Решение № 1849 от 05.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110120406 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу П. П. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 972,71 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането; 160,83 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 30.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68734/2023 г., по описа на СРС, 180ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация, като в тази връзка се излага, че липсват доказателства, от които да следва, че ответникът е потребител на ТЕ. Оспорва се наличието на 1 облигационни отношения. Сочи се, че липсват доказателства относно реалното потребление на ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот, представляващ ап. 39, находящ се в /адрес/, за който е отреден абонатен № 31****.

От приложеното на л.125 по делото копие на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ се установява, че П. П. К. е придобил правото на собственост върху ап. 39, находящ се в /адрес/.

2

От приложеното на л. 23 по делото удостоверение се установява, че процесният ап. 39, находящ се в /адрес/, за който е отреден абонатен № 31**** е със стар адрес посоченият в договора за покупко - продажба.

От справката в НБД „Население“ /л. 21 / се установява, че П. П. К. е починал на 16.07.2008г., като единствен негов наследник по закон е П. П. П., респективно по силата на чл. 5 ЗН, през исковия период ответникът е бил носител на правото на собственост върху процесното жилище - същият е имал качеството потребител на топлинна енергия.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва един вход Б, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, в помещения хол, кухня и стая. Всички уреди в сградата са с дистанционен отчет. Експертът е посочил, че изчисленията от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е – РД-04-1/12.03.2020г.

Гореизложеното обуславя извода за основателност на предявения иск, респективно следва да се разгледа наведеното възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.

Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 13.12.2023г., респективно погасени по давност са вземания, станали изискуеми преди 13.12.2020г. Претенцията за доставена топлинна енергия е за период след 13.12.2020г., поради което възражението на ответника, че част от вземането на ищеца е погасено по давност се явява 3 неоснователно.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебносчетоводна експертиза се установява, че за исковия период размерът на задължението за доставена топлинна енергия е 922.79лв. / таблица л. 5 от заключението, л. 101 по делото/, за която сума искът се явява основателен, като над тази сума до максимално претендирания размер от 972.71лв. или за разликата от 49.92лв., искът е неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по ССчЕ, е видно, че размерът на мораторната лихва върху уважената част на иска за доставена топлинна енергия е 184.92лв.

Доколкото акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък размер, същата се явява изцяло основателна за 160.83лв.

По разноските:

При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови претенции за суми в общ размер на 1133.54лв., уважената част е в размера на 1083.62лв., респективно отхвърлената част е в размер на 49.92лв.

На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 945.34лв., от които 25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 700.00лв. – депозит вещи лица, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 70.34лв. – държавна такса в исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 903.71лв.

На ответника следва да се признаят разноски в размер на 600.00лв. – адвокатско възнаграждение, от които 200.00лв. – в заповедното производство и 400.00лв. – в исковото производство.