Решение № 660 от 12.12.2019, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 12.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС

Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА при участието на секретаря Р.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 579 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Н.Г.Н., Г.М.Г., Е.Г.Г. и С.Г.П. *** за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Край село”, с площ от 1816 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори: ***, *** и ***.

Ищците твърдят, че са придобили по наследство от

Ж.К.Г. недвижим имот в с. Пъстрогор, общ. Свиленград, представляващ дворно място с площ по нотариален акт от 1500 кв. м., а реално – 1816 кв. м., находящо се извън чертите на регулационния план на селото. Поддържат, че наследодателката им придобила имота от баща си К.К.К.посредством договор, обективиран в Нотариален акт № 56, т. I, нот. дело № 131/1963 г. на РС Свиленград. Посочено е, че от 1963 г. имотът се владеел от наследодателката им, а след смъртта ѝ през 2003 г. от тях. Уточнили са, че площта над 1500 кв. м. била придобита въз основа на давностно владение, осъществявано от наследодателката им, а впоследствие и от тях от 1963 г. до момента. През годините имотът се използвал като дворно място, за отглеждане на домашни животни, както и за производство на плодове и зеленчуци. Твърди се, че в същия този имот имало стара къща, в която живеел дядо им К.К.К.до към края на 1960 г., след което се преместил в гр. Свиленград. Посочено е още, че през 1981 г. върху основите на старата къща първият ищец построил масивна жилищна постройка, която се използвала като вилна сграда и съществувала до днес. Също така поддържат, че имотът винаги бил ограден частично с каменен зид и бодлива тел, като реалните граници не били променяни. Оспорват имотът да е бил използван като земеделска земя и включван в ТКЗС. Разказват, че във връзка с молба за снабдяване със скица, подадена от първия ищец, от ответната община му заявили, че имотът е частна общинска собственост. След това същият положил усилия за уреждане на спора по административен ред, като през 2017 г. от ОСЗ – гр.

Свиленград го уведомили, че следва да предяви претенциите си пред съда. По изложените по-горе съображения молят да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Община Свиленград, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва, че не били верни твърденията на ищците, че имотът никога не бил земеделска земя. От приложените към исковата молба доказателства се установявало, че имотът бил земеделски, поради което подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка ищците нито твърдели, нито представяли решение за възстановяване собствеността върху спорния имот. Посочено е, че процесният имот бил включен в списъка на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землището на с. Пъстрогор, общ. Свиленград. Съгласно тази разпоредба земеделските земи, останали след възстановяване правата на собствениците, ставали общинска собственост. По отношение твърдението на ищците, че са придобили площта над 1500 кв. м. въз основа на упражнявано давностно владение, възразяват, че законодателството предвиждало през определени периоди забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост. Също така считат, че не била налице идентичност между имота, описан в представения от ищците нотариален акт, с този, предмет на настоящия правен спор. По тези съображения молят да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 56/01.04.1956 г., том I, нот. дело № 131/1963 г. се установява, че К.К.К., записан в регистрите за гражданско състояние с фамилно име Г., е продал на дъщеря си Ж.К.Г. срещу задължение за издръжка и гледане дворно място с площ от 1500 кв. м., находящо се извън чертите на регулационния план на с.

Пъстрогор, Хасковски окръг, при съседи: улица, К.Т.и В.Д..

Въз основа на приложеното удостоверение за наследници се изяснява, че приобретателят по придобивната сделка Ж.К.Г., починала на 13.04.2003 г., е наследодател на ищците: Н.Г.Н. е неин син, а Г.М.Г., Е.Г.Г. и С.Г.П. са преживял съпруг/респ. дъщери на починалата дъщеря на наследодателя М.Г.Г..

За установяване на твърденията на ищците, че процесният имот е идентичен с придобития от наследодателя на ищците по силата на нотариалния акт от 1963 г., е изслушана съдебно-техническа експертиза и са събрани гласни доказателства. От заключението на вещото лице инж.

Н.Д., което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че представеният от ищците нотариален акт от 1963 г. бил съставен по време, когато за района не е имало изработен кадастрален план или друга графична скица, от които може да се идентифицират съседите, посочени в нотариалния акт. За претендирания имот бил съставен кадастрален план за извън селищните територии на с. Пъстрогор в М 1:1000 през 1987 г. от инж. Т.Т., като имотът бил с пл. № 262. Установено е, че разписен лист към този план имало само за имотите до пл.

№ 260, като следващите номера не били попълнени. Единствено съществуващият път по кадастралния план и сега съществуващ на място могъл да се идентифицира като граница на имота, отразена в нотариалния акт. Според вещото лице имот с пл. № 262 по КП от 1987 г., имот с № 066010 по КВС и ПИ с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на с. Пъстрогор били напълно идентични.

Въпреки че КП от 1987 г. не бил одобрен, той послужил за изработване на картата на възстановената собственост. При създаването на сега действащата кадастрална карта била използвана картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, която била преобразувана директно в кадастралната карта. Площта на претендирания имот по всички предходни и сега действащи планове била една и съща – 1816 кв. м.

Според вещото лице разликата в площта по нотариален акт – 1500 кв. м., произтичала от различния начин и метод на мерене. През 1963 г. нямало изработен план или скица на имота, като площта била мерена произволно. При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че в процесния имот била налична жилищна сграда в североизточния край на имота. От северната страна имало каменна основа, а от юг – паднали колове. Към момента имотът бил изоставен.

От показанията на свидетелката В.Д., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че била родена и израснала в с. Пъстрогор, като живеела през няколко къщи от имота на ищците. Това бил жилищен район. Имало над 30 къщи, като били изградени и кладенци. Познавала бабата и дядото на ищците – К.и Ц..

Старата къща, в която те живеели, била малка и много ниска. След това те отишли да живеят в гр. Свиленград при майката на ищеца Н.Н., но продължили да засяват имота със зеленчуци. Спомня си, че в двора имало и овошки. През годините границите на имота не били променяни – от север и изток бил разположен имотът на К.Т.К., а на юг – на В.Д.. Дворното място било оградено на север с каменна стена, а останалата част – с циментови колове и тел. Впоследствие разрушили старата къща и построили две стаи с плоча отгоре. Посочила е, че никога имотът не бил ползван като нива и включван в ТКЗС. Според свидетелката имотът не се използвал през последните години. В момента в този район били останали само няколко къщи. Тъй като през зимата реката ставала много буйна, много хора се принудили да си направят къщи в другия квартал на селото.

Изложеното от свидетелката Д.се подкрепя от показанията на свидетеля Т.Т., който участвал в изработването на кадастралния план на с. Пъстрогор от 1987 г. Разказва, че тогава работил като проектант към Хасковския териториален кадастър. През 1986 г. председателят на Общинския народен съвет издал заповед за изработване на кадастрален план за вилна зона по отношение дворните места извън регулация в с. Пъстрогор. Тогава си спомня, че се срещнал с ищеца Н.Н., който бил един от участниците в анкетата. При извършеното посещение на място собствениците му показвали къде са границите на имотите им и представяли документ за собственост. Същото се случило и с процесния имот, като той очертал съществуващите на място граници и посочени от собственика. На изработения от него кадастрален план свидетелят отбелязал, че по-голямата част от имота била оградена с телена мрежа с колове, от северната част оградата била масивна с каменна основа, а на запад, откъм реката, имотът бил заграден с растителност. Разказва, че това били дворни места, засадени със зеленчуци, нямало блок на ТКЗС.

Видно от представените от ответната община писмени доказателства спорният имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, е включен в списъка на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, останали след възстановяване на правата на собствениците.

С оглед установяване въведените от ответната община твърдения, че имотът е имал земеделски характер и е бил отнет от държавата, е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза. След извършени проучвания вещото лице инж. Н.Д. е изяснил, че през годините, в това число и преди 1963 г., характерът на процесния имот, разположен на левия бряг на река „Пъстрогорска”, на 200 м. северно от регулацията на селото, е бил „дворове извън регулацията на селото” и са се ползвали като имоти за постоянно живеене или като градини за отглеждане на домашни животни, зеленчуци и овощни дръвчета, или земя за частно ползване. Посочено е още, че имотите винаги били извън регулацията на селото, като статут на земеделска земя придобили след влизане в сила на ЗСПЗЗ или след съставяне на плана за земеразделяне на землището на с.

Пъстрогор. Също така вещото лице е установило, че в представеното заявление-декларация, ведно с опис декларацията към него, фигурирали 34,5 дка от имотите на лицето К.К.

Г. (К.), с които е участвал като член кооператор на ТКЗС. С Решение № 01008/25.05.1995 г. на ПК Свиленград бил възстановен на наследниците на К.К. Г. в реални граници ПИ № 034031 с площ от 3 дка, съставляващ лозя в местността „Кюп тепе”, която местност се намирала на 2,2 км от регулацията на селото и от източната страна на пътя за гр. Тополовград. С Решение № 02008/30.08.1995 г. на ПК Свиленград били възстановени с план за земеразделяне на наследниците на К.К.

Г. пет имота с обща площ от 56,890 дка в местностите „Дюзлюка”, „Каракуша”, „Каиш габрак” и „Хайляз баир”. Като е анализирало всички тези документи вещото лице е приело, че процесният имот не фигурира в заявлението-декларация, с което К.К. Г. е внесъл имотите си в ТКЗС. В района на процесния масив 66 и в местността „Край село” нямало възстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К.К. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От съществено значение за разрешаване на възникналия правен спор е въпросът дали след влизането на К.К. Г. (К.) в ТКЗС той е запазил правото си на собственост върху процесния имот в реални граници/респ. дали същият е могъл да бъде предмет на разпоредителна сделка. Тук следва да се има предвид, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. И след изключването им от регулация дворните места биха могли да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ (така