Определение № 250 от 03.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500496 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 ГПК.

С постановеното по настоящото дело решение, АС-Пловдив:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013 от 29.03.2023 г. по гр. д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.

№264284/05.09.2023г. от К. за оа н.п.и. против Определение № 260056/11.08.2023 г. по гр. д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА К. за оа н.п.и., с адрес гр.С. № 18 да заплати на В. В. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.“ № 3 направените от разноски по делото пред настоящата инстанция от 9000 лв за адв. хонорар.

ОСЪЖДА К. за оа н.п.и., с адрес гр.С. № 18, да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса за въззивното производство в размер на 136 314,89 лв.

В депозираната в срока за обжалване касационна жалба от К. е направено искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с която Комисията е осъдена да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса за въззивното производство в размер на 136 314,89 лв, както и с която Комисията е осъдена да заплати на ответника В. В. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.“ № 3 направените от разноски по 1 делото пред настоящата инстанция от 9000 лв за адв. хонорар.

Така направеното искане е с характер на молба по чл.248 ГПК, което е потвърдено и от самия жалбоподател, поради което подлежи на разглеждане от настоящата инстанция по реда на чл.248 ГПК.

В законния срок, ответникът не е взел становище по молбата.

Като взе предвид доводите на жалбоподателя в молбата по чл.248 ГПК, ведно с материалите по делото, съдът намира, че същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.154, ал.3 ЗОНПИ, при подаването на исковата молба, К. не внася държавна такса, а според чл.157, ал.2 ЗОНПИ, с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. И двете норми са пределно ясни – първата предвижда не освобождаване на К. от държавна такса изобщо, а само от задължението да се внесе такава при завеждане на делото, както се процедира в общия случай.

Втората норма пък предвижда, че отговорността за държавната такса и разноските се разпределя между страните с оглед резултата от делото. Касае се за норми от специален закон, по който К. е освободена само от предварителното внасяне на държавна такса, а не изобщо, поради което и в случая разпоредбата на чл.84 от ГПК, която предвижда цялостно, а не само предварително освобождаване от държавна такса на Държавата и държавните учреждения не е приложима, а на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, таксите и разноските се разпределят между страните с оглед изхода на делото. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата, вкл. на ВКС. Следователно, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, дължимата държавна такса за въззивното производство следва да се възложи върху К., както и е процедирано с решението.

По отношение присъдените в полза на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на първо място, следва да се посочи, че в последното съдебно заседание, пълномощникът на К. е направил възражение за прекомерност на същото, което съдът не е обсъдил в постановеното решение, при разрешаване на въпроса с разноските. Поради това, това възражение ще се обсъди в настоящото производство по чл.248 ГПК.

Видно е от доказателствата по делото, че ответникът е платил уговореното с представляващия го адвокат възнаграждение от 9000 лв в брои 2 при сключване на договора за правна защита и съдействия. За да се прецени дали същото е прекомерно, следва да се вземе предвид както материалния интерес по делото, така и фактическата и правна сложност на спора.

Предмет на предявените от К. искове против В. В. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.“ № 3 е отнемане в полза на Държавата на следното имущество:

- сумата от 16 672,50 лева, представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № ..., открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

- сумата от 140 376,40 лева, представляваща извършени вноски по сметка от трети лица по разплащателна сметка в лева № ..., открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

- сума в размер на 236 760 лева, представляваща намерена сума в сейф в ап. 710 в хотел „М.“, находящ се в гр. С. №

100, ползван от В. В. А.;

- сума в размер на 984 728,28 лева, представляваща намерена сума в стая 0105, ет. 1 в хотел „М.“, находящ се в гр. С. № 100 - офис, ползван от „Ф.Р.“ ЕООД; сума в размер на 5 437 207,40 лева, съставляваща левовата равностойност на 2 780 100 евро, намерени в банкови сейфове с № D 0067, № А0100, № 0054 и № D 0055, наети на името на В. В. А. в банка „Д.“ ЕАД.

Предвид горното, материалният интерес по делото е общо 6 815 744,58 лв, при което, съобразно чл.7, ал.2, т.7 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. - 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв.), минималното възнаграждение е в размер на 126 886,17 лв. Ако възнаграждение се изчисли по всеки иск поотделно, размерът му би станала дори по-голям. Освен това, делото е с голям обем и се характеризира, както с фактическа, така и с правна сложност. Поради това, настоящата инстанция намира, че платеното от ответника адв. възнаграждение от 9 000 лв не е прекомерно.

В заключение, молбата на К. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдържаща се в подадената касационна жалба вх.

№1537/20.02.2024г., ще се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на К. за оа н.п.и., съдържаща се в подадената касационна жалба вх.№1537/20.02.2024г., за изменение на Решение №232/22.12.2023 по в.гр.дело №496/23г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта за разноските, с която Комисията е осъдена да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса за въззивното производство в размер на 136 314,89 лв, както и с която Комисията е осъдена да заплати на ответника В. В. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.“ № 3 направените от разноски по делото пред настоящата инстанция от 9000 лв за адв. хонорар.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4