Определение № 595 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г.ев като разгледа докладваното от Радослав Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503399 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД ***, ЕИК 180978004, като процесуален представител на С. Г. Д. против Определение №14449/10.11.2025г., постановено по гр.д.№2833/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на Решение №7677/10.09.2025г., в частта м у за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №1 за размерите на адвокатските възнаграждения.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен от С. Г. Д., чрез адв. *** против „Адессо Кредит България“ ЕООД иск с правна квалификация 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати сумата от 372 лв. /след допуснато увеличение размера на предявения иск/, представляваща заплатена без основание сума по Договор за кредит №18033583/11.03.2024г.

Решаващата инстанция е осъдила дружеството да заплати на ищцата така претендираната сума, като кредитната институция е осъдена също да заплати на ЕАД „***“ сумата от 240 лв. с ДДС – адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА. Съдът е изложил аргументи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, спорът бил решен в едно съдебно заседание, на което проц.представител на ищеца не се е явил.

1

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от ЕАД „***“, с която е поискано съдът да измени решението си в частта за разноските, като се излагат съображения, че адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС.

За да постанови обжалваното Определение, съдът е препратил към мотивите си в съдебното решение, касаещи присъждането на разноски.

Допълнително е посочено, че сравнението между държавните такси и адвокатското възнаграждение е неоснователно, във връзка с което се изложени съображения.

Настоящата инстанция, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). При определяне размера на възнаграждението се вземат предвид следните особености: Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор. Адвокатско възнаграждение съдът определя и в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Основният ориентир при преценка за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят в производството. Правната сложност пък е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. На преценка подлежи и процесуалното поведение на процесуалния представител на страната. Изхождайки от горното следва да бъде прието, че в случая делото не се отличава с висока фактическа сложност, не са налице изключителни и многобройни факти, подлежащи на установяване. На следващо място производството е образувано по повод предявен един иск, като не е налице и правна усложненост. Следва да бъде отчетено, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседания, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил. Не е налице особена процесуална активност по делото, с изключение на изготвянето на исковата молба, инициирала образуването на производството.

С оглед горното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е съобразил всички изложени критерии и е определил адвокатско възнаграждение, съответно на особеностите на делото. Поради изложеното 2 обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14449/10.11.2025г., постановено по гр.д.№2833/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г.ев като разгледа докладваното от Радослав Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503399 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД ***, ЕИК 180978004, като процесуален представител на С. Г. Д. против Определение №14449/10.11.2025г., постановено по гр.д.№2833/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на Решение №7677/10.09.2025г., в частта м у за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №1 за размерите на адвокатските възнаграждения.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен от С. Г. Д., чрез адв. *** против „Адессо Кредит България“ ЕООД иск с правна квалификация 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати сумата от 372 лв. /след допуснато увеличение размера на предявения иск/, представляваща заплатена без основание сума по Договор за кредит №18033583/11.03.2024г.

Решаващата инстанция е осъдила дружеството да заплати на ищцата така претендираната сума, като кредитната институция е осъдена също да заплати на ЕАД „***“ сумата от 240 лв. с ДДС – адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА. Съдът е изложил аргументи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, спорът бил решен в едно съдебно заседание, на което проц.представител на ищеца не се е явил.

1

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от ЕАД „***“, с която е поискано съдът да измени решението си в частта за разноските, като се излагат съображения, че адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС.

За да постанови обжалваното Определение, съдът е препратил към мотивите си в съдебното решение, касаещи присъждането на разноски.

Допълнително е посочено, че сравнението между държавните такси и адвокатското възнаграждение е неоснователно, във връзка с което се изложени съображения.

Настоящата инстанция, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). При определяне размера на възнаграждението се вземат предвид следните особености: Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор. Адвокатско възнаграждение съдът определя и в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Основният ориентир при преценка за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят в производството. Правната сложност пък е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. На преценка подлежи и процесуалното поведение на процесуалния представител на страната. Изхождайки от горното следва да бъде прието, че в случая делото не се отличава с висока фактическа сложност, не са налице изключителни и многобройни факти, подлежащи на установяване. На следващо място производството е образувано по повод предявен един иск, като не е налице и правна усложненост. Следва да бъде отчетено, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседания, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил. Не е налице особена процесуална активност по делото, с изключение на изготвянето на исковата молба, инициирала образуването на производството.

С оглед горното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е съобразил всички изложени критерии и е определил адвокатско възнаграждение, съответно на особеностите на делото. Поради изложеното 2 обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14449/10.11.2025г., постановено по гр.д.№2833/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3