Решение № 92 от 06.04.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Монтана, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20231600100034 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.2, ал.1 , т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Е.Ц.. от гр.* твърди в исковата си молба, че в качеството му на изпълняващ длъжността * на * * е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение за периода 16.05.2014 г. - 22.08.2017 г. На 16.05.2014 г. с Постановление по ДП № 47/2013 г. по описа на ОСлО при ОП-Монтана срещу Е. Ц. е било повдигнато обвинение и същият е бил привлечен като обвиняем за извършено през периода 02.01.2008 г. до 01.10.2010 г., престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 26. ал. 1 от НК, за което на 01.07.2014 г. е внесен в съда обвинителен акт на ОП – Монтана и е образувано НДОХ № 103/2014г. по описа на Окръжен съд –Монтана, приключило с оправдателна присъда от 25.11.2014 г. С Решение № 64 от 05.03.2015 г. по ВНОХД № 79/2015 г. по описа на САС, образувано по протест на прокурора, оправдателната присъда е отменена поради допуснати процесуални нарушения и делото било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

При второто разглеждане на делото пред първоинстанционния съд с Присъда от 11.05.2016 г. по НОХД № 36/2015 г. на Окръжен съд - Монтана Е. Ц. е признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като е признат за виновен в извършване на друго престъпление, за което не е било повдигнато обвинение - по чл.219, ал.З, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК с наложено наказание две години лишаване от свобода и две години 1 лишаване от право да заема длъжност в *, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на първото наказание е отложено за срок от пет години. Тази присъда в частта, с която ищецът е признат за виновен е отменена с присъда № 26 от 19.10.2016 г. по ВНОХД № 889/2016 г. по описа на САС и ищецът е оправдан, като присъдата е потвърдена от ВКС с окончателно Решение от 22.08.2017 г. по НД № 8/2017 г.

Твърди се, че в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди в претендираните размери.

Имуществените вреди представляват направените от него в хода на наказателното производство деловодни разноски. Неимуществените вреди са обосновани с оглед вида и тежестта на поддържаните две обвинения, предвидените в закона наказания, качеството на ищеца на длъжностно лице - * на * *, чистото му съдебно минало, като са развити съображения за накърняване високия образователен, професионален и обществен статус, който Е. Ц. е имал до този момент, доверието, с което се е ползвал сред своите съграждани като * и *, като с повдигнатите обвинения са накърнени доброто му име и авторитет на почтен и съвестен човек, каквито е имал до този момент. Твърди се, че Е. Ц. е бил в разцвета на силите си, с натрупан достатъчно професионален опит, утвърдил се като добър и уважаван * - бил е избиран три пъти за * на * *, а след това-* и кариерата му е била във възход. Незаконните обвинения са го злепоставили пред обществеността и съгражданите му, попречили са на кариерното му развитие, като единствената причина, поради която не се е кандидатирал отново за * на * * са били именно незаконните обвинения. Незаконните обвинения и осъждания били постоянен обект на обсъждане в * *, сред съгражданите му, широко са отразявани в медиите, с което е създадена негативната представа за Е. Ц. на база разпространената от съдебните органи информация, което го е карало да изпитва срам, неудобство и безпокойство, когато излиза от дома си.

Ищецът твърди, че липсва адекватно оповестяване сред обществото на двете оправдателни присъди поради, което дори след като е бил признат за невинен хората са продължили да го възприемат като престъпник и дълго време след това се е чувствал несигурен и виновен пред своите съграждани. По време на наказателните производства Е.

Ц. е изпаднал в социална изолация - прекъснати са били контакти с близки хора, които впоследствие не са възстановени и след оправдаването му. Твърди се неразумна продължителност на наказателното преследване, развило се пред три съдебни инстанции, два пъти разгледано на първа и втора инстанции за период от 3 години 3 месеца и 7 дни при добросъвестно поведение на ищеца. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение още с постановленията за привличане на обвиняем, с която са ограничени правата му.

Повдигнатите и поддържани обвинения, последвалата осъдителна присъда са се отразили изключително негативно на психиката на Е. Ц., в резултат, на което е станал по-затворен и е изпитвал затруднения в общуването с хората, и в крайна сметка се е отказал от политическата си кариера и от работата в * *. Нанесени са и тежки последици върху семейното му положение - цялото семейство е било подложено на натиск и стрес, което е разстроило семейните отношения и е предизвикало раздяла със съпругата му. Синът на Е. Ц.

2 също е бил подложен на психологически натиск от околните, задавал е постоянно въпроси дали баща му е престъпник и е чакал от него удовлетворителни отговори.

Релевират се доводи, че гореописаните вреди са в причинна връзка с незаконно повдигнатите му обвинения, за което отговорност се носи от Държавата, като ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6255,00 лева, ведно със законната лихва от исковата молба, както и заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху горните суми в размер на 27980,52 лева за периода от 22.08.2017 г. до датата на исковата молба. Претендира и плащане на направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на Р България с писмения отговор оспорва исковете по основание и размер. Твърди липса на доказателства за наличие на повдигнати обвинения и оправдаване на ищеца, както и такива за претърпени вреди, пряк и непосредствен резултат от обвиненията. Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумни срокове, като преобладаващ период е било в съдебна фаза. Ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление, за което не е било повдигнато обвинение от Прокуратурата. За медийното разгласяване на наказателното производството ответникът твърди, че не носи отговорност. Оспорва размера на претенциите за неимуществени вреди като несъобразен с принципа на справедливост. Оспорва претенцията за имуществени вреди с доводи, че липсват доказателства по кои дела са заплатени деловодни разноски. Оспорва се и претенцията за законна лихва като погасена по давност с изтичане на тригодишен срок.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че в периода 2007 г. – 2011 г. ищецът Е.Ц.. е бил * на * *.

От приложените по делото писмени доказателства, включително НОХД № 198/2014 г. по описа на ОС-* се установява следната хронология на наказателното производство, водено срещу ищеца:

С Постановление с изх. № 3260/17.10.2013 г. на прокурор при Апелативна прокуратура-гр.София, е уважен като основателен направеният самоотвод на Административния ръководител-Окръжен прокурор на ОП-*, като за компетентна да осъществява функции по ръководство и надзор по материалите на преписка № 1427/2013 г. по описа на ОП-*, е определена Окръжна прокуратура- гр.Монтана.

На 21.10.2013 г. е образувано досъдебно производство № 47/ 2013 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – гр.Монтана, по което с Постановление от 16.05.2014 г.

Е.Ц.. е привлечен в качеството на обвиняем с повдигнато обвинение по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, пр.3 във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че за периода 02.01.2008 г. - 26.10.2012 г. в гр. *, обл. *, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – * на * *, обл. *, превишил властта и правата си като нарушил разпоредбата на чл.9, т.6 от Наредба № 03 за упражняване правата на собственост от * * върху общинската част от капитала на търговските дружества, разпоредбите на чл.37, ал.1, т.9, чл.37, ал.2, т.1, чл.48, чл. 49, чл.51, ал.1, т.2 от Наредба № 3 за условията и реда за упражняване правата на собственост на * * в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на *та в граждански дружества и сдружения с 3 нестопанска цел, разпоредбата на чл.63, ал.3 от Закона за лечебните заведения и разпоредбата на чл.16, ал.3 от Наредба № 9 от 26.06.2000 г. за условията и реда на провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по ЗЛЗ, с цел да набави за другиго облага - П.Р. и от това са настъпили значителни вредни последици за * * от имуществен характер в размер на 31 643,83 лева. С постановление от същата дата му е наложена и мярка за неотклонение „подписка“.

Впоследствие, с оглед прецизиране на обвинението като времеви период, е извършено ново привличане на обвиняемия Е. Ц., като с Постановление от 24.06.2014 г.

Е.Ц.. е привлечен в качеството на обвиняем с повдигнато обвинение по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, пр.3 във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че за периода 02.01.2008 г. до 01.10.2010 г. в гр. *, обл. *, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – * на * *, обл. *, превишил властта и правата си, като нарушил разпоредбата на чл.9, т.6 от Наредба № 03 за упражняване правата на собственост от * * върху общинската част от капитала на търговските дружества, разпоредбите на чл.37, ал.1, т.9, чл.37, ал.2, т.1, чл.48, чл. 49, чл.51, ал.1, т.2 от Наредба № 3 за условията и реда за упражняване правата на собственост на * * в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на *та в граждански дружества и сдружения с нестопанска цел, разпоредбата на чл.63, ал.3 от Закона за лечебните заведения и разпоредбата на чл.16, ал.3 от Наредба № 9 от 26.06.2000 г. за условията и реда на провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по ЗЛЗ, с цел да набави за другиго облага - П.Р. и от това са настъпили значителни вредни последици за * * от имуществен характер в размер на 31 643,83 лева. С постановление от същата дата му е наложена и мярка за неотклонение „подписка“.

По повдигнатото обвинение за престъпление по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, пр.3 във вр. чл.26, ал.1 от НК е внесен на 01.07.2014 г. в ОС- * обвинителен акт, образувано е НОХД № 198/2014 г. по описа на ОС-*, като поради невъзможността да се образува състав в съда, на основание чл.43, т.3 от НПК, с Разпореждане №81/09.07.2014 г. на Председателя на съда делото е изпратено до Върховния касационен съд.

С Определение № 100/25.07.2014 г. ВКС определя ОС-Монтана за компетентен да проведе първоинстанционното съдебно производство и изпраща делото. По този повод по описа на ОС-Монтана е образувано НОХД № 103/2014 г, като с присъда от 25.11.2014 г. по него Е. Ц. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Чрез подаден от ОП-Монтана протест е поискана отмяна на присъдата, като с Решение № 64 от 05.03.2015 г. по ВНДОХ № 79/2015 г. Софийския апелативен съд я отменя и връща делото на ОС-Монтана за разглеждането му от друг състав.

Съобразно това по описа на МОС е образувано НОХД № 36/2015 г., като с Присъда от 11.05.2016 г. по него Е. Ц. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, за което е осъден на две години лишаване от свобода и две години лишаване от право да заема длъжност в *. На основание чл.66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет години. Също така частично е уважен и предявеният срещу подсъдимия граждански иск в размер на 14 807,42 лева.