Решение № 2906 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2906 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330112440 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Г., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 10 лева, частичен иск от 2777,27 лева, претендирана с писмо от 27.03.2025 г.

В исковата молба се твърди, че през месец март 2025 г. ищцата получила от ответното дружество документ, в който се сочело, че дължи сумата в размер на 2777,27 лева по договор за кредит, сключен с ***. Последният не бил конкретизиран с посочване на неговите параметри, като при опит на ищцата да получи информация служители на ответното дружество отказали да предоставят такава. Поддържа се, че ищцата оспорва процесното вземане, което се претендира от ответното дружество. По изложените съображения се обосновава правен инерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли се за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, в който е изразено становище за основателност на предявения иск. Изложени са твърдения, че на **** г. между ищцата и *** ООД бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който й бил предоставен заем в размер на 1200 лева, който следвало да върне на 30 двуседмични вноски заедно с договрна лихва от 309,90 лева и такса за експресно разглеждане на документи от 754,80 лева.

1

Наред с посочените суми ищцата дължала и неустойка поради непредоставяне на обезпечение в размер на 503,10 лева, поради което общата дължима сума възлизала на 2767,80 лева. С Приложение № 1 от 05.11.2024 г. към Рамков договор от ***. вземанията на *** по посочния договор за заем били прехвърлени на ответника, за което ищцата била уведомена на 12.11.2024 г.

Във връзка с изложеното ответникът признава предявения иск в неговата цялост и моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Изтъква се, че с поведението си ответникът не е дал повод за образуване на делото, като изпращането на известие за плащане до ищцата не водело до необходимост от предявяване на иск, поради което се моли за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.

С молба вх. №*** г., подадена от ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, е направено признание на предявения иск по реда на чл. 237 ГПК. Признава се, че ищцата не дължи горницата над платеното от 1200 лева до размера от 2777,27 лева, претендирани от дружеството с писмо от 27.03.2025 г. Направено е искане за приложение на чл.

78, ал. 2 ГПК. Възразява се за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 08.05.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 10 лева/5,11 евро на сумата в размер на 806,44 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в депозираната молба, че признава 2 предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 08.05.2026 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото.

Видно от представено по делото писмо, адресирано от ответното дружество до ищцата, процесната сума в размер на 2777,27 лева е посочена като задължение по Договор № ***. След като не е отразено, че сумата е погасена, то настоящият съдебен състав приема, че същата се претендира, което обуславя правния интерес на ищцата от водене на настоящото производство, респ. възлага в тежест разноските на ответника.

В полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 28,93 евро. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съобразно които съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и извършените по делото процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С. С. Г., ЕГН: **********, не дължи на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, сумата в размер на 806,44 евро /осемстотин и шест евро и четиридесет и четири евроцента/, претендирана от ответника с писмо от 27.03.2025 г.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД , ЕИК:

207172780, да заплати на С. С. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 28,93 евро /двадесет и осем евро и деветдесет и три евроцента/, представляваща разноски в настоящото производство.

3

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД , ЕИК:

207172780, да заплати на адв. Д. Г. Б., АК – гр. Пловдив, личен № ***, с адрес: гр.***, сумата в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на С.

С. Г., ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4