Решение № 45 от 15.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ботевград, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200291 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. Д. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „***“ № ** ет*** ап***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, и за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован на адреса, който е посочил в жалбата си, не се явява.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Ботевград, не изпраща представител.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., заповед № *** от ***г. на Директора на ОДМВР-С., справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Д. - актосъставител и Р. А. – свидетел по акта, двамата служители при РУ Ботевград, се установява следната фактическа обстановка:

На *** г., в 10,50 часа, в гр. Ботевград, на кръстовището на ул.

„***“ и ул. „***“, ул. „***“ № ** свидетелите Д. Д. - актосъставител и Р. А. – свидетел по акта, двамата служители при РУ Ботевград, при изпълнение на задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя В. Д. Ц., който управлявал собствения си л.а. джип „***“ с рег. № ***. При извършената проверка, било устоновено, че водача управлява автомобила без предпазен колен и без включени къси светлини през деня. За установените нарушения, свид. Д. съставил на водача АУАН № ***/*** г. за нарушение на чл. 137а, ал.

1 и чл. Чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева и нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от 2 обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

По нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3 са длъжни при движение на моторното превозно средство да ползват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Административнонаказващият орган е констатирал нарушението при извършената проверка. Не се установяват и обстоятелства по смисъла на чл.

137А, ал. 2 ЗДвП, които да изключват ползването на обезопасителния колан.

По същество жалбоподателят не представя доказателства, с които да обори констатацията за реализирано административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. От друга страна полицейския служител – очевидец на нарушението – Р. А., поддържа констатациите, направени в акт за установяване на административно нарушение № ***/*** г.

Нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е формално, на просто извършване. С управлението на лекия автомобил без обезопасителен колан същото е довършено.

Видно от санкцията по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП за извършеното нарушение се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 50 лв.

Санкцията е наложена законосъобразно, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

По нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП:

По отношение на нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП неправилно е приложен материалния закон. Противоправното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, който текст въвежда задължение на водачите при управление на МПС през деня да използват включени светлини за движение през деня или къси светлини. Нормата е в Раздел XVII от ЗДвП, въвеждащ правила за използване на светлините. Деянието е било неправилно 3 санкционирано от АНО по общия субсидиарен санкционен състав на чл. 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева. Нарушаването на това правило обаче е предмет на санкциониране не по този, а единствено по специалния санкционен състав на чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП с възможност за налагане на глоба от 20 лв. до 150 лв. Наличието на този специален и потежко наказуем състав за извършеното нарушение не позволява неговата преквалификация. Наложеното наказание по неприложима санкционна норма, в случая чл. 185 от ЗДвП води автоматично до неправилно приложение на материалния закон и е абсолютно основание за отмяна на НП в тази му част.

Ето защо, по пункт 2 обжалваното НП следва да се отмени като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Съдът следва да отбележи, че дори и правилно да беше санкционирано нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, то наказателното постановление по този пункт отново следваше да бъде отменено на основание допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН не е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя съразмерно на уважената част от жалбата. Такива не са претендирани от жалбоподателя, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., с което на В. Д. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „***“ № ** ет*** ап***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., с което на В. Д. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен 4 адрес гр. С., ул. „***“ № ** ет*** ап***, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 /двадесет/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд С. област ***-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5