Решение № 122 от 07.02.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. В., 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.Т.П. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320100931 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от „БНП П.П.Ф. С.А., П.” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон Б., ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сгр. 14, с която против О. Д.

С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 2 са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.

79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че вземането му се основава на Договор за потребителски кредит с № CREX-13190064 от 29.04.2016 г. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 16 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.09.2017 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Поддържа се, че след сключване на договора, сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.

Сочи се, че извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на 1 кредитора 16 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 29.39 лева.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.

Излага се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора /чл. 2/. Надбавката /възнаградителната лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Твърди се, че на основание чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 16 месечни вноски, всяка по 29.39 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Сочи се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Излага се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 2 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Поддържа се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.03.2017 г., към която дата са били заплатени 9 броя погасителни вноски.

Твърди се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.04.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 10.08.2017 г.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2270/2020 г. по описа на Районен съд - В., и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:

190.60 лева - главница, 15.13 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017 г., 67.66 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност за исковите суми е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се и направените разноски в заповедното производство и в настоящото такова.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за погасяване по давност на исковите суми, като се позовава на тригодишната погасителна давност по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 3

2270/2020 г. по описа на Районен съд - В..

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 2270/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което на 04.12.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 201852-РЗ/04.12.2020 г. за сумите от: 190.60 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит, сключен на 29.04.2016 г., сключен между страните, 15.13 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017 г., 67.66 лева - мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 16.11.2020 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда 30.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2270/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.

От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит CREX-13190064, е видно, че на 29.04.2016 год. „БНП П.П.Ф.” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 399.21 лева. В договора е посочено, че кредитът е отпуснат за закупуване на хладилник фризер, марка BEKO, модел CSA24022 на обща стойност 479.00 лева, с включена застрахователна премия от 40.21 лева.

Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 05.09.2017 г. да погаси заема на 16 месечни вноски, всяка по 29.39 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и възнаградителна лихва. В договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването и в частност плащането на сумата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл.

4

422 от ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната заповед за изпълнение.

От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника. Последният обаче не е изпълнил поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок месечните вноски по кредита.

Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се ангажираха и поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по договора.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай. Във връзка с горното, настоящия състав приема следното:

Договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и не е недействителен.

Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между страните /обективиран е индивидуален погасителен план с посочени размер, брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./, поради което чл.

146 от ЗЗП е неприложим.

Към момента на сключване на процесния договор – 29.04.2016 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република Б.. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на 5 лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни. Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението.

Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорения лихвен процент в размер на 23.35 % и ГПР – 26.03 %, не противоречат на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина не са неравноправни.

Напротив, те са съобразени със законовите изисквания на чл.19, ал. 4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.

Поради гореизложеното, предявеният установителен иск досежно главницата в размер на 190.60 лева се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен.

Съдът счита направеното от особения представител на ответника възражение за погасяване по давност на иска за главницата за неоснователно по следните съображения: