Определение № 8233 от 07.07.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2069/2026
- Вид
- Определение № 8233
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- Петър Касабов
Цитирани разпоредби
- чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 157, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8233
Пловдив, 07.07.2026 г.
Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕТЪР КАСАБОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Касабов административно дело № 2069/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Основното производството е образувано по жалба на М. В. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], № 47, чрез адвокат Д. А., срещу заповед № *** г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област], с която спрямо оспорващия на основание чл. 171, т. 4 вр. чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.
Субсидиарното производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК е във връзка с искане от жалбоподателя съдът да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението за незаконосъобразност на приложената мярка и оспорване на установената от контролните органи фактическа обстановка.
Административният орган не взема становище по допустимостта и основателност на искането.
Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП и съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.
Правомощието по чл. 171, т. 4 от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението. Иначе казано, в случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.
Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл.172, ал. 6 от ЗДвП, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.
В случая жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителна и трудно поправима вреда. Сочи се, че естеството на упражняваната от жалбоподателя дейност е свъзрано с притежанието на валидно свидетеслвто за управление на МПС, поради което отнемането му го поставя в невъзможност да полага труд и да реализира доходи.
Спирането на допуснатото по силата на чл.172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение, единствено на основание типичните за превантивната мярка последици, би означавало интересите на водача – уличен в противоправно поведение, самоцелно да бъдат поставени над обществените като се приеме, че нуждата му от полазване на лично превозно средство е над нуждата да бъде гарантиран животът и здравето на останалите участници в движението. Такъв подход несъмнено ще лиши от ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел. Нормална и целена последица от мярката е преграждането на възможността провинилият се водач да управлява МПС. Жалбоподателя твърди, че ще му бъде причинила вреда от невъзможността му да изпълнява дейност и да полага труд, за които е необходимо да притежава валидно СУМПС. Заявеното обстоятелство не се крепи на никакви доказтаелства. Липсват дори данни оспорващият да е притежател на валидно СУМПС, напротив сочи се хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, която третира точно обратния случай. Повод за налагане на мярката е причинено от оспорващия пътнотранспортно произшествие, което обстоятелство е отразено в АУАН, който е пописан без възражения. Не се ангажират и доказателства нито за ествеството на дейността на жалбоподателя, нито се конкретизират сочените вреди по вид и размер. Дори да се даде доверие на това твърдение, вредите, които ще понесе жалбоподателя от невъзможността да полага труд не може да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена (в този смисъл определение № *** на ВАС по адм. д. № 11729/2025 г., [Наименование]о.).
Конституционно закрепеното право на труд и упражняване на избрана професия или дейност на жалбоподателя не е неограничимо. В случая не се касае за лишаване от право, а за неговото ограничение, което е нормативно заложено, и ограничението не е пряко (тъй като не се констатира хипотеза на лишаване от права), а е последица от изпълнението на мярката като вид държавна принуда.
Заявения от жалбоподателя риск определено не е от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес (живота и здравето на гражданите). Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата.
Не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради "нови обстоятелства" в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК.
По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Тоест не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. В. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], № **, чрез адвокат Д. А., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № *** г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на [държава] в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�