Решение № 633 от 25.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Видин, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320100399 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „ТОКУДА БАНК“ АД – София, чрез юрисконсулт Х. Г. против „ВИДА“ ЕООД - Видин, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че вземането на банката против длъжника произтича от договор за банков кредит – овърдрафт № 055-463-001 от 25.11.2015г. и анекси към него, сключени между ищцовата банка и ответното дружество. Поддържа се, че главницата по договора е усвоена от кредитополучателя в пълен размер още с постъпилото на 27.11.2015г. нареждане за плащане от изпращач „Вида“ ЕООД до получател „Стройпром“ за сума в размер на 100 000 лева, съгласно уговореното в чл.1/1/ от договора. С предоставянето на главницата по кредита в разрешения размер и усвояването от кредитополучателя, кредиторът е изпълнил задължението си по договора, а за кредитополучателя е възникнало задължението за издължаване на получената сума в срока и размера, съгласно чл. 4 от договора. С подписването на анекси към него – осем на брой, подробно посочени в исковата молба, страните са предоговорили лихвения процент по кредита, по обезпечаването му и максималния срок за усвояване на суми и падежа на главницата, като с последния анекс № 9 от 16.12.2022г. е уговорено датата на издължаване на главницата да е 20.11.2023г.

1

Посочено е също, че след получаване на запорно съобщение от НАП от 24.11.2022г., разплащателната сметка на длъжника е блокирана за обезпечаване на публични задължения, поради което извършването на автоматично погасяване на задълженията по кредита от наличните и постъпващите суми по разплащателната сметка на длъжника е преустановено.

Последните плащания на дружеството, извършени директно по сметка на банката са в края на 2022г. и през февруари 2023г. След това длъжникът трайно е преустановил обслужването на кредита. Поради неизпълнение на задълженията, банката на 13.09.2023г. е изпратила покана за доброволно плащане чрез ЧСИ С. Н., с която е направила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер.

Посочва се, че по реда на заповедното производство банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника.

Поради това, че длъжникът е подал възражение в указания месечен срок, се обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия частичен установителен иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника вземането на банката в частичен размер от 20 000.00 лева от общо дължимата главница от 99 573.84 лева, ведно със законната лихва за забава.

Ответникът, редовно уведомен, в законния месечен срок е подал отговор на исковата молба, с която е оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана. Наведени са доводи, че процесния кредит – овърдрафт е предмет на цялостна проверка от прокуратурата, както и от банков надзор при БНБ по жалба от 2024г. Причината за исканите проверки от ответника са съмнения за банкова измама от страна на служители на ищцовата банка. Посочено е, че дружеството е усвоило единствено сумата от 20 000 лева по договора за кредит.

В открито съдебно заседание от 03.06.2024г. ответникът чрез процесуален представител е заявил, че не оспорват, че е усвоена сумата от 20 000.00 лв., но твърдят че не дължат тази сума, защото от сметките на ответника са извършвани без негово знание и съгласие теглене на суми в брой на обща стойност 93 350.00 лв. плюс безкасово са преведени от неговата сметка на трето лице 32 800.00 лв. Тези договори за залог изобщо не са 2 подписвани от ответника. Тогавашните служители на „Токуда Банк“ са отпускали кредити на ответника и са твърдели, че кредита му е обезпечен със залог върху депозит.

Поискал е допълване на проекта на доклад в частта, в която се твърди, че дружеството е усвоило единствено сумата от 20 000.00 лв. по договора за кредит. Иска се да се допълни, че тези суми не се дължат, тъй като през целия срок на действие на договора, ответното дружество е плащало лихви върху целия размер на кредита. Тази сума от 20 000.00 лв. ответникът не я дължи, защото е заплащал за целия размер на кредита през целия срок на действие на договора лихви, които лихви не се следват.

В съдебно заседание на 03.06.2024г. на основание чл. 298, ал. 4 от ГПК е направил възражение за прихващане на претендираната сума от ищеца от 20 000 лева главница с недължимо платената от ответника сума от 27 138 лева за периода от м.ноември 2016г. до м. декември 2023 г., представляваща лихва върху неусвоената от ответника главница от лева по Договор за банков кредитовърдрафт № 0055-463-001/25.11.2015г. и последващи анекси № 1-9 с „ТОКУДА БАНК" АД, като вземанията се погасяват до размера на по- малкото от тях - исковата сума от 20 000 лева, считано към 31.03.2023 г.

Изложил е съображения да недължимост на исковата сума, както следва:

Ответникът научава, че банката има претенции към него за сумата от 99 573,84 лева главница по кредита едва в началото на 2023 г.По повод изясняване на липсващите суми от банковата сметка на ответника са провеждани няколко разговора от упълномощен представител на ответника и ръководството на ищцовата банка в град София. Ответникът изрично ги е уведомил, че не е ползвал сумата от 93 350 лева, включително и чрез теглене в брой на касата на банката в град Видин.В разговорите е поискал от банката да му предоставят оригиналните платежни документи за теглене на сумите, както и заявките за тегленето им, тъй като той не разполага с такива документи по причина, че не е извършвал тези операции.До момента ищцовата банка не е предоставила на ответника исканите документи.

В тази връзка освен проведените разговори, ответникът и писмено е уведомил банката, че не е ползвал сумата от 93 350 лева от кредита, искал платежните документи за извършените всички тегления в брой от негово име с писмо изх. № 0004 03/24.04.2023 г. на ответника.

3

Ответникът изрично писмено е уведомил ищцовата банка, че не е теглил от кредита сумата от 93 350 лева. Поискал е банката, след като има претенции за плащане към него, да събере твърдените вземания от обезпеченията по кредита - цитираните договори за залог върху вземания на различни лица от депозити ищцовата банка в клона в град Видин - с отговор на поканата за доброволно изпълнение на ищцовата банка с писмо от 18.09.2023г. Банката ИЗРИЧНО отказва да събере вземанията си по този начин, видно от нейно писмо изх.№ 20-00- 2195/24.08.2023 г.

Посочил е, че неоснователен е и искът за заплащане на законна лихва върху същата главница, тъй като погасяване на главното вземане води до погасяване и на акцесорното. Поради това искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

В проведеното открито съдебно заседание на 03.06.2024г. ответното дружество е представило декларация за извънсъдебно прихващане от „Вида“ЕООД, подписана от ЕТ „ И. – 89-П. И.“ / лист 155 от делото/.

Процесуалният представител на ищеца е възразил срещу направеното възражение за прихващане, а по отношение на направеното изявление за прихващане е посочил, че извънсъдебното прихващане по разпоредите на ЗЗД следва да бъде отправено извън рамките на съдебното производство като такова изявление към момента банката не е получавала. Посочил е също, че ответникът няма изискуемо и ликвидно вземане към банката, с което да извърши подобно прихващане. Възразил е, че е преклудиран момента, в който може да бъде направено то.

С определение рег. № 637/12.04.2025г. съдът не е приел за разглеждане в настоящото производство направеното от ответника възражение за прихващане на претендираната сума от ищеца от 20 000 лева главница с недължимо платената от ответника сума от 27 138 лева за периода от м.ноември 2016г. до м. декември 2023 г., представляваща лихва върху неусвоената от ответника главница от лева по Договор за банков кредитовърдрафт № 0055-463-001/25.11.2015г. и последващи анекси № 1-9 с „ТОКУДА БАНК" АД, като вземанията се погасяват до размера на по- малкото от тях - исковата сума от 20 000 лева, считано към 31.03.2023 г., поради настъпила преклузия.

Със същото определение е приел представената от ответника 4 декларация за извънсъдебно прихващане на сумата от 20 000 лева главница с недължимо платената от ответника сума от 27 138 лева за периода от м.ноември 2016г. до м. декември 2023 г., представляваща лихва върху неусвоената от ответника главница от лева по Договор за банков кредитовърдрафт № 0055-463-001/25.11.2015г. и последващи анекси № 1-9 с „ТОКУДА БАНК" АД.

В проведеното на 17.09.2025г. открито съдебно заседание ответното дружество е представило декларация , с която е направено изявление, че прихваща задължението на „Вида“ЕООД в размер на 20 000.00 лева – усвоена главница по процесния договор за кредит и анекси към него със задължението на „Токуда Банк“АД към „Вида“ЕООД в размер на 27 268.22 лева, представляващи платена от „Вида“ЕООД договорна лихва за периода от 22.11.2016г. до 14.11.2023г. върху неусвоената част от кредита по процесния договор главница от 90 350.00 лева, които са изтегелни от банковата сметка на „Вида“ ЕООД без нейно знание и съгласие, като вземанията се погасяват до по-малкото от тях – сумата от 20 000.00 лева, считано от датата на изискуемостта на договора за банков кредит и анексите към него.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са съдебно –счетодовни експертизи.

С оглед страна: данните по делото, съдът намира следното от фактическа Не е спорно, че на 25.11.2015г. между страните по делото е сключен договор за банков кредит – овърдрафт № 055-463-001, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит – овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 100 000.00 лева за оборотни средства. Съгласно договореното, кредитът се предоставя автоматично по разплащателна сметка на кредитополучателя, когато авоарът по нея не е достатъчен за да покрие постъпило нареждане за плащане, а погасяването се извършва също автоматично при постъпване на суми по разплащателната сметка. Посочено е също, че кредитът се ползва и погасява в лева, а по нареждане на кредитополучателя, банката предоставя средства от кредита в друга валута до равностойността на отпуснатия в лева кредит.

Уговорено е още, че кредитополучателят в рамките на договорения размер и срок има право да използва кредита до пълния договорен размер или 5 на части, както и без да е стигнал договорения размер, да започне да погасява дълга си. Посочено е в договора, че крайният срок за усвояване на средствата по договора е до 19.10.2016г., както и че кредитополучателят ще издължи главницата от предоставения кредит до/ на падеж – 20.11.2016г.

В чл. 3 от договора е уговорена и дължимата договорна лихва, както и лихва за забава при просрочие в плащанията.

Кредитът е обезпечен с договор за залог върху парични средства на лицето Емил Димитров Николов в отделен договор за залог.

Видно е също, че с поредица анекси от № 1/15.01.2016г. до № 9/ 16.12.2022г. са променяни параметрите на договора по отношение на лихвания процент за ползване на кредита, както и сроковете за усвояване и погасяване, както и са осигурени обезпечения с отделени договори за залог с физически лица.

От представеното извлечение от счетоводните книги на банката към 14.11.2023г. е видно, че размерът на усвоените средства от ответното дружество е 100 000.00 лева, които са усвоени за периода от 27.11.2015г. до 20.09.2023г.

Съгласно представеното извлечение, за периода от 27.11.2015г. до 14.11.2023г. е погасена главница от 426.16 лева, за периода от 20.12.2015г. до 14.11.2023г. е погасена възнаградителна лихва в размер на 31 647.35 лева, 95.00 лева – лихва при просрочие, договорна неустойка за забава в размер на 114.21 лева, както и 850.00 лева – такси за предоговаряне на кредита.

Посочена е дата на изискуемост на кредита – 21.09.2023г. ,както и предсрочна изискуемост на на главница в размер на 99 573.84 лева.