Решение № 74 от 20.05.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Поморие, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100461 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ" със седалище и адрес на управление в гр.София , чрез пълномощника-адв.Св.З. от САК със съдебен адрес в гр.София , против ответника М. М. К. от гр.П.. В молбата се твърди, че между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на картодържател- длъжник е сключен договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г.. Твърди се , че ищецът в изпълнение на задълженията си по договора издал на ответника кредитна карта с кредитен лимит 5000 лв., като ответникът се задължил да погасява ползваните суми от кредитния лимит при условията и в срока на договора, което свое задължение ответникът не изпълнил, поради което ищецът обявил вземанията си по договора за предсрочно изискуеми. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер 6703,96 лв., от които - главница 4799.52 лв. за периода от 30.01.2020 г. до 18.10.2021 г. , възнаградителна лихва в размер на 848.70 лв. за периода от 30.01.2020 г. до 30.07.2021 г. вкл., мораторна лихва в размер на 78.81 лв. за периода от 30.01.2020 г. до 12.03.2020 г. вкл., мораторна лихва в размер на 308.32 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 18.10.2021 г. ; вкл., такси по договора в размер на 239.78 лв. за периода от 30.01.2020 г. до 18.10.2021 г.вкл., нот. такси в размер на 122.89 лв. за периода от 30.01.2020 г. до 18.10.2021 г.вкл., застраховки в размер на 305.94 лв. за периода от 30.01.2020 г. до 18.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -27.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед №362/06.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №843/2021 г. по описа на РС-Поморие.Претендират се и направените в настоящото и заповедното производство разноски. Представя доказателства.

1

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.422 вр. с чл.79, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея , ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е подал отговор на исковата молба. В отговора се твърди, че договорът е сключен в нарушение изискванията на ЗПК относно сключването и задължителното съдържание на договора, като се излагат аргументи за нищожност на договора за кредит поради заобикаляне разпоредбите на ЗПК и наличие на явно неравноправни клаузи. Оспорват се предявените искове по основание и размер и се иска тяхното отхвърляне.

Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.В писмена молба поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Ответникът се представлява от особен представител, който се явява в с.з. и поддържа подадения отговор на иска. Моли за отхвърляне на предявените искове.

За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:

По делото не се спори, че на 30.01.2019 г.между страните е сключен представеният договор VC298120 за потребителски паричен револвиращ кредит и издаване на кредитна карта при представените по делото общи условия. Не се спори, че съгласно условията на така сключения договор ищецът е предоставил на ответника договорената сума под форма на кредитен лимит в размер на 5000 лв. и издал кредитна карта, която предоставил на ответника, който се задължил да връща ползваните по кредита суми ежемесечно в пълния им размер или част от тях, като върху ползваните суми при условията на договора се начисляват лихва и съответните възнаграждения за банката под формата на такси съгласно Приложение №1 към общите условия. Договорената годишна лихва е в размер на 18,9 % при ГПР от 31,73 %, за който е посочено, че е изчислен съгласно чл.10.8 при посочените допускания, а именно максимален кредитен лимит 3000 лв. усвоен изцяло чрез теглене в брой при договорения лихвен процент и начислени такси за разглеждане на заявление за кредитна карта и използване на картата за теглене на пари в брой и изплащане на усвоения кредитен лимит на 12 равни по размер вноски, всяка в размер на 287,83 лв и обща сума дължима от клиента 3453,92 лв..Не се спори също, че ответникът се е присъединил към представения по делото групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ пакет F, застрахователната премия, по който е месечна и в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит на кредитната карта и се начислява като задължение по нея. Видно от заключението на извършената по делото съдебносчетоводна експертиза, процесният кредит е уствоен, чрез теглене на суми в брой. Размерът на дължимата от ответника главница по процесния Договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г. е 4 791, 06 лв..Размерът на дължимата от ответника договорна лихва по процесния Договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г е в размер на 848, 70 лв.; Размерът на дължимата от ответника мораторна лихва по процесния Договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г е в общ размер на 387,13 2 лв.; Размерът на дължимите от ответника такси по процесния Договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г е 156, 67лв. ; От предоставена счетоводна Справка за движения по процесната кредитна карта , общият размер на дължимите от ответника застраховки попроцесния Договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г е 156, 88 лв. ; Съгласно Пакет F Сертификат № V C 298120 към Групов Застрахователен договор по застрахователна програма „ Защита на плащанията № 6/А/2009 Застрахователен пакет „ Покритие на задълженията плюс" със Застраховано лице М. М. К. размерът на дължимите от ответника застраховки по процесния Договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г. е 387, 88 лв. лв. ; От предоставената информация редовно са отразявани усвоените и погасени суми начислените лихви и такси по процесния Договор за издаване на кредитна карта VC298120 от 30.01.2019 г.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца , към момента на приключване на съдебното дирене , като следва с оглед нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , които са от значение за спорното право . В случая се твърди , че вземането е възникнало на основание сключен между страните договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта. При така изложените твърдения в исковата молба, следва да се обсъди въпроса относно съществуването на посочения договор и неговите правни последици във връзка със задълженията на страните. В случая за успешното провеждане на иска, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на договора за револвиращ кредит, усвоен с кредитна карта, ползването на суми в твърдения размер от кредитния лимит на картата, както и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора въз основа , на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане.

Сключеният между страните делото договор, с оглед неговото съдържание, е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК. В случая договорът е сключен е в писмена форма и е със съдържанието посочено в чл.11, ал.1 от ЗПК. В случая в договора е посочен ГПР в размер на 31,73 %. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на 3 кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Следователно в ГПР задължително трябва да са ясно и разбираемо описани и включени всички разходи, които потребителят трябва да заплати, без да има други разходи по кредита, включени в други клаузи на договора, които потребителя да се налага да тълкува за да прецени какви точно суми дължи в крайна сметка. В конкретния случай формално са посочени процентните стойности на ГПР в договора и същите не надвишават размера посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК -петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, като размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. От съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В договора е посочено, че е изчислен съгласно чл.10.8 при посочените допускания, а именно максимален кредитен лимит 3000 лв. усвоен изцяло чрез теглене в брой при договорения лихвен процент и начислени такси за разглеждане на заявление за кредитна карта и използване на картата за теглене на пари в брой и изплащане на усвоения кредитен лимит на 12 равни по размер вноски, всяка в размер на 287,83 лв и обща сума дължима от клиента 3453,92 лв.. Така направените допускания обаче, не са относими към договора сключен с ответника, предвид това, че същият е за кредитен лимит от 5000 лв., за която сума няма данни да е изчисляван ГПР при посочените параметри на процесния кредит и на практика не става ясно по какъв начин се отнасят посочените допускания направени на база кредитен лимит от 3000 лв. и посочена крайна дължима крайна сума от 3453,92 лв. към процесния кредит за сумата 5000 лв., при ползване, на която и начисляване на договорените в договора лихви и такси, очевидно ще се дължи по висока крайна сума за връщане от посочената и следователно разходите за потребителя ще са различни от посочените. Така на практика кредитополучателя е лишен от възможност да разбере каква е действителната финансова тежест поета от него, доколкото посочения ГПР изчислен за различна сума е неотносим към кредитния лимит по процесния договор. Отделно от това в договора за застраховка е предвидено, че застрахователната премия се удържа от дължимите суми от кредитния лимит, като не е посочен конкретен размер и тази сума не е включена в посочения в договора за кредит ГПР, въпреки, че същата е част от общите разходи по кредита. В случая поставянето на кредитополучателят, в качеството му на потребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с разпоредбата на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл. 4 от същата Директива. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата 4 н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочен какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР с неговото цифрово изражение, но и изрично, и изчерпателно следва да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи като тези разходи следва да са отчетени изначално при формирането му. С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен. В този смисъл са и дадените в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 разяснения, че посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му, както и константната практика на въззивната инстанция Решение № 272/15.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2669/2020 г. по описа на БОС; №595/ 04.07.2024 г. по в. гр. д. № 695/2024 г. по описа на БОС; №557/ 24.06.2024 г. по в. гр. д. № 310/2024 г. по описа на БОС и др..