Решение № 3499 от 07.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11181/2023
- Вид
- Решение № 3499
- Подписан
- 07.08.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
РЕШЕНИЕ
№ 3499 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Гeоргиева- Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330111181 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ (с предходно наименование „Теленор България“) ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от *** Д. К. К., заедно с М. С.- ***, чрез пълномощник адв. Л. Г., е предявил против Г. Б. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ***, *** гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г., суми в общ размер на 205, 79 лева, дължима по фактура № *** г., както следва: сумата от 16, 41 лева- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за периода 15.12.2020 г.- 14.01.2021 г.; сумата от 8, 99 лева- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за периода 15.12.2020 г.- 14.01.2021 г.; сумата от 180, 39 лева- вноски по договор за лизинг от *** г. за *** за период 15.12.2020 г.- 14.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *** г. до окончателното им погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № ***, *** гр. с-в, като в производството се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Между страните били сключени следните договори: договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., 1 договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г. и договор за лизинг от *** г. за ***.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което те били едностранно прекратени от оператора на 12.03.2021 г., съобразно ОУ. По фактура № *** г. ответникът дължал следните суми: сумата от 16, 41 лева- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за периода 15.12.2020 г.- 14.01.2021 г.; сумата от 8, 99 лева- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за периода 15.12.2020 г.- 14.01.2021 г.; сумата от 180, 39 лева- вноски по договор за лизинг от *** г. за *** за период 15.12.2020 г.- 14.03.2021 г. Във фактурата били описани съответните задължения- за месечни абонаменти такси или за лизингови всноски, като сумите и основанията за тях били посочени в документите. В случай, че имало неплатени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новата фактура. Имало възможност и за обединяване на задължения по фактури в една обща фактура, както и за начисляване на неустойки. В системата на оператора ответникът бил с клиентски номер ***.
Длъжникът до момента не бил извършил плащания по процесната фактура. В тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта.
Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмени становища по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който се посочва, че договорът бил нищожен и ответницата била подведена да сключи този неизгоден договор. ОУ били във вреда на потребителя, защото не му се давала възможност да прекрати договора, ако е недоволен от предоставените услуги и не можел да бъде задължен да заплати неизползваните услуги до изтичане на срока на договора. Ищецът нарушавал изискванията за взаимоизгодност на условията по договора и налагал несправедливи клаузи като монополист. Моли за отхвърляне на иска, поради нищожност на договора. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника моли за отхвърляне на иска. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ***, *** гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: суми в общ размер на 205, 79 лева, дължима по фактура № *** г., както следва: сумата от 16, 41 лева- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за периода 15.12.2020 г.14.01.2021 г.; сумата от 8, 99 лева- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за периода 15.12.2020 г.14.01.2021 г.; сумата от 180, 39 лева- вноски по договор за лизинг от *** г. за *** за период 15.12.2020 г.- 14.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *** г. до окончателното им погасяване, както и 2 разноските по делото в общ размер на 227, 97 лева.
Заявлението е било отхвърлено в частта относно сумата за 250, 05 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по заповедното дело са приложени договор за мобилни услуги от *** г., ведно с ценова листа, договор за мобилни услуги от *** г., ведно с ценова листа и договор за лизинг от *** г., общи условия на оператора, както и процесните фактури- 2 броя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от представените два договора за мобилни услуги, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройство- таблет, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. От горното следва, че не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите за мобилни услуги поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото страната не ангажира писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. Нещо повече, задължението за заплащане на месечните такси дори не е поставено в зависимост от обстоятелството дали абонатът реално е ползвал 3 услугите, след като на него по силата на договора му е осигурен достъп до мрежата.
Отделно от това, следва да се посочи, че според публично известните ОУ операторът предоставя 18- дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и още 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
По отношение на фактурата, включваща задължение за заплащане на лизингови вноски, следва да се има предвид, че между страните е сключен договор за лизинг, в които с положения в тях подпис, абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство- таблет), която отговаря на съответните технически характеристики. С договора съответната устройство е предоставено за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени вноски, които е следвало да се заплащат. За вноските по погасителния план, за които изпълнение липсва и е издадена фактура за начислените суми по договора, формираща цената на устройството, исковата претенция следва да се уважи.
Дори нещо повече, договорът за лизинг е 23 месечен и с изтичане на срока му падежът е настъпил, с което и изискуемостта на общо основание. Абонатът не е представил доказателства, че е върнал устройството на ищеца, за да се освободи от задължението си да заплати цената му след края на срока на договора, поради което следва да се приеме, че той дължи цената му, доколкото в противен случай ще се обогати неоснователно, защото задържа устройството, но без да плаща цената му.
В производството не се претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, възлизаща в размер на сумата от стандартните за съответната програма три месечни абонаментни такси. За тази му част заявлението е било отхвърлено и осъдителен иск в настоящия процес не е предявен, поради което не следва да се излагат никакви съображения досежно действителността на клаузата за неустойка по договорите.
Недоказани останаха в процеса твърденията в отговора, че ответникът бил подведен да подпише договорите за мобилни услуги и за лизинг, доколкото в тази връзка не се ангажират никакви доказателства в подкрепа на подобно становище, а то е в тежест на страната, която го е навела. Останалите съображения за нищожност на ОУ, съдържащи клаузи във вреда на потребителя, не са относими в случая, защото ответникът не доказва плащане на предоставените му мобилни услуги, което пък дава право на оператора веднага да прекрати договора и без предизвестие. Т.е. именно недобросъвестното поведение на абоната, свързано с неизпълнение на неговите задължения по договора е причина за настъпването на неблагоприятните последици за него и доколкото е недопустимо да се черпят права, произтичащи от неправомерно поведение, то потребителят тук не може да оспорва ОУ с аргументи, че те нарушавали „изискванията за взаимоизгодност на условията на договорите по ЗЗД“, след като този, който нарушава индивидуалния договор с оператора, е именно клиентът.
4
Конкретните размери на дължимите суми се установяват от писмените доказателства, представени в заповедното дело- процесните фактури (съответно № *** г. и № *** г.), които са две и са издадени за всеки един от предоставените два номера и едно мобилно устройство, за периода 15.12.2020 г.- 14.01.2021 г. Вписаните задължения за предходни периоди не са предмет на делото, като от първата фактура е видно как е формирано вземането и за какво са начислени стойностите, възлизащи на сумата от 16, 41 лева, за единия ползван номер и на сумата от 8, 99 лева- за другия номер на абоната. Относно сумите за таблета, в първата фактура като вноска за лизинг е посочена сумата от 8, 59 лева, а във втората- 171, 80 лева, или общо- 180, 39 лева. Така дължимите суми по фактурите (без неустойките в тях, които не са предмет на делото) възлизат в общ размер на 205, 79 лева, колкото се и претендират с исковата молба и следва да се присъдят.
Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36a757f2-33a1-4f5c-aefb-8418779a3528