Решение № 387 от 02.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Гоце Делчев, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Карамфилка Р. Стоилова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100934 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. М.С., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. „****“ № **, чрез адв. С. Н. (АК – Пловдив), срещу „**********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, бул. „*********“ № *****, ет. **. Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем (ЗПК) за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 13, ал.

5 от онлайн Договор за обезпечен потребителски кредит № ******* от *********** г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 281.01 лв. / 143.37 евро.

Ищцата твърди се следното. На ******** г. ищцата е сключила онлайн договор за кредит № ********** за сумата от 500.00 лв. (255.65 евро), при фиксирана лихва 50% и ГПР 62.66%. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, ищцата е поела задължение в 14-дневен срок да предостави банкова гаранция или поръчител(и), отговарящ(и) на съвкупност от изключително утежняващи и практически неизпълними изисквания (висок осигурителен доход – най-малко 2 пъти МРЗ, безсрочен трудов договор, безупречна кредитна история в ЦКР и др.). За неизпълнение на това задължение в чл. 13, ал. 5 е предвидена неустойка в размер на 281.01 лв. (143.37 евро), начислявана и кумулирана към месечните погасителни вноски. Поддържа се, че клаузата е нищожна, тъй като: Накърнява добрите нрави и заобикаля тавана на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като води до скрито оскъпяване на кредита над 50% от заема; Неустойката е загубила своята обезпечителна и обезщетителна функция и служи единствено за неоснователно обогатяване на кредитора; Поставените изисквания за 1 поръчител са непропорционални и съзнателно неизпълними за потребителя. Претендират се разноски по делото – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на 400.00 лв. / 204.52 евро.

Доводи на ответника (**********): Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че договорът е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗД. Всички условия и параметри (вкл. СЕФ и Лог файл) са предоставени предварително на ищцата и същата изрично се е съгласила с тях. Неустойката представлява санкция за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и възниква под отлагателно условие (след изтичане на 14-дневния срок). Поради това същата не представлява разход по кредита и не се включва при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО.

Посочва, че ищцата е сключвала множество предходни договори с ответника при идентични условия, което сочи за трайни отношения, индивидуално договаряне и недобросъвестно поведение от нейна страна (целящо неоснователно обогатяване чрез последващо оспорване на клаузи).Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по онлайн Договор за обезпечен потребителски кредит № ******* от ******* г. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а ответникът е кредитодател по занаят. Всички клаузи от договора, които не са индивидуално договорени, подлежат на контрол за неравноправност по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗП и за нищожност поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) и закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вp. с чл. 19, ал. 4 ЗПК).

Фактите, че ищцата е сключвала и други договори за кредит с ответника, не дерогират защитата като потребител и не превръщат бланковите общи условия на финансовата институция в „индивидуално договорени“.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за заем в размер на 500.00 лв., кредитополучателят е длъжен в 14-дневен срок да осигури поръчител, който кумулативно да отговаря на редица строго дефинирани изисквания (осигурителен доход в размер на най-малко 2 пъти МРЗ, липса на други кредити с статус, различен от „Редовен“, безсрочен трудов договор и др.) или банкова гаранция.

Съдът намира, че така поставените условия са прекомерни, непропорционални и практически неизпълними спрямо размера на предоставения заем (500.00 лв.). Изискването за поръчител с доход, неколкократно надвишаващ самия размер на кредита, органичено единствено до физически лица на безсрочен трудов договор, създава изкуствена пречка пред потребителя. Предвидената в чл. 13, ал. 5 неустойка от 281.01 лв. (143.37 евро) представлява над 56% от отпуснатата главница. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави е 2 налице, когато тя излиза извън присъщите компенсаторна, обезпечителна и санкционна функции и преминава в средство за неоснователно обогатяване.

В конкретния казус неустойката за непредоставяне на поръчител/гаранция не служи за обезщетяване на реални вреди от неизпълнението на основното задължение (връщане на заема), а е формално конструктивно средство за допълнително оскъпяване на кредита. Чрез въвеждането на непреодолими изисквания за обезпечение, кредитодателят предварително калкулира сигурен допълнителен доход, с което заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяваща максимален таван на Годишния процент на разходите (ГПР).

Поради това клаузата на чл. 13, ал. 5 от Договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК), както и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Предявеният иск е напълно основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Ответникът следва да заплати на ищеца платената от него държавна такса за производството. Ищцата е представлявана от адвокат С.Н. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата (безплатна правна помощ). На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът следва да присъди адвокатското възнаграждение в полза на адвоката. Исканият размер е 400.00 лв. / 204.52 евро, който съдът намира за съобразен с минималните размери, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Районният съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП клаузата на чл. 13, ал. 5 от онлайн Договор за обезпечен потребителски кредит № ***********, сключен на ********* г. между Н. М. С., ЕГН: **********, и „*******“ ЕООД, ЕИК ************, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 281.01 лв. (143.37 евро) за непредоставяне на обезпечение.

ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, бул. „**********“ № ********, ет. **, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Н. (АК – Пловдив), със съдебен адрес: гр. *********, ул. „********“ № ***, сумата от 400.00 лв.

(204.52 евро), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. С., ЕГН:

********** разноски за държавна такса за образуване на делото в размер на 50.00 лв. (25.56 евро).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4