Решение № 429 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

********* при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА *********

Гражданско дело № 20251110116816 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени осъдителни искове от Ю. Я. А. срещу ********** ЕООД с правна квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие на трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на инцидента -10.04.2023г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответното училище, по силата на което изпълнявала длъжността „хигиенист“ за периода от 19.01.2023г. до 02.08.2023г.

Твърди, че на 10.04.2023г. около 12:00 ч. при изпълнение на трудовите й задължения претърпяла злополука на територията на училището, която била призната за трудова по надлежния ред. В тази връзка пострадалата излага конкретни твърдения, че паднала докато почиствала стъклата на прозорци, като се качила върху подвижна пейка, която се преобърнала. Вседствие на падането ищцата получила травматично увреждане- счупване на опашната кост. След инцидента прекарала почти три месеца на легло, като се нуждаела от чужда помощ. От тогава изпитвала болка и изтръпване на крайниците, като тези оплаквания имали траен характер. Вследствие на увреждането, получено при процесния инцидент, не можела да вдига тежести с тегло над 5 кг. по противопоказания на здравните органи. Всичко изложено наложило прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното училище и невъзможност за намиране на друга подходяща работа. Ищцата изпитвала емоционален дискомфорт от невъзможността да се реализира трудови доходи, както и да се грижи за трите си деца и дома си без чужда помощ. Твърди, че по надлежния ред й е призната 10 % трайно намалена работоспособност. При така изложените фактически твърдения иска от 1 съда да й присъди сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните било налице трудовото правоотношение с твърдяното от ищцата съдържание, настъпването на инцидента по време на работа при изпълнение на възложените на пострадалата трудови фунции и признаването му за трудова злополука по надлежния ред с влязло в сила разпореждане на НОИ. Прави възражение, че инцидентът настъпил вследствие на проявената от ищцата груба небрежност, като в тази връзка излага, че същата игнорирала проведения й непосредствено преди инцидента инструктаж. Уточнява, че инцидентът настъпил по време на ваканция на учениците, като всички хигиенистки, ангажирани с почистването на стъклата на прозорците, в т.ч. и ищцата, били снабдени с разтегаеми стъклочистачки и стълби. Според проведения им инструктаж при нужда следвало да се ползва стълба. Нарушавайки това указание, ищцата се покачила върху подвижна детска пейка, което именно довело до падането й. Излага, че нито колегите й, нито ръководството на училището били уведомени за инцидента. Едва на третия ден след настъпването му ищцата отказала да изпълни възложена от работодателя и задача, свързана с вдигане на тежест, като представила болничен лист. Оспорва твърденията на ищцата за продължителността на възстановителния период и нуждата от чужда помощ. В тази връзка изтъква липсата на оплаквания в дните непосредствено след инцидента и обстоятелството, че впоследствие ищцата родила третото си дете. Иска от съда да отхвърли иска за съдебно предявения размер, като му присъди разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно- следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент.

Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените по делото писмени доказателства- Трудов договор №********/19.01.2023г. и Заповед № *******/01.08.2022г. за прекратяване трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, Разпореждане № 33056/26.04.2023г. и писмо с изх.

№*******/12/02.2025г. и декларация за трудова злополука с вх.№ ***** от 25.04.2023г., правнорелевантните обстоятелства, че към относимия за правния спор момент страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала 2 при ответника длъжността „хигиенист“. Установява се, че на 10.04.2023г. по време на почистване и измиване на стъкла на прозорци, пострадалата се качила на подвижна пейка, при което паднала, вследствие на което падане получила счупване на опашната кост.

Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява, че разпореждането, с което инцидентът бил квалифициран по реда на чл. 60 КСО като трудова злополука, е влязло в сила.

Спорът по делото касае единствено последствията от инцидента, приноса на пострадалата за настъпването му и справедливия размер на обезвредата.

Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за обективно и компетентно изготвено, даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, от приложените по делото медицински документи не се установяват регистрирани на 10.04.2023г. травми, които да са причинени на Ю. Я. А.. От разчитането на рентгенография на гръбначни прешлени от 12.04.2023г. е видно, че от същата дата е установена изгладена физиологична поясна лордоза /състояние, при което естествената извивка на гръбнака в поясната област се изправя или намалява, често причинено от мускулен дисбаланс, неправилна стойка или прекомерно натоварване, което води до напрежение в мускулите, боли в гърба и може да е сигнал за други гръбначни промени като дисков херния или остеохондроза/. В разчитането на рентгенографията от 12.04.2023г. се споменават още индиректни признаци на поясна сколиоза /изкривяване на гръбначния стълб в поясната област/ и съмнения за костен абрис /счупване тип откършек/ от долния дискален ръб на Л5 /пети поясен прешлен/ предно и рентгенови данини за счупване в проксималния /горен/ сегмент на ос кокцигис /опашната кост/. Вещото лице изяснява, че диагнозата счупване на опашната кост е поставена на пострадалата при амбулаторен преглед на 02.05.2023г., като към този момент по анамнестични данни ищцата била с постоянни болки, като съобщила и за трудно ходене. Обективно били установени локална болка в опашната област и трудно ходене. Вещото лице е посочило, че при амбулаторни прегледи на 30.05.2023г. и 31.05.2023г. на Ю. А. била поставена неаргументирана диагноза „счупване на сакрума /кръстна кост/“. От амбулаторен лист от 27.06.2023г. е видно, че на Ю. А. е била поставена и диагноза „Увреждания на лумбо-сакралните коренчета, неквалифицирани другаде“. Вещото лице изяснява, че това увреждане, установено повече от два месеца след инцидента, при наличните данни от клиничен преглед и разчитане на образни изследвания, не може да се приеме като травматично обусловено и следвало да се отдаде на дегенеративни /от износване, болестни/ промени в поясно-кръстцов отдел на гръбначния стълб. Според вещото лице не е възможно с оглед данните по делото да се приеме еднозначно, че възникналата радикулопатия /възпаление на лумбо-сакралните коренчета/ е причинена пряко от травмата при съобщения инцидент. Сочи, че на 23.11.2023г. при МРТ изследване е установена и причината за оформената радикулопатия – лекостепенна ретролистеза на 1-ст LS-S1 между последния поясен и първи кръстцов прешлен с концентричен бълджинг на диска. Вещото лице изяснява, че ретролизата възниква, когато разстоянието между прешлените стане по-малко, като условията и причините за свиването 3 са травма или болестни увреди като артрит, неврологични заболявания, дегенеративни гръбначни проблеми, слаби мускули около гръбначни стълб, вродени увреждания на гръбначния стълб, увреждане на или близо до гръбначния стълб, инфекции на кръвта или костите и др. Вещото лице обобщава, че при наличните данни не е възможно да се приеме еднозначно връзка между травмата от 10.04.2023г. и установената находка на 23.11.2023г.

При констелацията от данни за изява на симптоми при инцидента според експертизата повероятно е на фона на налични дегенеративни промени именно травмата да е довела до изявата на радикулопатната симптоматика. Вещото лице изяснява, че основният симптом при счупване на опашната кост е болка в тази област и в перинеума, която може да продължи месеци. Уточнява, че болката се усилва при продължително седене, облягане назад, дефекация и полов контакт. Лечението изисква обезболяващи средства, физиотерапия, седене върху специална възглавница, масаж и топли вани. Фрактурата на опашната кост обичайно заздравявала от само себе си, като физиотерапията и специалната възглавница за седене помагали значително. Вещото лице изяснява, че времето за възстановяване зависело от възрастта на пациента и тежестта на травмата, като понякога можело до отнеме до три месеца. Рядко при липсата на ефект от консервативното лечение и доказани усложнения се налагало оперативно лечение, при което се извършвало отстраняване на опашната кост.

Вещото лице сочи, че травмата е характерна за падане с удар върху седалището и причиняването й може да се обясни по времето и начина, съобщени от ищцата. При извършения от вещото лице личен преглед на пострадалата Ю. А. съобщила, че провеждала лечение на легло и медикаментозно лечение по повод на силни болки, като три месеца били затруднени дейностите от ежедневието й, както и естествените й нужди. Съобщила, че след инцидента през 2024г. забременяла и родила по естествен път, като по време на бременността изпитвала поносими болки в поясната област. Вещото лице не е установило данни за огнищна неврологична симптоматика. Отчело е положителен симптом на Ласег и гипестезия вляво по дерматом Л5. При личния преглед на пострадалата експертът е констатирал леко залитане в походката на ищцата и нестабилност, но също така нормална подвижност на крайниците в пълен обем и сили. При проведени медицински изследвания на 27.06.2023г. и 13.11.2023г. е била отчетена нормална консолидация на счупените кости.

При рентгеново изследване на 27.06.2023г. и МРТ изследване на поясни прешлени от 22.11.2023г. в областта на последния поясов и кръстцов прешлен междупрешленният диск се представял с нехомогенна сигнална характеристика като израз на дехидратация и дегенерация, като била налице лекостепенна ретролистеза 1-ст и концентричен бълджинг на диска с леко към умерено стенозиране на предно епидурално пространство и двата латерални рецесуса повече вдясно на същото ниво. Вещото лице дава заключение, че именно това регистрирано патологично състояние на диска в поясния отдел на гръбначния стълб обуславяло установената симптоматика на радикулопатия, изявявана при пострадалата.

Пояснява, че теоритично травмата в опашно-кръстцово поясната област е възможно да има и настъпили травматични промени на описаното ниво, но въз основа на съвкупен анализ на медициснката документация вещото лице достига до извод, че не може еднозначно да се приеме като такава, причинена от травмата. Изяснява, че наличните данни за дегенеративен 4 болестен процес говорят, че травмата е настъпила на фона на начални дегенеративни болестни промени, като сами за себе си могат в развитието си да обусловят симптоматиката.