Решение № 198 от 05.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. П., 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20215220201853 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на СП. Г. В. от гр. П. против Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0038933, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага доводи за отмяна на атакувания ел. фиш. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш е наложена глоба за това, че на ... г. в ... часа в обл. П., път II-37, км.118+502 в посока на движение към гр. П., е заснето с АТСС (ARH CAM S1) № 11743bb да се движи МПС – лек автомобил „Т.“ с рег. № ..., като е прието, че ФЛ, което притежава МПС, регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за него.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От тази гледна точка при издаването на фиша са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно, което обуславя неговата отмяна.

Следва да се отбележи, че по делото не се оспорва управлението на автомобила на процесната дата. То е установено по безспорен начин, констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) - мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за 2 движение по пътищата, приложима с оглед препращането на ЗДвП (към който препраща КЗ).

Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В конкретния случай посоченото МПС с рег. № ... е собственост на Министерството на отбраната на РБ, конкретно на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, а не на ползвателя и жалбоподател в настоящото производство С.В.. Доказателства, че С.В. е собственик на процесното МПС не се представиха от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за тези обстоятелства.

Административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, каквато възможност е предвидена в КЗ, като съгласно ал.4 на чл.638 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. В КЗ изрично е предвидена „глоба“ за собственик - физическо лице при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка. Отбеляза се по-горе обаче, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил.

В случая АНО е искал да ангажира отговорността именно на собственика на МПС, без значение на това кой точно го е управлявал. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, където е посочено, че чл.189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е управлявало, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно-отговорно лице при нарушение на чл.

638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на МПС. В случая тази разпоредба не е спазена. Според настоящия състав на съда правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС на 3 собственика му в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т. е. установяването на този факт не е поставен на субективна преценка на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи.

Нещо повече - процесният ЕФ не е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. С въпросната разпоредба е предвиден специален ред за установяване на нарушения с АТСС. Текстът на последната визира случаите, когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е „управление“ на МПС, а несключената застраховка е елемент от фактическия състав на нарушението.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като глобата му е била наложена на основание чл.638, ал.4. Няма спор, че на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ се ангажира административно-наказателна отговорност на собственика на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, установено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а на основание чл.638, ал.3 от КЗ се ангажира отговорността на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В конкретния случай с процесния фиш е ангажирана отговорността на жалбоподателя (ФЛ), който не е собственик на МПС-то, а негов ползвател. В този ред на мисли отговорността на собственика по ал.1 на чл.638 от КЗ е абсолютна, а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач. Но тъй като в тези случаи нарушителят следва да бъде установен категорично от наказващ орган, редът за ангажиране на административнонаказателната му отговорност е посочен в чл.647, ал.1 и 2 от КЗ чрез съставяне на АУАН и НП. За нарушението обаче по чл.638, ал.4 от КЗ, редът е различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ, отговорността се ангажира с издаване на ЕФ при установено управление на МПС, за което не е 4 сключен задължителен договор за ЗЗГО със АТСС. Не случайно в този случай, тъй като съобразно чл.647, ал.4 от КЗ ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, отговорност ще носи собственикът на моторното превозно средство, независимо кой е управлявал (бил той собственик или ползвател), съгласно чл.638, ал.4 от КЗ. Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. И мотив, че волята му е именно такава, са изричните решения да се санкционира на това основание само собственика (чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага чл.189, ал.5 от ЗДвП, която предвижда възможността за деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за управление. Но поради това, че отговорността на собственика е абсолютна, то неговото нарушение е именно бездействието да сключи задължителната застраховка, което е въведено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка волята на законодателя е още по-ясна, като е предвидил възможност за всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор, но не и задължение за това, което задължение е абсолютно само и единствено за собственика.

Видно е, че след като в случая жалбоподателят не е собственик на автомобила от една страна не следва да му издава ЕФ, в който той да бъде наказан като собственик на МПС, а от друга – ако АНО е искал да ангажира отговорността му като лице, което е управлявало МПС без ЗЗ „ГО“, е следвало да се състави АУАН и евентуално да се издаде НП. Като не е направил разграничение между отделните процедури и е наказал жалбоподателя като собственик на процесното МПС, какъвто той безспорно не е, АНО не само е приложил неправилно материалния закон, но и е допуснал и съществено процесуално нарушение. Фишът е издаден при управление на процесното МПС, за което е установена липсата на посочения застрахователен договор, като при тези данни е осъществен състава на административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, който вменява в задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото се доказва, че лекият автомобил, заснет с 5 мобилната радарна система, не е собственост на жалбоподателя.

Следва да се отбележи по същество, че с оглед представените писмени доказателства от страна на процесуалния представител на жалбоподател, то нарушението остана изобщо недоказано. Видно от представените писмени доказателства по делото – Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, инженерна и бойна техника от 22.06.2020 г., сключен между Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ и ЗД „Бул Инс“, с Приложение-списък на МПС към него, в което фигурира процесния автомобил, то автомобилът е имал сключена такава застраховка, валидна за срок от 00:00 часа на ... г. до 24:00 часа на ... г. По делото е приложено и допълнително Споразумение от 21.12.2020 г. към горепосочения договор, Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и Уведомително писмо.

Видно от всички тези писмени доказателства, към ... г. автомобилът е имал валидно сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При тези данни от правна страна съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като по делото от събраните доказателства се установи по категоричен начин, че за процесния лек автомобил е бил налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на твърдяното нарушение. Каквато и да е причината справката в сайта на Гаранционен фонд да не е отчела наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил, то тя не следва да се търси във виновно поведение от страна на жалбоподателя, още повече и че същият не е собственик на автомобила, както погрешно е посочен и в ЕФ. В случая не се установи въобще да е налице административно нарушение, а още по-малко такова, което да се вмени във вина на жалбоподателя.