 2465 от 8.04.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 11571/2014 г. и други.