Протокол № 82 от 22.01.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 82 гр. Пазарджик, 19.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201343 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Жалбоподателят Ц. Д. Т., редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез адв.П. – не се явява. За него се явява пълномощникът адв.Р.

П., редовно упълномощен.

Адм.наказ.орган НАЧАЛНИК ГРУПА В ОДМВР-ПАЗАРДЖИК,

СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, редовно призован- не се явява и не изпраща процесуален представител.

Свидетелите Н. Д. М., М. К. К. и Д. Ц. Т., редовно призовани – явяват се лично.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Няма пречки.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛО ТО

Свидетелите напуснаха залата.

Съдът ДОКЛАДВА постъпили във връзка с изпълнение на протоколно 1 определение от предходното съдебно заседание: протокол от системен администратор на РС-Пазарджик, ведно с приложен към него компакт диск, 2 бр. писма от Сектор ПП при ОДМВР-Пазарджик, ведно с приложения и писмо от „Д.“ АД с.Главиница, ведно с приложение.

АДВ. П.: Запознат съм. Да се приемат.

СЪДЪТ намира, че съдържащата се информация в постъпилите документи и приложения към тях е относима към предмета на делото и от значение за правилното му решаване, поради което същите следва да се приемат като писмени доказателства, а изготвения компакт диск- като веществено доказателство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: протокол от системен администратор на РС-Пазарджик, 2 бр. писма от Сектор ПП при ОДМВРПазарджик, ведно с приложения и писмо от „Д.“ АД с.Главиница, ведно с приложение, а като веществено доказателство: 1 брой компакт диск.

АДВ. П.: Между двете съдебни заседания постъпи от „Л.“ покана за доброволно изпълнение с изх.№11206/12.12.2023г., с която канят г-н Т. доброволно да възстанови щети по лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № **** в размер на 1387,99 лв.. Моля да приемете поканата като писмено доказателство по делото, както и отговор на поканата от моя доверител от 05.01.2024г. с обратна разписка, че е получена от „Л.“ на 08.01.2024г..

Отговорът съдържа оспорване на плащането с довода, че в момента има висящо производство. С тези доказателства се домогваме да докажем, че няма как без каквито и да е следи и щети по лекия автомобил на Т., с който се твърди, че е извършено ПТП-то, същевременно да са настъпили такива големи щети по автомобила на г-жа К. в размер на близо 1400 лв.. В тази връзка правя доказателствено искане да се изиска от „Л.“ щета№ 1205-126123-000037/2023г., към която се съдържа опис на щетите и са направени снимки на автомобила на К.. След представянето на преписката ще направя искане за извършване на САТЕ, която да установи възможно ли е, без каквито и да е установени щети по лекия автомобил, собственост на Ц. Т., да се причинят такива по другото МПС, собственост на К.. Това е свързано с 2 обстоятелството, че св.К. е извършил оглед на автомобила на Т., съставил е констативен протокол и самият той заяви, че за неговото учудване нямало никакви щети по автомобила на Т.. Тези доказателствени искания се правят във връзка с възражението, релевирано в жалбата относно авторството на извършеното административно нарушение.

СЪДЪТ намира, че с оглед установяване на обективната истина по делото, направеното от адв.П. доказателствено искане за приемане по делото като писмени доказателства на покана за доброволно изпълнение от „Л.“ и отговор на покана за доброволно изпълнение от Ц. Т., е основателно, поради което посочените документи следва да бъдат приети като писмени доказателства.

По отношение на доказателственото искане, направено от адв.П., за изискване и прилагане по делото на застрахователна преписка- щета № 12051261-23-000037 по описа на ЗК "Л." АД, съдът намира същото за основателно, доколкото съдържащите се в същата данни касаят обективни признаци от административното нарушение, предмет на атакуваното НП, чието установяване е от съществено значение за правилното решаване на делото, с оглед направените в жалбата възражения, касаещи авторството на извършеното деяние. Предвид изложеното, следва да бъде отправено искане до ЗК „Л.“ АД с адрес гр.София, **** да бъдат представени всички материали, съдържащи се по застрахователна преписка във връзка с щета № 1205-1261-23-000037 по техен опис.

По доказателственото искане на адв.П. за назначаване на САТЕ, съдът ще се произнесе по основателността на същото след получаване на изисканите от „Л.“ АД книжа.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: покана за доброволно изпълнение от „Л.“ и отговор на покана за доброволно изпълнение от Ц. Т..

ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ЗЛ „Л.“ АД в горния смисъл.

В залата влиза свидетелят Н. М..

Сне самоличността на свидетеля М., както следва:

3

Н. Д. М. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, работеща като управител на фирма, неосъждана, ЕГН: **********, без родство с жалбоподателя.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. М.:

СВ. М.: Не помня конкретната дата. Слизайки от тренировки по йога, която се провежда в бизнес център на бул.“България“, срещу църквата и минавайки покрай автомобила на моя приятелка, с която бях тогава, друг автомобил ме засече и щеше да ме блъсне. Аз вървях пеша. Не можах да отида до автомобила на моята приятелка, към който се бяхме запътили, понеже колата щеше да ме удари. Не си спомня каква беше колата.

Обяснявам как беше ситуацията: Автомобилът на моята приятелка беше паркиран. Аз бях с нея. Аз исках да се кача в колата на приятелката ми. Този автомобил минаваше и удари автомобила на Н., който беше паркиран пред този на моята приятелка. Аз бях с моята приятелка Д. Г.. Двете излизахме от спортния център. Нейният автомобил беше паркиран пред бизнес центъра.

Ние искахме да се качим в него и да потеглим. Докато се опитвах да мина пред нейния паркиран автомобил, покрай него мина друг автомобил, който за малко да ме блъсне. След което той продължи напред и удари паркираната отпред кола. Това стана след около 5-6 метра пред мястото, където щеше да ме удари. Тази кола удари паркирания автомобил на М.. Понеже знам, че колата е на М., й написах съобщение, че са й ударили автомобила. Тогава видях номера на колата и го написах в съобщението, което изпратих на М..

Автомобилът на М. е „БМВ“ - тъмен цвят, но не знам точно какъв цвят.

Пак казвам двата автомобила- този на моята приятелка Д. и на М., бяха паркирани един след друг, но не мога да си спомня предниците им как точно са били разположени. Мисля, че бяха една след друга колите, по посока на движението, но не съм сигурна.

Имам записан в телефона си рег.№ на колата на М. /свидетелят проверява в своя мобилен телефон/. Номерът е ****, „БМВ Х6“. Това е колата на М.. Видях, че другата кола удари огледалото на колата М. и може би малко от предницата. Аз съм посочила подробно тогава в полицията и не отричам 4 нищо от казаното. Просто вече е минало доста време и някои детайли ми бягат.

Не съм видяла дали автомобилът, който мина покрай мен, е бил управляван от мъж или жена. Мина бързо и не съм видяла. Не съм видяла и дали е имало един човек или няколко в него. След като удари колата на М., този автомобил не спря и аз затова й писах по „Месинджър“. Аз тогава записах номера на автомобила и марката, но не си я спомням вече. Тя може да ви покаже по съобщението, което съм й пратила. Аз просто вече не пазя кореспонденцията ни. Автомобилът продължи в посока Община Пазарджик.

След това с М. разговаряхме по случая и тя ми каза, че е видяла щетата, като слезнала от тренировка. Аз просто трябваше да тръгна по-рано, преди да приключи тренировката по йога и затова излязох преди М..

Мисля, че когато ни разпитваше полицая, името не му го помня, човекът, който беше дошъл на разпит, си беше признал, че е бил той.

Тази спортна зала, ако гледаме в посока от кръговото към центъра, се намира отдясно. Точният адрес на спортната зала не го знам. Мога да го видя в интернет. От дясната страна се намираха двете колите- на Д. и М. на пътя в посока Община Пазарджик. Аз не пресичах, а минавах пред колата на Д.. Аз бях стъпила на пътното платно, пред колата на моята приятелка бях точно тогава Не можах да заобиколя колата й и да влезна в нея, защото човекът щеше да ме удари, даже не знам как не удари и нейната кола. Мисля, че не съм отишла да видя какво е причинено на автомобила на К., а й писах веднага, защото щях да забравя номера. Ние сме в една група „Йога мама“ и там писах в групата. Написах й съобщение в смисъл- като свърши йогата, да ми звънне, понеже удариха колата й. Тя ми звънна след това. Ние не сме близки. Не съм й оставяла бележка на нейния автомобил. След като стана този инцидент на тел.112 аз не съм звъняла. Не съм звъннала, защото така прецених, че е подобре да се обадя на М. и тя да прецени какво да направи. Ако беше моят автомобил, щях да звънна на 112.

Когато ходих в КАТ при полицая, при разпита на човека, който беше извикан, не съм присъствала, но човекът тогава си призна, че е виновен.

Направи го пред мен. Каза, че не е искал. Аз даже му казах: „Може би се стреснахте, че щяхте да ме блъснете и затова продължихте“. Той каза, че не е искал и така е станало. Този разговор между нас се проведе в КАТ. Не знам 5 дали е имало полицай, който да е чул този разговор между нас двама. Даже се извини човекът. Попитах го защо не е спрял и той не ми даде отговор. Не ми е казал директно, че той е управлявал автомобила. Просто ми каза:

„Съжалявам, не съм искал“.

М. ми каза, че има камери на бизнес центъра и че може да се види колата, която е минавала и ударила нейния автомобил, и да се види цялата ситуация. Когато бях на разпит в КАТ, полицаят не ми е показвал записи на камери.

В присъствието на свидетеля Н. М. се пристъпи към оглед на вещественото доказателство 1 брой компакт диск посредством възпроизвеждане на съдържащия се в него видеозапис.

СВ. М.: Със синия клин съм аз, а с русата коса е моята приятелка Д..

Нейната кола не се вижда на записа. Едната кола отпред е на М., тъмната.

Сега като го виждам записа правя уточнение, че между колата на М. и колата, в която аз исках да се кача, е имало явно и друга кола. Тук не се вижда как щеше да мине през мен, но посочвам, че светло сивото „БМВ“, което са движи е тази кола, която удари на М. автомобила, то се вижда.

В залата влиза свидетелят М. К..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

М. К. К. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, работеща като управител на „К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, неосъждана, ЕГН:

**********, без родство с жалбоподателя.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.