Определение № 215 от 16.06.2021, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Смолян , 16.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20215400500191 по описа за 2021 година И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 вр. чл.415, ал.5, във връзка с чл.78 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба вх.

№838/20.05.2021г. подадена от „М. п.“ЕООД,ЕИК *********, депозирана чрез адв.Цв.Ив., против разпореждане №241/28.04.2021 г. , постановено по ч.гр.д.№23/2021 година по описа на Мадански районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК№14/29.01.2021година по ч.гр.д.№ ******* година ,прекратено е производството по делото и е осъдено дружеството да заплати на П. А.

ЕООД,ЕИК *********,представлявано от С. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Жалбата инициирала настоящето производство атакува постановения съдебен акт в частта относно присъдените разноски,като се излагат оплаквания, че бланкетното възражение на длъжника,че не дължи вземането по заявлението не се припокрива с подготовката и комплектоване заявлението за издаване заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК.

На следващо място се поддържа,че не се касае за спор от правна и фактическа сложност,тъй като претендираното вземане е за 215.04 лева главница и 64.52лева лихва за забава. Моли съдът да отмени разпореждането в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК

П. А. ЕООД,ЕИК *********, представлявано от С. П., чрез пълномощник адв. М. О., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна.

По същество счита разпореждането на РС-М. за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-М. е образувано въз основа на заявление, подадено от „М. п.“ЕООД,ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжник П. А. ЕООД,ЕИК *********, представлявано от С. П. за сумата от 215.04 лева – главница, 64.52 лева – лихва за забава от 14.12.2017г.-датата следваща падежа до датата на подаване заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. В т.12 от заявлението е посочено, че с постановление за възлагане по т.д.№3343/2017,VІ-19 състав СГС на заявителя са възложени вземанията на „Ф. Е.“ООД(н),произтичащи от доставка на ел.енергия, като неизпълнението е от 23.02.2017 година.

РС-М. е разпоредил да се издаде заповед за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжник П. А. ЕООД в полза на кредитор „М. п.“ЕООД за сумата от 215.04 лева – главница, 64.52 лева – лихва за забава от 14.12.2017г.-датата следваща падежа до датата на подаване заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението., както и направените разноски – 25 лева държавна такса и 300 лева заплатен адв. хонорар.

Заповедта е връчена на длъжника на 10.02.2021 г. На 10.03.2021година П. А. ЕООД е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което заявява,че претендира направените разноски при обезсилване издадената заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК или отхвърляне иск по чл.422 ГПК в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Към възражението е ДПС, от който е видно,че длъжникът е заплатил адвокатско възнагрлаждение на адвокат О. в размер на 200 лева.

С разпореждане №123 от 10.03.2021година съдът е указал на заявителя предвид депозираното възражение в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си след като довнесе дължимата държавна такса, с указване последиците при неизпълнение.

2

Към момента на постановяване разпореждане №241/28.04.2021година не са представени доказателства заявителят да е предявил иск по чл.422 ГПК, поради което съдът на основание чл. 415 ал.5 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратил производството по делото, както и е осъдил заявителя да заплати на длъжника направените разноски в размер на 200 лева, които са своевременно претендирани.

Предмет на настоящето производство е частната жалба срещу постановения съдебен акт в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на заявителя -кредитор.

Въззивният съд намира частната жалба инициирала настоящето производство за неоснователна по следните съображения:

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адвокатско възнаграждение за процесуаното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал.7 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение . Напротив граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г . установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото заповедно производство – за защита и съдействие чрез процесуален представител в

"производствата по издаване на заповед за изпълнение". Следователно според този текст така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете страни в заповедното производство – и за заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от длъжника.

При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, оплакването от страна на дружеството частен жалбоподател за липсата съобразяване между претенцията и присъдения адвокатски хонорар, както и че се касае за бланкетно подадено и необосновано възражение е неоснователно. Касае извършването на съвсем други действия и то не по съдебни производства, каквото е и заповедното производство.

3

Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в случая. Издаването на заповед срещу определено лице е ангажиране на страна в съдебното производство, макар все още да не се касае за исково такова. В разглеждания случай, при оказана на длъжника адвокатска услуга , изразяваща се в процесуално представителство и защита в заповедното производство (изрично посочено в договора за правна защита и съдействие от 08.03.2021 г.) е приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г .

При материален интерес по заповедното производство общо в размер от 279,56 лв., минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.7 от Наредбата е в размер на 300 лв. Следователно платеното от длъжника адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния размер, поради което искането на жалбоподателя за намаляването му е неоснователно.

Поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционният съд, съдебният акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №241/28.04.2021г.,постановено по ч.гр.д. №23/2021г. по описа на районен съд гр.М. в частта ,с която е осъден "М. п. ЕООД ,ЕИК ******** представляван от адвокат Ц. И. да заплати в полза на П. А. ЕООД,ЕИК ********,представлявано от С. П. направените разноски в заповедното производство - размер на 200 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адв. О..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4