Решение № 320 от 28.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000258 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №104 от 04.11.2022 г.,постановено по т.д.№7/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е осъден ответникът

„В. ********“

ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. А.

******№ *, да заплати на „Н.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. О. , ул. Т. № *, сумата от 151 912.57 лева (сто петдесет и една хиляди деветстотин и дванайсет лева и 57 стотинки) с ДДС, представляваща възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадени за периода 31.10.2019 - 30.11.2021 г. 22 броя фактури и 1 дебитно известие по договор № ********** г. и споразумения към него № ********* и № ********, както и сумата от 2 502.05 лева (две хиляди петстотин и два лева и пет стотинки) с ДДС,представляваща възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадени за периода 31.10.2019 -30.11.2021 г. 14 броя фактури и 1 дебитно известие по договор № ********** г. и споразумения към него № ********* и № **********, ведно със законната лихва върху главницата от 164 831.68 лева (сто шейсет и четири хиляди осемстотин трийсет и един лева и 68 стотинки) от датата на подаване на исковата молба 17.01.2022 г. до 06.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 151 912.57 лева (сто петдесет и една хиляди деветстотин и дванайсет лева и 57 стотинки) от 07.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, ведно със 1 законната лихва върху главницата от 4 160.55 лева (четири хиляди сто и шейсет лева и 55 стотинки) от датата на подаване на исковата молба 17.01.2022 г. до 06.07.2022 г.,както и законната лихва върху главницата от 2 502.05 лева (две хиляди петстотин и два лева и пет стотинки) от 07.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 21 788.52 лева (двайсет и една хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 164 831.68 лева за периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до датата на исковата молба - 17.01.2022 г., както и сумата от 296.91 лева (двеста деветдесет и шест лева и 91 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 4 160.55 лева за периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до датата на исковата молба - 17.01.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, по банкова сметка в „**********************, с титуляр Н. пр. Я. и к.

Със същото решение са отхвърлени предявените искове по чл. 266, ал.

1 от ЗЗД за разликата над присъдените 151 912.57 лева (сто петдесет и една хиляди деветстотин и дванайсет лева и 57 стотинки) с ДДС до претендираните 164 831.68 лева (сто шейсет и четири хиляди осемстотин трийсет и един лева и 68 стотинки) с ДДС, както и иска за разликата над присъдените 2 502.05 лева (две хиляди петстотин и два лева и пет стотинки) с ДДС до претендираните 4 160.55 лева (четири хиляди сто и шейсет лева и 55 стотинки) с ДДС, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

С решението от 04.11.2022 г. ответникът „В. ********“ ЕООД, ЕИК *******,е осъден още да заплати на „Н.“ ЕАД, ЕИК *******,сумата от 7 729.69 лева (седем хиляди седемстотин двайсет и девет лева и 69 стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.

78, ал. 1 и 8 от ГПК.

Наред с това е осъдена “Н.“ ЕАД-гр.София, ЕИК *******,да заплати на „В. ********“ ЕООД-гр.В.,с ЕИК *******,сумата от 436.77 лева (четиристотин трийсет и шест лева и 77 стотинки), представляващи съдебноделоводни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С определение №4/04.01.2023 г. на ОС-Пазарджик горното решение е изменено в частта му за разноските.

Горното решение е обжалвано частично от ответника в първоинстанционното производство „В. ********“ ЕООД-гр.В.,с ЕИК *******,чрез пълномощника адв.Д. К. - П..Жалбоподателят заявява,че обжалва решението в следните му части:

2

1/В частта,с която е уважена за разликата над 33 159,48 лв. до 151 912,57 лв. с

ДДС,възлизаща на

118

573,09 лева с

ДДС,претенцията,представляваща възнаграждение по договор №********** г. и споразумения към него за доставена услуга водоподаване.Посочено е,че за сумата до 33 159,48 лева с ДДС решението не се обжалва,тъй като ответникът е признал за основателни претенциите по този договор до размера от 46 078,59 лв. с ДДС и е оспорил същите за разликата до 154 831,68 лв. с ДДС,възлизаща на 118 573,09 лв. с ДДС.Искът е бил отхвърлен частично за сумата от 12 919,11 лв. с ДДС,както се сочи в жалбата,поради частично плащане през време на процеса,като с това плащане е погасена частично признатата от жалбоподателя част от исковата претенция.Поради това жалбоподателят заявява,че спорна и пред въззивната инстанция остава частта от 118 573,09 лв.-възнаграждение по посочения по-горе договор.

2.За сумата от 21 788,52 лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата от 164 831,68 лв. за периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до датата на исковата молба-17.01.2022 г.;

3/За сумата от 296,91 лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата от 4 160,55 лв. за периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до датата на исковата молба-17.01.2022 г.;

4/За законната лихва върху главницата от 164 831,68 лв. от датата на подаване на исковата молба-17.01.2022 г. до 06.07.2022 г.;

5/За законната лихва върху главницата от 151 912,57 лв. от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

6/За законната лихва върху главницата от 4 160,55 лв. от датата на подаване на исковата молба-17.01.2022 г. до 06.07.2022 г.,както и 7/За законната лихва върху главницата от 2 502,05 лв. от 07.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Жалбоподателят поддържа,че в горните части решението на ОСПазарджик е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Заявява довода,че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал част от събраните по делото писмени доказателства,а други е обсъдил превратно,в резултат на което е достигнал до неправилни крайни 3 изводи,а именно,че претендираните от ищеца суми са дължими.Твърди още,че ОС-Пазарджик не е обсъдил нито едно от въведените от ответника възражения за недължимост.Счита,че съдът неправилно е приел,че с подписване на съставените протоколи,подадените водни количества са били установени.Поддържа в тази връзка аргумента,че ако не е бил подписал представените му протоколи,ответникът би претърпял по-големи вреди от тези,които би претърпял,ако подпише протоколите при неправилно отчитане.Затова заявява,че не може да се приеме,че с подписването на протоколите е изразено и съгласие от ответника-жалбоподател със съдържанието им.

В жалбата е изложено и твърдението,че ОС-Пазарджик не е изложил каквито и да е мотиви по отношение на въведените от дружеството-ответник възражения относно законовите ограничения,въведени със ЗВ и месечните графици на МОСВ,които са част както от разрешенията за водоползване,така и от процесните договори.Поддържа се в този контекст и твърдението,че ако решаващият съд беше обсъдил въведените от ответника възражения и представените от него писмени доказателства,щеше да достигне до извода,че този начин на отчитане противоречи на издадените на ответника разрешителни по Закона за водите,на самия този закон и на месечните графици на МОСВ.Посочва се,че в конкретния случай под “този начин на отчитане” се има предвид разпоредбата на чл.8 от договор №********** г.,в който се казва,че в случай,че не е монтиран разходомер,изразходваните водни обеми се определят на база максимално разрешеното водно количество,съгласно действащото разрешително.Позовавайки се на разпоредбата на чл.53,ал.1 от ЗВ,жалбоподателят счита,че месечният режимен график на МОСВ става неразделна част от разрешителното за водовземане на “В.”ЕООД и “Н.”ЕАД следва да се съобразява с отпуснатите от МОСВ месечни лимити.

Заявява също така,че “Н.”ЕАД е обвързан с разрешителното на “В.”ЕООД и с графиците на МОСВ освен ex lege,но още и защото това е уговорено в чл.1 от горепосочения договор,сключен на 20.06.2019 г.Освен това счита,че решаващият съд неправилно е приел,че понеже ответникът надлежно е осчетоводил всичките процесни фактури в месеците,през които са издадени и е ползвал правото си на данъчен кредит по тях,то от това следвало,че е признал дължимостта на сумите по договорното основание.В 4 тази връзка поддържа аргумента,че записванията в счетоводните сметки на длъжника са вътрешен акт на предприятието,който не е адресиран до кредитора /ищеца/ и не съставлява признание на счетоводното вземане.Според жалбоподателя,тези вписвания могат да бъдат възприемани единствено като доказателство за съществуващ договор между странитеобстоятелство,което не е спорно.

По отношение на претенциите за лихви дружеството-жалбоподател поддържа аргумента,че ОС-Пазарджик изцяло погрешно е възприел договореното от страните в разпоредбата на чл.19 от договорите и неправилно е приел,че тази клауза е нищожна.Излага конкретни съображения в тази насока.

И на база изложените в жалбата доводи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено решение №104 от 04.11.2022 г. В обжалваната му част,като неправилно и незаконосъобразно,като вместо това се постанови друго решение,с което да се отхвърлят като неоснователни и недоказани исковете на “Н.”ЕАД срещу “В. ********”ЕООД,както следва:

-за разликата от 33 159,48 лв. до 151 912,57 лв. с ДДС,възлизаща на 118 573,09 лв. с ДДС-възнаграждение по договор №********** г. и споразумения към него за доставена услуга водоподаване;

-за сумата от 21 788,52 лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата от 164 831,68 лв. за периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до датата на исковата молба-17.01.2022 г.;

-за сумата от 296,91 лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата от 4 160,55 лв. За периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до датата на исковата молба-17.01.2022 г.;

-за законната лихва върху главницата от 164 831,68 лв. от датата на подаване на исковата молба-17.01.2022 г. до 06.07.2022 г.;

-за законната лихва върху главницата от 151 912,57 лв. от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

-за законната лихва върху главницата от 4 160,55 лв. от датата на подаване на исковата молба-17.01.2022 г. до 06.07.2022 г.,както и -За законната лихва върху главницата от 2 502,05 лв. от 07.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

5

Моли да му се присъдят сторените за двете инстанции разноски.

От ответника по жалбата “Н.”ЕАД-гр.София,с ЕИК ******* е подаден писмен отговор,с който жалбата е оспорена като неоснователна и се поддържа становището,че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци на същото решение.В отговора са развити и конкретни доводи за обосноваване на това становище.Поискано е да се присъдят на “Н.”ЕАД направените по делото разноски,включително юрисконсултско възнаграждение.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да атакува конкретното първоинстанционно решение в обжалваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.