Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2602 от 26.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10709/2025
Вид
Решение № 2602
Подписан
26.06.2026
Състав
Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2602 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20253110110709 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, искова молба, с която срещу И. А. И., ЕГН **********, и А. И. И., ЕГН **********, е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.12.2021 г., обективиран в Нотариален акт № 182, том IV, рег. № 4816, дело № 452 от 2021 г. на нотариус Елена Дионисова, рег. № 190 в НК, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 39490/15.12.2021 г., Акт № 187, том 107, дело № 23979/2021 г., дв. вх. рег. № 39085, в частта, с която първият ответник И. А. И. е прехвърлил на сина си – втория ответник А. И. И., своите идеални части от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ****, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.4, с обща площ от 91,97 кв.м, състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер и входно антре, заедно с принадлежащото му избено помещение № 94 с площ по данъчна оценка 3,00 кв.м, при съседни самостоятелни обекти по кадастрална схема за апартамента: на същия етаж – обект с идентификатор ****.5, под обекта – обект с идентификатор ****.1, над обекта – обект с идентификатор ****.7, а за избеното помещение: изток – изба № 93, запад – изба № 95, север – зелени площи, юг – избен коридор, горе – жилища, заедно с 1,1379 % /едно цяло хиляда триста седемдесет и девет десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, находящо се в ****, представляващо поземлен имот с идентификатор ****.

В исковата си молба ищецът излага твърдения, че е кредитор на първия ответник И. А.

1

И., който е регистриран и осъществява търговска дейност като ЕТ „****“, ЕИК ****.

Качеството му на кредитор произтича от Договор за кредит от 08.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила на едноличния търговец кредит за оборотни средства в размер на 179 000 евро. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите вноски банката е упражнила правото си да обяви вземанията за предсрочно изискуеми и е пристъпила към събирането им по съдебен ред, като в нейна полза е издаден Изпълнителен лист № 10432/15.11.2016 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 6770/09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 13771/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, с който ЕТ „****“ е осъден да заплати на банката главница в размер на 179 000 евро по договора за кредит, ведно със законна лихва, договорна лихва в размер на 22 950,59 евро, обезщетение за забава в размер на 3886,08 евро, такси в размер на 5447,57 евро и съдебно-деловодни разноски в размер на 12 860,90 лева. За събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 124/2016 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, като актуалният размер на дълга към датата на исковата молба възлиза на 310 709,15 евро, включващ главница от 172 765,64 евро, лихва от 137 943,51 евро и такси от 4785,38 евро, а вземанията на банката не са погасени.

Ищецът поддържа, че след сключването на договора за кредит, на 14.12.2021 г., длъжникът И. А. И. е извършил валидно разпоредително действие с процесния недвижим имот, като заедно със съпругата си к. х. И.а го е прехвърлил на сина им А. И. И. чрез договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, с което е намалил имуществото, годно да послужи за удовлетворяване на кредиторовото вземане. Доколкото разпоредителната сделка е извършена след възникване на задължението и го уврежда, знанието на длъжника за увреждащия характер е налице, а по отношение на третото лице – приобретател приложение намира презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като той е низходящ на длъжника. По изложените съображения моли сделката да бъде обявена за относително недействителна спрямо него в посочената част и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. И. И., с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Страната не оспорва, че ЕТ „****“ има качеството на длъжник по сключения с банката договор за кредит от 08.04.2008 г., поради неизпълнението на който кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение, но навежда възражение, че вземането на банката е погасено по давност. Излага, че страна по оспорената сделка не е действителният длъжник – едноличният търговец, поради което липсва легитимация за предявения иск. Поддържа, че процесният имот е единствено жилище на родителите му – прехвърлители, поради което е несеквестируем, макар и отчужден, като се позовава и на практика на ЕСПЧ. Сочи, че по отношение на имота на 10.01.2024 г. по искане на банката е заличена вписана възбрана, обезпечавала друго задължение, след което до момента не са предприемани изпълнителни действия, а на 05.02.2024 г. самият той е сключил договор за банков кредит с „Юробанк България“ АД, обезпечен с ипотека върху имота, вписването на която сочи като индиция за добросъвестност и липса на намерение за увреждане. Твърди, че сключването на договора е наложено от влошеното здравословно състояние на баща му и нуждата му от грижи и 2 финансова подкрепа, поради което целта на отчуждаването не е била увреждане на кредитора. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника И. А. И., с който се излагат доводи за неоснователност на иска. Намира, че ищецът няма качество на кредитор спрямо него, доколкото длъжник по договора за кредит е ЕТ „****“, който не е страна по договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане, поради което ответникът не притежава материалноправна легитимация да отговаря по иска. Сочи, че по отношение на жилището не са налагани обезпечителни мерки във връзка с процесното задължение, а по образуваното изпълнително дело са извършени публични продажби. Поддържа, че независимо от разпореждането имотът се явява несеквестируем като единствено жилище за него и съпругата му, които го обитават, и че след заличаването на вписаната ипотека на 10.01.2024 г. банката не е предприемала други действия по обезпечаване на вземанията си. Навежда твърдения за нищожност на договора за кредит по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, като обосновава последното с неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК и нищожност на клаузите, уреждащи ГЛП и ГПР, и прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представения Договор за кредит от 08.04.2008 г. се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и ЕТ „****“, ЕИК ****, представляван от И. А. И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор, по силата на който банката е предоставила кредит за оборотни средства в размер на 179 000 евро. Видно от представения Запис на заповед, издаден на 08.04.2008 г. за сумата от 192 916 евро, изпълнението на задължението е авалирано от И. А. И. и к. х. И.а в качеството им на ипотекарни гаранти.

По силата на Заповед за изпълнение на парично задължение № 6770/09.11.2016 г. и Изпълнителен лист № 10432/15.11.2016 г., издадени по ч.гр.д. № 13771/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че ЕТ „****“ е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД дължимите по договора за кредит от 08.04.2008 г. суми, а именно главница от 179 000 евро, ведно със законна лихва, договорна лихва от 22 950,59 евро, обезщетение за забава от 3886,08 евро, такси от 5447,57 евро и съдебно-деловодни разноски от 12 860,90 лева. Въз основа на издаденото изпълнително основание е образувано изпълнително дело № 124/2016 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, по което вземането не е удовлетворено и към момента остава непогасено.

От представения Нотариален акт № 182, том IV, рег. № 4816, дело № 452 от 2021 г. на нотариус Елена Дионисова, рег. № 190, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 39490/15.12.2021 г., Акт № 187, том 107, дело № 23979/2021 г., се установява, че на 14.12.2021 г. И. А. И. и к. х. И.а, в качеството на прехвърлители, са прехвърлили на сина си 3

А. И. И., като приобретател, правото на собственост върху процесния апартамент № 94 срещу поетото от последния задължение за издръжка и гледане. Имотът е придобит от прехвърлителите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, поради което идеалната част на длъжника И. А. И. от него възлиза на 1/2.

От представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 102, том I, рег.

№ 480, дело № 92 от 2024 г. на нотариус Максимилиан Динчев, рег. № 529, вписан в Служба по вписванията – Варна, се установява, че на 05.02.2024 г., малко след придобИ.ето на имота, А. И. И. е учредил върху същия процесен апартамент договорна ипотека в полза на „Юробанк България“ АД за обезпечаване на отпуснат му банков кредит.

От приетите по делото медицински документи – експертни решения на ТЕЛК, етапни епикризи и амбулаторни листове, се установява влошено здравословно състояние на ответника И. А. И..

От показанията на разпитания свидетел к. х. И.а – съпруга на първия ответник, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че кредитът с фирмата е сключен през 2008 г., за обезпечаването на който свидетелката и съпругът са подписали и запис на заповед.

Свидетелката пресъздава хронологията на отношенията с банката, като сочи, че още около 2010 г. служители на кредитора са поискали преоценка на учреденото обезпечение и са проявили интерес към притежаваните от семейството апартамент и къща в с. Казашко, настоявайки за залагане на допълнителни имоти, въпреки че кредитът към този момент е бил обслужван редовно. Заявява, че под продължаващия натиск на банката в ипотечното обезпечение е била включена и започната в дворното място еднофамилна сграда, за която кредиторът е изискал снабдяване с акт за степен на завършеност, за да бъде присъединена към обезпечението по кредита. Свидетелката описва, че впоследствие, при влошаване на финансовото състояние и натрупване на просрочия, банката е предложила предоговаряне на кредита чрез обединяване на фирмения кредит и обезпечения с ипотека апартамент, като през този период, по указание на инспекторите, вноските не са били плащани в очакване на нов погасителен план, вследствие на което са се натрупали лихви и кредитът е бил обслужван само с лихвени плащания. Сочи, че когато им е била представена за подпис декларация, съгласно която всяко придобито след подписването на новия договор имущество да премине в полза на банката, те не са приели това условие, след което кредиторът е отказал предоговарянето и е обявил кредита от 2008 г. за предсрочно изискуем, а по образуваното изпълнително производство е била насрочена публична продан на имота.

От показанията се установява още, че семейството е притежавало два апартамента в една и съща сграда – процесния апартамент № 94, обременен с ипотека в полза на банката, и апартамент № 113, който е бил необременен, като двата имота са били прехвърлени съответно на двамата им синове, а процесният апартамент № 94 е прехвърлен на по-малкия им син срещу задължение за издръжка и гледане. Свидетелката обяснява, че прехвърлянето е извършено, тъй като семейството се е нуждаело от финансова подкрепа и от грижи, които именно този син е полагал и продължава да полага за родителите си.

4

В тази връзка свидетелката заявява, че след отказа на банката да подпише предоговарянето и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, последвано от издаденото съдебно решение и насрочената публична продан, здравословното състояние на съпруга