Определение № 1331 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002901988 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, гр.

Ловеч срещу решение № 162 от 11.03.2024 г. по в. т. д. № 854/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта, с която е потвърдено решение № 260120 от 10.03.2023 г. по т. д. № 1565/2017 г. на Софийски градски съд, VI-8 състав в частта, с която по иска на Ангел Николов Донов и Кристи Х.а Маринова, упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН е обявено за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД прихващане, извършено с уведомление с вх. № 12961/18.12.2014 г. по регистъра на „КТБ” АД, отправено от „Нафтекс Петрол” ЕООД до „КТБ” АД, с взЕ.ния по изявлението за прихващане в общ размер на 237 157,09 лв., от които взЕ.не в размер на 126 893, 54 лв., придобито от „Нафтекс Петрол” ЕООД по договор за цесия, сключен с Б. Х. С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., и взЕ.не в размер на 110 263, 55 лв., придобито от „Нафтекс Петрол” ЕООД по договор за цесия, сключен с К. Д. С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., със задължения на „Нафтекс Петрол” ЕООД към „КТБ” АД /н./, 1 произтичащи от Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излагат се доводи, че атакуваното решение на въззивния съд е недопустимо, тъй като липсва предварително разрешение по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН от Фонда за гарантиране на влоговете в банките за предявяване на разгледания и уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Касаторът релевира доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с КЗПЧОС и Протокол № 1 към нея, тъй като последиците от приложената разпоредба на чл. 59, ал. 3 ЗБН са свързани с недопустима намеса, засягаща притежанията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, прекомерна тежест за дружеството като „засегнат индивид“ и липса на адекватна възможност за защита. Счита, че в случая е налице съществена намеса в правото му да се ползва мирно от своите „притежания“ и лишаване от собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Излагат се доводи, че условията за намесата са установени в закона, но тези условия са неясни и подлежат на произволно и селективно тълкуване. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – за отмяната му.

Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: „1. Съставлява ли предварителното разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на иск с правно основание чл.

59, ал. 3 ЗБН абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от синдика на несъстоятелната банка?

Отсъствието на такова разрешение води ли до недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН?; 2. Уредената в разпоредбата на чл.

59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – взЕ.ния на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли ясен, достъпен и предвидим закон по смисъла на чл. 1, § 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС?; 3. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – взЕ.ния на кредитори на несъстоятелна банка по 2 договори за депозит на парични средства представлява ли легитимна цел в защита на обществен интерес по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 4.

Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – взЕ.ния на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства пропорционална ли е на преследваната легитимна цел по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 5. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – взЕ.ния на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства не съставлява ли прекомерна тежест за засегнатия индивид по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 6. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – взЕ.ния на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства предоставя ли на засегнатите лица адекватна защита по смисъла на практиката на ЕСПЧ?; 7. Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – взЕ.ния на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства отговаря ли на изискванията за допустима намеса от страна на държавата по смисъла на практиката на ЕСПЧ?“. Всички формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа, че въпросите по т. 2 – т. 6 са разрешени в противоречие с Решение № 8 от 27.05.2021 г. на КС по к. д. № 9/2020 г.

Ответниците по касационната жалба – лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Третите лица помагачи на страната на ответника Б. С. и К. С. не изразяват становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приЕ. следното:

3

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е налице спор, че „КТБ“ АД и ответникът „Нафтекс Петрол” ЕООД, в качеството му на кредитополучател/наредител, са обвързани от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г., по силата на който банката е предоставила на ответника рамков кредитен лимит в размер общо до 50 000 000 щатски долара. Установил е, че между банката и ответника е сключен и договор за банкова кредитна линия от 26.05.2011 г., по силата на който банката отпуска на кредитополучателя „Нафтекс Петрол” ЕООД банкова кредитна линия с кредитен лимит в размер на 25 000 000 щатски долара, с краен срок за погасяване на задълженията до 01.07.2014 г.

Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е приел, че общият размер на взЕ.нията по кредитната експозиция на „Нафтекс Петрол” ЕООД към 18.12.2014 г. е била 29 095 492,10 щатски долара.

Решаващият състав е посочил, че с уведомление с вх. № 12961/18.12.2014 г. на „Нафтекс Петрол” ЕООД до „КТБ” АД ответникът е заявил, че прихваща с взЕ.ния в общ размер на 237 157, 09 лв., придобити на основание договори за цесия, сключени с Б. Х. С. и К. Д. С., свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси, като по делото са представени уведомления на цедентите до квесторите на „КТБ“ АД от 17.12.2014 г., договорите на цедентите с „КТБ” АД и договорите за прехвърляне на взЕ.нията на ответника. В решението е изтъкнато, че между страните няма спор по възникването, съществуването и размера на насрещните взЕ.ния на страните по процесните прихващания, както и досежно датите, на които изявленията за прихващане и уведомленията за извършените цесии са достигнали до банката.

Съставът на Софийски апелативен съд е констатирал, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори на банката, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, като с решение № 114 от 16.09.2014 г. на 4 същия орган срокът на визираните мерки е продължен до 20.11.2014 г.; с решение № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като това решение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 07.11.2014 г.; с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, като с акт на въззивния съд - решение от 03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС началната дата на неплатежоспособността на банката е определена на 20.06.2014 г

Въззивният съд е споделил извода на СГС, че са налице предпоставките по чл. 59, ал.

3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на прихващането, извършено с изявление на ответника с вх. № 12961/18.12.2014 г., тъй като взЕ.нията са придобити от ответника на основание договори за прехвърляне на взЕ.ния, сключени с цедентите Б. С. и К. С. съответно на 19.11.2014 г. и 24.11.2014 г., тоест преди постановяването на решението на СГС за откриване производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, и към момента на придобиването им у ответника е било налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката с оглед приложимостта на необоримата презумпция на чл. 59, ал. 4 ЗБН, тъй като с решение № 138 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 7.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД.

Софийски апелативен съд е намерил за неоснователни доводите на въззивника ответник по иска, че нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН противоречи на разпоредбите на чл. 6 КЗПЧОС, който защитава правото на справедлив процес, и на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който защитава всяко притежание, вкл. взЕ.ния и законно придобити доходи.

Изтъкнато е, че извършеното прихващане по същество заобикаля предвидения от законодателя в чл. 94 ЗБН ред за удовлетворяване на взЕ.нията, като по същество създава привилегировано положение на извършилия прихващането. Що се отнася до възможността за защита на извършилия прихващането кредитор, то съдът е намерил, че законодателят е предвидил адекватна защита на интересите на този кредитор, като е задължил синдиците служебно да включат взЕ.нето му в списъците на кредитори на банката с приети взЕ.ния /чл.

64, ал. 2 ЗБН/. Подчертал е, че след прогласяване на относителната недействителност на прихващането извършилият прихващането длъжник на банката остава титуляр на активното си взЕ.не и има право на съответното удовлетворение от изготвените от синдика частични и окончателна сметка за разпределение с оглед служебното включване на взЕ.нето му в списъка на приетите взЕ.ния. Изложени са и съображения, че дори и обявяването на относителната недействителност да засяга „притежания“ на трети лица по смисъла на практиката на ЕСПЧ, то същата отговаря на изискванията за допустима намеса, а именно нормата да се съдържа в ясен, достъпен и предвидим закон, да е преследвана легитимна цел в защита на обществен интерес, намесата да е пропорционална на преследваната легитимна цел, както и да не съставлява прекомерна тежест за засегнатия индивид, като на засегнатите лица е била предоставена адекватна възможност за защита. Посочено е, че в постоянната си практика ЕСПЧ признава на държавите компетентността да преценяват обществения интерес и наличието на легитимни цели, като им предоставя и широки граници на такава преценка. Съдът е намерил, че в случая разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН отговаря на тези изисквания, тъй като е насочена към кръг от субекти - кредитори на банка в несъстоятелност и е в изпълнение на основната цел на производството по несъстоятелност - справедливо и съразмерно удовлетворяване на всички кредитори.