Решение № 23 от 22.04.2026, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Гражданско дело 499/2025
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 22.04.2026
- Състав
- Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 11, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17а · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17а, ал. 3 изр. последно · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 18 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 1, т. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1, т. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Царево, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100499 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от „Л.“ ***, ЕИК ****, представлявано от ****С. Ч., срещу етажните собственици на сграда с адрес: с. Л., ул. „Ч.“ № ****, представлявани от ****К. М. Д., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията на общото събрание на етажната собственост на вход „***“, отразени в протокол от ****.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на апартамент ***във вход „***“, съгласно приложения Нотариален акт за покупко-продажба №***, том ***, peг.
№****, дело №***от ****. на *****, рег. в НК с №****. Сочи се, че на ****. по електронна поща на ***е получен протокола от проведеното на ****. общо събрание. Навежда се, че свикването и провеждането на общото събрание е било опорочено, поради нарушаване на процедурата за прилагане на неприсъствено гласуване. Твърди се, че поканата не съдържала реквизитите по чл. 13, ал. 7 ЗУЕС във връзка с евентуално неприсъствено гласуване, в нея не е бил изписан електронният адрес на ***, а след провеждане на събранието били изпратени по електронна поща декларации за гласуване по отделни точки, което е индиция за провеждане на неприсъствено гласуване, без решение на общото събрание за това и в нарушение на императивните правила за този ред. Сочи, че протокола не отговаря на изискването за удостоверяване чрез полагане на подпис на начина, по който всеки един от собствениците /пълномощниците/ е гласувал по отношение на всяко от решенията. което според ищеца представлява самостоятелно основание решенията да бъдат отменени. По същество ищецът поддържа, че решението за приемане на отчет за ***., изготвен от касиера, е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС ***е този, който изготвя годишния бюджет на управлението и поддържането на общите части и извършването на ремонт и реконструкции, включително и отчети за изпълнението им, като правомощие на ОС е да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети 1 на ***/**, а в случая и налице отчет на касиера. Поддържа се, че отчетът обхваща приблизително една година, но не съдържа разбивка на приходите и разходите по пера, липсват доказателства и първични документи за извършените разходи, а многократно искана информация за разходооправдателни документи не е предоставяна. Счита, че приемането на отчета без предоставяне на необходимите счетоводни документи преди гласуването и при отказ за достъп до тях е в противоречие със ЗУЕС, поради което решението за приемане на отчета е незаконосъобразно. Иска отмяна на решението и задължаване на ответника да представи всички разходооправдателни документи. На следващо място се излагат аргументи относно решението за избор на касиер на ****. Сочи се, че същото противоречи на разпоредбите на ЗУЕС, като се твърди, че общото събрание на вход „***“ е надхвърлило своята компетентност, тъй като се е произнесло относно избор на касиер на „съвместна етажна собственост“, без провеждане на съвместно общо събрание на трите отделни етажни собствености. Според ищеца решението надхвърля компетентността на ***и следва да бъде отменено. Твърди се, че по останалите подточки на т. **от протокола, макар и да има вписано гласуване, няма обективирани конкретни решения, поради което следва да се приеме, че няма решения по тези точки. Като незаконосъобразни се оспорват и решенията по т. **, касаещи определяне на такси за ***. Твърди се, че по т. ***се приемат такси, които засягат повече от една етажна собственост, но без да е налице надлежно свикано съвместно ОС. Посочва се, че не е ясно разграничено кои такси са само за вход „**“ и кои касаят съвместно управление. Оспорва се избраният метод за изчисляване на таксите – 50% еднаква за всички апартаменти сума + 50% спрямо идеалните части, като се твърди, че такъв метод за изчисление не е уреден в ЗУЕС. Оспорва се и въвеждането на „допълнителни такси“ (за басейн, за асансьор, за домашен любимец), като се поддържа, че ЗУЕС урежда само такси за поддръжка, управление и фонд „***“, а всички други видове такси са незаконосъобразни. Атакува се и решението, касаещо сроковете и начина на плащане на таксите за ***. Излага се, че ОС е приело, че таксите за ***. следва да се платят „в найкратък срок, но не по-късно от ***.“, с възможност за разсрочване на ***вноски до ***.
Според ищеца ЗУЕС предвижда ежемесечни вноски за поддръжка, поради което предварителното годишно плащане и комбинацията на различни разходи в една „годишна такса“ противоречи на чл. 48, ал. 8 и чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. Оспорват се решенията, с които ***на ****се задължават да предприемат действия по събиране на неплатени такси, включително по съдебен ред, като се поддържа, че една отделна етажна собственост (вход „**“) не може да взема решения, които обвързват входове „**“ и „**“ без надлежно съвместно ОС по чл. 18 ЗУЕС. Ищецът иска отмяна на всички решения, обективирани в протокола от ***., както и присъждане на разноски. Ангажират се писмени доказателства и са заявяват доказателствени искания.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който на първо място възразява за недопустимост на иска, като поддържа, че надлежният ответник е самата етажна собственост на вход „**“, като неперсонифицирана общност, а не „собствениците“ като сбор от лица. Навежда и възражение за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът оспорва отделни решения, но в петитума иска отмяна на „всички решения“ без да ги индивидуализира, което според ответника препятства определяне предмета на спора. По същество ответникът поддържа, че общото събрание е свикано редовно, с покана, поставена на видно място и изпратена по електронна поща, че събранието е проведено при кворум от 83,33% и че решенията са взети само с гласовете на присъстващите, без да е провеждано неприсъствено гласуване, при спазване на необходимите мнозинства за приемане на всяко решение, поради което не са налице процесуални нарушения. По отношение на решението, с което е приет отчет на касиера, ответникът сочи, че същото не е незаконосъобразно, тъй като се касае именно за отчет на касиера, а не за годишен отчет на управителя, поради което правилата на чл. 23 ЗУЕС са неприложими. Поддържа се, че решението за приемане на отчета е прието с мнозинство над 50% от идеалните части, в съответствие с чл. 17, ал. 3 2
ЗУЕС. Посочва, че обстоятелството, че отчетът обхваща период по-дълъг от една година не е основание за неговата незаконосъобразност. Сочи се, че законът не изисква отчета да бъде придружен с всички първични счетоводни документи към момента на гласуването, а при необходимост те могат да бъдат предоставени при поискване. Твърди се, че след като не са били поставяне въпроси и не са били искани уточнения и отчетът е бил приет, то собствениците са били удовлетворени от съдържащата се в него информация. Излага се, че възражението е бланкетно, тъй като не се сочи кои конкретно суми и на какво основание са спорни. Относно решението за избор на касиер на вход „**“ и „касиер на ***“ ответникът твърди, че ОС на вход „**“ е избрало касиер на вход „**“, а формулировката, че „този касиер ще бъде и касиер на ***“, има характер на вътрешно решение-предложение избраният касиер на вход „**“ да бъде предложен за избор пред съвместното ОС на ***входа. Поддържа се, че окончателният избор на касиер на съвместната етажна собственост следва да се извърши от съвместното общо събрание на **ЕС, за което се определя и срок за провеждането му от ***на ****ЕС. Твърди се, че ОС на вход „**“ не е вземало решения, които окончателно да обвързват входове „**“ и „**“, а само е определило своя касиер и своя представител в бъдещо съвместно ОС. Относно решението по т. *, касаещо определените такси за **. и метода за изчисленето им, ответникът сочи, че същото касае размера и начина на определяне на таксите за собствениците във вход „**“, като са разглеждани варианти „при съвместна ЕС от **входа“ и „при съвместна ЕС от **входа“, но решенията са относими единствено към вход „**“. Твърди се, че видът на разходите (вкл. за асансьор, басейн и др.) попада в хипотезата на разходи за поддръжка на общи части по чл. 6 и чл. 11 ЗУЕС. Според ответника разпоредбата на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС (след изменението от ***.) допуска няколко законови начина на разпределение (по идеални части, по брой обекти, по брой лица), като нормата има диспозитивен характер и в случая взетото решение за комбиниран метод - 50% фиксирано + 50% по идеални части е в рамките на допустимото, доколкото няма забрана за смесен модел. Сочи се, че решението е прието с необходимото мнозинство и не противоречи на закона. Относно авансовото годишно плащане ответникът поддържа, че ЗУЕС не забранява авансово събиране на такси на годишна база, а единствено изисква собствениците да участват в разходите. Твърди се, че ОС може да приеме годишно авансово плащане, ако това е необходимо за осигуряване на своевременно финансиране на поддръжката. Излага съображения, че за поддръжката на сгради със сезонен характер предварителното събиране на вноски е и практически необходимо за осигуряване на средства за текуща поддръжка, договори с обслужващи лица и заплащане на битови сметки.
Позовава се и на съдебна практика, допускаща авансово събиране на такси за бъдеща дейност. На следващо място, ответникът твърди, че ОС на вход „**“ не е вземало решения, които директно да обвързват другите **ЕС, а само е формулирало рамка за участие в бъдещо съвместно ОС по въпросите за общата инфраструктура и общите разходи по поземления имот, за което изрично е отбелязано в протокола, че окончателни решения в този смисъл ще бъдат взети от надлежно проведено съвместно ОС. Ответникът поддържа, че протоколът отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС – съдържа дата, място, дневен ред, явилите се лица, идеалните части, обектите, начина на гласуване (отбелязване „за“, „против“, „въздържал се“ по решенията) и подписи на председателя и протоколчика. Счита, че законът не изисква всеки собственик да полага подпис под всяко отделно решение. Твърди, че възраженията за липса на „подпис за всяко решение“ се основават на тълкуване на предходна редакция на закона и на неотносима вече съдебна практика. Сочи и че присъственият лист удостоверява кои лица са участвали в събранието и какви идеални части са представлявани. Ответникът иска производството да бъде прекратено като недопустимо, а при разглеждане по същество – искът да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
3
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, с който се атакуват всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на ***. Съдът намира, че искът е допустим, като е предявен от лице, което твърди и установява качеството си на собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, и е подаден в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Неоснователно е възражението на ответника, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. При иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС ответници са етажните собственици, които не са упражнили правото си на оспорване, участващи в процеса като общност, представлявана от управителя на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. В този смисъл е и трайната практика на ***, включително Решение №**от ***. по гр. д. № ***/***., ** г. о.
Възражението за нередовност на исковата молба, изразяващо се в липса на индивидуализация на оспорваните решения също е неоснователно. Решенията, чиято отмяна се иска, са изчерпателно отразени в приложените към исковата молба протокол и дневен ред от общото събрание от ***., поради което предметът на спора е напълно определим.
Разпечатката съдържа 18 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36aaece8-0341-4b31-adcb-ac5c27e6a281