Решение № 260189 от 15.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 33

15.03.2021г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на първи март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня

Евтимова

ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева

Мл.с. Александър Муртев при секретаря Таня

Михова, разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 215 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е Решение № 260754 от 26.11.2020г. на РС – Бургас, постановено по гр.д. № 1387/2020г. по описа на БРС.

С обжалваното решение е признато за незаконно уволнението на Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 16 от 28.01.2020г. на изпълнителния директор на “БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. “Княз Ал. Батенберг” №

1, представлявано от Борис Василев Балев, същият е възстановен на заеманата преди това длъжност “кранист” в “БМФ Порт Бургас” ЕАД, а същото е осъдено да заплати на ищеца сумата от 11 882 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението, извършено с връчване на Заповед № 16 от 28.01.2020 година на 29.01.2020 година за период от шест месеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от “БМФ

Порт Бургас” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Княз Александър Батенберг” № 1, ЕИК *********, представлявано от Борис Василев Балев – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Мариана Бузова, с адрес на упражняване на дейността гр. Бургас, ул. “Климент Охридски” № 1, ет.3.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Прави искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да исковете да бъдат отхвърлени. Не посочва доказателства.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адвокат Бузова, която поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за уважаването й. Адвокат Бузова прави искане за присъждане на съдебни разноски и представя писмени бележки.

Ответната страна – Т.Г. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Цветкова, която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

На

31 март 2008 г. е сключен трудов договор между "Пристанище Бургас" ЕАД и Т.Г., по силата на който последният заема длъжност кранист – насипни товари.

От приложеното по делото съобщение /л.75 от делото на БРС/, подписано от изп. Директор на “Пристанище Бургас” ЕАД се установява, че на 21.12.2011г. ищецът е бил уведомен от "Пристанище Бургас" ЕАД, че при влизане в сила на подписания Концесионен договор на 01.01.2011г., при изпълнение на посочените в него условия, трудовото му правоотношение ще бъде прехвърлено към ответното дружество, в качеството му на нов работодател, без изменения на условията по него.

Не се спори между страните, а и се установява от приложения списък на работниците /кранисти и механизатори/ /л.28 от делото на БРС/, че в процесния период ищецът е полагал труд на длъжност “кранист” в Бригада 2, с място на работа - Дирекция Експлоатация – Пристанищен терминал “Бургас Изток 2”, с началник смяна П.Г.Д..

От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността “кранист/мобил кран, ел.кран”, издадена на 01.01.2013г. и подписана от ищеца на 10.04.2013г. /л.69 от делото на БРС/ се установява, че работното му време е на смени, а при необходимост е следвало да полага и извънреден труд.

От приложената по делото Заповед № 301/28.06.2019г., издадена на основание чл.142, ал.2 от КТ от Главния директор на ответното дружество /л.70 от делото на БРС/ се установява, че считано от 01.07.2019г. в структурното звено и за длъжността на ищеца в Дирекция “Експлоатация, ПТ “Бургас Изток 2” е въведено сумирано изчисляване на работното време. Горното кореспондира и на приложената по делото Заповед № 378/28.12.2018г., издадена от главния директор на ответното дружество /л.140 – 149 и л.90 –

96 от делото на БРС/, от която се установява, че за длъжността “кранист” е въведен двусменен, четиригрупов режим на работа със сумирано отчитане на работното време по чл.142, ал.2 КТ и работно време както следва: 08.00ч. – 12.00ч. и от 13.00ч. – 20.00ч. дневна смяна и от 20.00ч. – 01.00ч. – 02.00ч. до 08.00ч. – смесена смяна.

Представена е докладна записка, издадена от св. Д.В. – оперативен ръководител т-л “Изток 2”, адресирана до главния директор на ответното дружество /л.76 от делото на БРС/, от която се установява, че на произволен принцип е била извършена проверка относно спазване на трудовата дисциплина от страна на петима работници, сред които и ищеца. По отношение на последния е констатирано, че е нарушавал грубо трудовата дисциплина, тъй като за месеците септември, октомври и началото на ноември 2019г. бил направил 87:37 часа самоотлъчки, натрупани в 16 смени, като си е тръгвал по-рано, издал е по-късно или и двете нарушения заедно. В резултат на горното вместо да има реално отработени 192 часа, той е реализирал 45 % по-малко.

От приложеното по делото искане за представяне на обяснения във връзка с нарушение по чл.187, т.1, т.3, предл. първо, т.7 и т.10 от КТ /л.34 от делото на БРС/ се установява, че на ищеца са били поискани обяснения с констатираните по-горе нарушения на трудовата дисциплина. От съдържанието на този документ е видно, че са били конкретизирани датите, вида на смените и часовете, в които ищецът е влизал или напускал територията на пристанището, регистрирани от системата за пропускателен режим, както и че същият е бил връчен на ищеца при отказ и е бил подписан от двама свидетели – К.Д. и Т.Ф..

Видно от приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред, в т.16 на раздел V “Работно време. Почивки” е уредено, че спазването на регламентираното работно време, в т.ч. на началния и крайния час се контролират чрез техническите устройства на системата за достъп до района на пристанището и/или до работните сгради и помещения. Посочено е още, че ползването на магнитните карти/пропуски и отчитането им през четеца на монтираните устройство е задължително и служи за контрол на спазването на работното време и трудовата дисциплина.

В т.2.1 от цитирания правилник е посочено още, че работниците и служителите са длъжни да се явяват на работа и да изпълняват задълженията си до края на работното време. В случаите на непрекъсваем процес на работа работниците и служителите нямат право да напускат работното си място преди да е извършено предаване на следващата смяна по установения ред и/или завършването на кораба или от 5 % до 10 % от нормата. В т.2.3. е посочено още, че същите са длъжни да използват цялото работно време да изпълнение на възложената работа, а в т.2.24., че са длъжни да спазват пропускателния режим и правилата за движение с МПС, установен в Правилника за контролно –пропускателния режим в дружеството.

От приложения по делото Правилник за организация и ръководство на контролно-пропускателния режим и вътрешен ред в пристанище “БМФ Порт Бургас” се установява, че на територията на ответното дружество е бил установен контролно –пропускателен режим, който е задължителен за всички пребиваващи на територията на пристанището. Такава охранителна система за вход и изход, влизането и излизането през която се осъществявало през турникет посредством магнитна карта не била изградена единствено за базата в Лозово.

На

29.01.2020 г. изпълнителният директор на "БМФ Порт Бургас" ЕАД издава заповед № 161/28.01.2020 г., с която на основание чл. 188, т.3 от КТ налага на Т.Г. дисциплинарно наказание

"уволнение". В заповедта е посочено, че наказанието се налага въз основа на фактите, установени в докладна записка, съставена на 02.12.2019 г. от оперативния ръководител на Пристанищен терминал "Бургас Изток 2" и на фактите, установени при проверка на системата за контролно - пропускателен режим в Пристанището. Според тези данни, в периода от 06.09.2019г. до 11.11.2019г.

Г. е допуснал общо 88 часа самоотлъчка / отсъствие от работа – закъснявал е или е напускал преждевременно работното си място. В заповедта е посочено също, че с действията си работникът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 и чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, а именно:

"закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време"; "три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час" и "системни нарушения на трудовата дисциплина" Тези действия са квалифицирани и като нарушения на т. 2. 1, т. 2. 3, т. 2. 4 и т. 2.

17, пр. 4 от Раздел II, вр. с т. 2 от Раздел IV на Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството. Трудовото правоотношение със Г. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

В хода на първоинстанционното производство били събрани писмени доказателства – трудовото досие на ищеца, ведно с графиците за дневна и нощна смяна на всички работещи и е прието заключение по съдебно-техническа експертиза. Съгласно изготвеното по делото експертно заключение, което настоящия състав кредитира изцяло и намира за компетентно, обосновано и изготвено от лице със задълбочени познания в съответната област , допълнено с разпита на вещото лице в с.з. от 12.11.2020г., се установява, че разликата между работните часове, които ищецът е трябвало да отработи и часовете на присъствие, отчетени със системата за контролно-пропускателен режим в периода от 06.09.2019г. – 11.11.2019г. вкл. се равнява на 96 часа и 53 минути.

От неоспорената изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение, служещо за база за определяне на обезщетението по чл.225 от КТ възлиза на 1980, 41 лв., а обезщетението по чл.225 от КТ за 6 месеца възлиза на 11 882, 43 лв.

В хода на първоинстанционното производство са допуснати и събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите О.Д. – офицер по сигурността в "БМФ Порт Бургас" ЕАД, Д.В. – оперативен ръководител на Терминал "Изток" в "БМФ Порт Бургас" ЕАД и К.Д. – заемащ длъжността “стифадор”. Показанията на свидетелите са ясни, убедителни и непротиворечащи помежду си, поради което настоящия състав им дава вяра изцяло тъй като свидетелите пресъздават лично възприети от тях факти. От показанията на първия свидетел се установява, че всеки служител притежава пропуск за зоната, в която работи и с него влиза на територията на Пристанището, както и че същото е оградено с ограда, която не може да се премине, без да стане ясно, че е извършено нарушение. Върху оградата имало и поставена режеща тел, като обектът се наблюдавал с над 500 камери.

Свидетелят посочва, че входовете към пристанището са три, а порталите през които може да се премине с автомобил и пеша са два. Имало и трети портал само за пешеходци.. Никой не можело да влезе, ако не е предварително заявено от счетоводството или директора. Ръководството следвало да бъде уведомено и за специализираните автомобили, които влизат и за проверките, които се правят. База “Лозово” се водила към Пристанище – Запад, на която база имало КПП, но нямало монтирани турникети.

Според показанията на св. В. работното време било на четири сменен трудов режим – дневна, нощна и два дена почивка, установено със заповед на главния директор. Последната се преиздавала всяка година. Броят на бригадите бил четири, като във всяка бригада имало между 27 до 30 човека. Графиците за работа се изготвяли в началото на месеца от отдел ТРЗ и свидетелят ги одобрявал. Разказва още, че имало няколко вида графици – първоначален график, в чист, суров вид, в който на всички служители се нанасяли дневни, нощни и два дена почивка.

Следвал работния график, в който в месеца ежедневно се нанасяли промени за болнични и отпуски. Имало и краен график, в който се изчиствали всички отсъствия и този график се предавал в НОИ. Графикът се изготвял от лицензирана програма, в която се залагали всички правилници и разпоредби и ако имало някакъв конфликт с тези закони, програмата известявала за това. Промяната в графика ставала по установен ред, със запознаване на работника и с неговото съгласие. За всяка промяна в графика се издавала нарочна заповед на директора.