Определение № 6870 от 20.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6870 гр. София, 20.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело № 20211110149920 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на К. С. П. , с ЕГН:

********** от гр. Бургас , ул. „С...........“, № 3. Ет.1, ап.2 чрез своя пълномощник адв. Г.К. , с посочен съдебен адрес за призоваване срещу Д. В.

В. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. София, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59, ал. 1 ЗЗД за сумата 2500 лева, като частичен иск от сумата 21450 лева, претендирано , като обезщетение за извършени от ищеца подобрения в собствен на ответника недвижим имот самостоятелен обект в сграда , ап. 3 със застр.площ от 92.65кв.м., разположен на целия трети етаж на триетажна жилищна сграда със сутеренен и мансарден етаж, построена в УПИ VI – 1411, в кв.90 по действащия план на гр. Бургас, с адм.адрес на имота - ул. „............“ № .. за който се твърди в молбата , че след прекратяване на сключения брак между страните с решение , влязло в сила на 11.06.2019г. от съда по семейни дела в Източен Мидлендс – Великобритания е поставено в дял, като е изцяло лична собственост на ответницата по делото .

След извършена размяна на книжата по делото , и в срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва иска по подробно изложени съображения, както и се прави възражение за недопустимост на иска , които се развиват от ответната страна в хода на протеклото производство до провеждане на едно открито съдебно заседание на 17.11.2022г.

В същото съдебно заседание ответната страна се позовава на представеното от нея Решение от 22.01.2019 г. по дело на фамилния съд в гр.

Линкълн, Великобритания, по дело № ......, конмкретно на записаното като диспозитив/ след записа на преамбюл/, че страните са се споразумели и всички имоти между тях по делото са поделени в гр. Линкълн, като имоти, като реално с това решение е извършена делба на цялото недвижимо имущество придобито преди и по време на брака, и при изрични текст и воля 1 на споразумението между страните , че са постигнали споразумение по всички имуществени въпроси касаещи тези имоти.За яснота от страната се посочва, че предмета на настоящия спор /извършени и претендирани от ищеца за заплащане подобрения / в имотите, в т.ч. и процесния имот , са оценени по пазарна стойност , което обстоятелство е относимо към СПН, като след извършеното оценяване на имотите , същите са поделени от страните от съда в гр. Линкълн, и именно въз основа на извършените оценки в съда в гр.

Линкълн, тези обстоятелства са взети предвид от съда в Линкълн като е извършена делбата на имотите между страните, придобити от тях по време на брака им.

В писмено становище по делото с вх. № 257561/23.11.2022г. , ответната страна подробно е изложила аргументи в подкрепа на заявената от нея позиция за недопустимост на настоящото производство при разпростиране на силата на пресъдено нещо , установено с влязло сила решение , за което се иска от съда да признае по реда на инцидентното производство по признаване, влязлото в сила решение от 22.01.2019 г. по дело No ...... на Семейния съд в гр. Линкълн, Великобритания, и да прекрати висящото пред СРС производство по същество поради наличие на вече формирана СПН в резултат на признаването.

При изложеното от фактическа страна и след запознаване с материалите по делото, настоящият състав намира и споделя изложените аргументи от страната, че съдебното решение на което се позовава ответната страна е в обхвата на действие на Регламент (ЕС) 2016/1103 г. на Съвета от 24.06.2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързвани с имуществения режим между съпрузи, като макара и същият да не се прилага в Обединеното кралство (Съображение 11-13 от Р-2016/1103 и решение за сътрудничество 2016/954 ), е приложимо когато българският съд е сезиран с признаване (и инцидентно) на английско решение, постановено в рамките на ЕС.Безспорно е обстоятелството за страните по делото, че към момента на постановяване на решението Обединеното кралство е било държава-членка на ЕС, като „Брекзит“ е на 31.01.2020 г, а правото на ЕС продължава да се прилага в Обединеното кралство до 31.12.2020 г. и няма следователно никаква пречка да се признае това решение на английския съд / сочи се и съд. Практика - реш. № 248/26.10.2012 г. по гр.д. 241/2012, ВКС, 2ро ГО, С-171/ 16/.

В случаят , е приложим редът по чл. 36 ал. 1 от P-2016/1103, съгласно който решението следва да се признае инцидентно в настоящето исково производство. Така с признаването на чуждестранното от държава-членка на ЕС/към онзи момент / решението придобива действие, като национално решение.

Видно от приетото , като доказателство по делото - заверено копие с апостил на съдебно решение от 22.01.2019 г. по дело No ...... на Семейния съд 2 в гр. Линкълн, Великобритания, с него са уредени всички финансови отношения между страните, считано от датата на постановяване на решението, като в същото решение е посочено, че то е изпълняемо /стр. 2, параграфа на раздел „Страните“/ и окончателно /последен параграф, който постановява, че не подлежи на обжалване и могат да се подават заявления само относно прилагането и разпределението във времето на сроковете по това решение.

Видно от съвпадение волята на страните и постигнатите от тях споразумения, обективирани в съдебното решение от 22.01.2019 г. по дело No ...... на Семейния съд в гр. Линкълн, Великобритания, тълкувани поотделно и в съвкупност , настоящият състав приема , че с отделните му клаузи в т. „ b“ и т . “ g“, както и клаузата в раздел „Общи споразумения“, съгласно която страните се договарят , че никоя от тях няма никакво законно или по справедливост право върху имуществото или активите притежавани понастоящем от другата страна , и никоя от тях няма никакво задължение към другата , като тълкувано от съда същото доказва тезата на страната , че за да извърши подялбата на недвижимото имущество между страните е оценено във вида в който е съществувало , и доколкото се претендират извършени подобрения от ищеца именно към онзи период , то същите са оценени при определяне на пазарната стойност на отделните имоти, като на още по голямо основание – страните са се съгласили си е отразено в чуждестранното решение съвпадение на тяхната воля за този вид отношения /уредени имуществени отношения между тях / . Безспорен е факта , че предявените в настоящето производство по същество си претенции не са нововъзникнали и извършени след постановяването на чуждестранното решение подобрения, доколкото в ИМ се твърди и претендира от ищеца подобрения от 2006 и 2014 г. относно имот, който е включен в подялбата между страните и оценен с решението от 2019 г.

При изложеното се формира извода, че спорът между страните в настоящото производство и с оглед дадените по - горе съждения за тъждественост на исковата претенция в настоящото производство разгледана и от съда във Великобритания, се разрешава автоматично с признаването на чуждото решение, което формира СПН. Като в националния правен ред при разглеждане на делото в настоящото производство по същество, образувано след постановяване на чуждестранното решение производството следва да се прекрати, тъй като за породения между страните материално правен спор е формирана волята на съда и се разпростира СПН за разрешен спор.

Настоящото производството се явява недопустимо, тъй като спорът между страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо в рамките на съдебно производство и постановеното по него съдебно решение от 22.01.2019 г. по дело No ...... на Семейния съд в гр. Линкълн, Великобритания.

Съобразно разпоредбата на чл.298 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. При 3 преценката за наличието или липсата на идентитет между две дела следва да се изходи от техните субективни и обективни предели, която преценка, с оглед влязлото в сила решение на Семейния съд в гр. Линкълн, Великобритания обуславя извода на съда за наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на инициираното производство при проявени субективните предели на СПН, както и обективни предели на СПН , като следва да се разбира предмета, за който СПН важи за съдържанието, духа и съвпадението на волята на страните обективирани в чуждестранното решение и които обстоятелства съвпадат с предмета на настоящото производство , т.е. със СПН се установява оценяване на извършени подобрения по време на брака между страните и най - вече не пререшаване на имуществени въпроси между тях за притежаваното им недвижимо имущество, в т.ч. облигационни претенции за подобрения/по аргумент на клаузи в т. „b“ от чуждестранното решение /.

Ето защо, съдът намира, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата – разрешени въпроси по съдебен ред , поради което искът се явява процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК.

Мотивиран от горното, районен съд, трето отделение 142 – състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49920/2021г. по описа на СРС, 142 - състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4