Решение № 536 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200379 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на адвокат Б. – защитник на подсъдимия М. Г., адвокат М. – защитник на подсъдимия С. Г. и на адвокат К. – повереник на частните обвинители А. Т. – К. и Д. К. против решение № 35 от 6.03.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 3. въззивен наказателен състав.

С касационната жалба на защитника на посъдимия М. Г. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че наложените от въззивния съд наказания на неговия подзащитен са явно несправедливи, като счита: че съдът е приложил неправилно материалния закон като е приел, че деянието е извършено при форма на вината самонадеяност, като се е отклонил от очертаните в чл. 11, ал. 3 НК елементи на законовата дефиниция; че не е налице в съзнанието на дееца представа за непосредствената възможност за настъпване на общественопасните последици, както и не е предвиждал настъпването на вредите, които той погрешно да е вярвал, че ще предотврати; че неправилно апелативният съд е приел острия завой като предвид препятствие; че в съзнанието на дееца не е съществувала представа към момента на преминаването през завоя за скоростта, с която може да извърши безопасно маневрата; че е налице противоречие в мотивите по въпроса за субективната страна – л. 21 от мотивите; че въззивната инстанция е омаловажила наличието на 1 съпричиняване от страна на починалата, която е била без поставен обезопасителен колан; че съдът е неглижирал целта на предприетото от подсъдимия управление на автомобила, а именно да се даде възможност на починалата да намери обхват на мобилния си телефон и да разговаря с майка си; че въпреки приетите от апелативния съд множество смекчаващи отговорността обстоятелства не е определил наказанието му при условията на чл. 55, ал. 1 НК; че незаконосъобразно въззивният съд е приложил мярката по чл. 67, ал. 3 НК по време на изпитателния срок без за това да е имало искане от прокурора или частните обвинители във въззивните жалби. В жалбата се отправя искане за изменение на решението на апелативния съд в частта за наказанието, като на основание чл. 58, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се намали наказанието под предвидния в закона минимален размер или алтернативно се определи наказание в минимален размер при условията на чл.

58а, ал. 1 НК, което да се отложи с минимален изпитателен срок по чл. 69 НК, както и да се отмени наложената пробационна мярка.

С касационната жалба на защитника на посъдимия С. Г. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че наложените от въззивния съд на неговия подзащитен наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство са явно несправедливи, като счита: че съдът е приложил неправилно материалния закон като е приел, че деянието е извършено при форма на вината самонадеяност, като се е отклонил от очертаните в чл. 11, ал. 3 НК елементи на законовата дефиниция; че не е налице представа в съзнанието на дееца за непосредствената възможност за настъпване на общественопасните последици, както и да е предвиждал настъпването на вредите, които той погрешно да е вярвал, че ще предотврати; че съдът на стр. 16 от мотивите приел, че подзащитният му не е предвиждал скоростта, която ще избере неговият син при управление на автомобила, но едновременно с това съзнавал тази принципна възможност; че от данните по делото не се установява подсъдимият да е съзнавал конкретните особености на пътното платно, скоростта за движение на автомобила, непоставянето на обезопасителен колан от починалата по време на движение на автомобила; че в съзнанието на подсъдимия не са били отразени целият комплекс от обстоятелства, свързани с конкретното деяние, за да се приеме наличие на самонадеяност; че неправилно съдът е оценил оказаната реанимационна помощ от страна на подсъдимия като обстоятелство със слаб смекчаващ капацитет; че съдът неправилно не е отчел мотивът за управление на автомобила от сина на този подсъдим; че съдът е обсъдил незадълбочено справката за предишните нарушения на подсъдимия на правилата за движение по пътищата; че съдът проявил тенденциозност и предубеденост при определяне на наказанието на подсъдимия; че съдът не е изследвал всяко от нарушенията и наложените административни наказания поотделно – периода на нарушенията, настъпилата реабилитация за всяко от тях и съответно вида на административното нарушение, с оглед оценка за обществената опасност на дееца; че апелативният съд пристрастно определил поведението на подсъдимия като дръзко; че е не оценил значимостта на установените 2 смекчаващи отговорността на С. Г. обстоятелства и в частност наличието на принос на починалата за настъпване на резултата; че не се налага ефективното изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. С жалбата се отправя искане за изменение на въззивното решение в частта за наказанието, като същото се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл.

55, ал. 1, т. 1 НК или алтернативно да се намали наказанието до законовия минимум на основание чл. 58а, ал. 1 НК, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и да се отмени или намали размера на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В допълнение към касационната жалба се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че съставът на апелативния съд е бил незаконен, тъй като били налице основания за отвода на членовете му, поради това, че повереникът на частните обвинители адвокат К. е била дългогодишен съдия в този съд.

В касационната жалба на повереника на частните обвинители се въвеждат и трите касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В жалбата се поддържа: че в нарушение на процесуалния закон в процедурата по глава 27, чл. 371, т. 2 НПК въззивният съд е приел съпричиняване на резултата от страна на починалата; че апелативният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като не изложил мотиви за това, че подсъдимият С.

Г. поел пред родителите на починалата задължение да се грижи за нейната безопасност; че е налице съществено процесуално нарушение, доколкото въззивният съд не е установил механизма на пътно-транспортното произшествие, доверявайки се на заключението на комплексната съдебноавтотехническа експертиза и необсъждайки противоречивите доказателства за начина на получаване на нараняванията на починалата; че въззивната инстанция е приела нови фактически положения за изпадане на починалата от прозореца на автомобила, което е в отклонение на признатите факти по обвинителния акт в процедурата по чл. 371, т. 2 НПК; че е допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение с оправдаването от апелативния съд на подсъдимия М. Г. за вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; че определените на двамата подсъдими наказания са явно несправедливи, тъй като съдът не е оценил значението на отегчаващите отговорността им обстоятелства, свързани с проявената от подсъдимите самонадеяност; че приложението на чл. 69 НК спрямо подсъдимия М. Г. не е съобразено с индивидуалната и генералната превенция на наказанието – че този подсъдими и преди е управлявал автомобила въпреки липсата на правоспособност, както и зачестилите престъпления по транспорта с тежки резултати; че съдът не е съобразил, че в обясненията си на досъдебното производство подсъдимите опитали да омаловажат поведението си, като излагали неверни твърдения; че доколкото и преди този случай М. Г. управлявал автомобила на баща си, спрямо него е неприложимо условното осъждане. С жалбата се отправя искане за отмяна на въззиввното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, както и за увеличаване на наказанията лишаване от свобода за двамата подсъдими и за отмяна на приложението на 3 чл. 69 НК спрямо подсъдимия М. Г.. Иска се и отмяна на решението в частта за наложеното наказание лишаване от правоуправление за подсъдимия С. Г., защото въззивният съд незаконосъобразно отказал неговото увеличение под предлог, че липсвало такова искане във въззивната жалбата на частните обвинители. Повереникът е депозирал отговор на допълнението към касационната жалба на защитника на подсъдимия С. Г., в който счита за неоснователни доводите за предубеденост и пристрастност на състава на апелативния съд и поддържа доводите си в жалбата си за явна несправедливост на наказанията и за неоснователност на жалбите на защитниците на подсъдимите.

В съдебните прения пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа депозираната срещу въззивното решение касационна жалба.

Повереникът възпроизвежда най-общо доводите, подробно развити в касационната жалба, като акцентира върху това, че незаконосъобразно в нарушение на процесуалните правила и материалния закон въззивният съд е приел наличие на съпричиняване на общественоопасния резултат от починалата, поради непоставяне на обезопасителен колан; че въззивният съд в отклонение от процесуалните изисквания на съкратеното съдебно следствие приел нов факт, а именно, че тялото на починалата е напуснало автомобила през прозореца, а не през купето, както пишело в обвинителния акт; че въззивната инстанция е следвало да отмени първоинстанционната присъда поради противоречие между диспозитив и мотиви в частта за основанието за определяне на наказанието, а не да изменя присъдата в тази част; че механизмът на причиняване уврежданията на починалата не е изяснен от доказателствата по делото, включително от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което е налагало провеждане съдебно следствие, а не на диференцирана процедура; че незаконосъобразно въззивната инстанция е оправдала подсъдимия М. Г. за вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; че определеното на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, включително отлагането на изпълнението му за подсъдимия М. Г.; че прилагайки чл. 69 НК втората инстанция не е съобразила високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изводима от факта, че този подсъдим многократно е управлявал автомобила, както и зачестилите случаи на тежки престъпления по транспорта; че в тежест на отговорността на подсъдимия С. Г. не било взето обстоятелството, че се опитал да заблуди разследващите органи за причината да предостави ключа от автомобила на сина си; че няма основания по чл. 29, ал. 2 НПК за отвод на въззивния съдебен състав; че жалбите на защитниците на подсъдимите са неоснователни.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия С. Г. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява: че в обвинителния акт е налице фактическо твърдение за поведение на починалата, което е в причинна връзка с резултата; че доказателствата по делото са безспорни по отношение на възприетия механизъм на деянието и причиняване на съставомерния резултат; че правилно въззивният съд е оправдал подсъдимия М. Г. да е 4 нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, но не е взел това предвидпри определяне на наказанието му, както и при индивидуализацията на наказанието на предоставилия управлението на автомобила негов баща; че наказанието е несправедливо и съображения за превес на генералната превенция не оправдават неговото ефективно изпълнение; че повереникът е работила дълги години с член на състава на въззивния съд, който следвало да се самоотведе от разглеждане на делото. Отправя искане за изменение на въззивното решение, за да се коригира наказанието, наложено на подсъдимия С. Г..