Решение № 4 от 10.01.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Враца, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20211400500446 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на М. П. С., Д. Т. К., М. Т. К., В. Д. К., Ц. Д. К. и Б. Г.

К., чрез адв. Г. П., срещу решение № 260013/28.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което по иск на Л.Н. В. е признато за установено по отношение на М. П. С., че първата е собственик на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 9 от делото под № 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, с начин на трайно ползване: друга селищна територия, с площ от 2.207 дка, осма категория, находящ се в местността "Ковачева падина" /бивша местност Драгакин камък/ в землището на с. *** с ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и съседи: имот № 000741 полски път на община Мездра, имот № 123002 горско тр. нас. на Ц. Д. К., и М. П. С. е осъдена да й предаде владението върху тях.

С атакуваното решение и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 124, том I, рег. № 950, дело № 110/2010 г., вписан в Агенция по вписванията при Районен съд – Мездра с № дв. вх. рег. 561, акт № 106, т. II, дело № 254/2010 г., им. партида 10332 в частта, в която нотариусът е признал Д. Т. К. и 1

М. Т. К. за собственици на описаните по-горе сгради. С решението на Л.Н. В. са присъдени и сторените по делото разноски.

Като пороци на решението във въззивната жалба са изтъкнати неправилност, необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати груби процесуални нарушения, а обосноваващите ги твърдения могат да бъдат синтезирани в няколко групи.

На първо място жалбоподателите оспорват правото на собственост на ищцата с довода, че неправилно е ценен от съда представения по делото констативен нотариален акт № 111, том I, дело № 219/1985 г. на съдия при Районен съд – Мездра и описаните в него като приложения документи, въпреки направеното оспорване. Поддържа се и пред настоящата инстанция, че ищцата не е собственик на описаните по-горе сгради, тъй като договорът за отстъпено право на строеж е сключен от лице, което не е било оправомощено за това.

Алтернативно – в случай, че това оплакване не се приеме за основателно, е направено възражение, че правото на строеж е погасено по давност, тъй като не е било реализирано в посочения в договора 2-годишен срок.

Твърди се, че в хода на процеса е въведено ново основание за придобиване правото на собственост върху процесните имот от ищцата – придобивна давност в периода 1985 г. – 2014 г., по което първоинстанционният съд не се е произнесъл, макар да е обсъждал доказателствата за това основание. В тази връзка правото на собственост е оспорено и с довода, че то не може да се притежава едновременно на две основания, поради което е изтъкнато, че евентуалното упражняване на фактическа власт върху имота от ищцата не поставя началото на давностно владение, щом като основава придобиване правото си на собственост въз основа на наследяване и отстъпено право на строеж.

Оспорено е придобиване правото на собственост върху посочените по-горе сгради на основание давностно владение с довода, че сградите следват статута на земята, която не може да бъде придобита на това основание, тъй като представлява социалистическа, а след 1990 г. и 1996 г. държавна/общинска собственост, съответно и сградите не могат да бъдат придобити по давност. Отделно от това е направено оплакване, че в случая е приложим чл.

5, ал. 2 ЗВСОНИ и изтеклата до влизане в сила на този закон давност не се зачита. Наведено е възражение, че въпреки това не са налице предпоставките за придобиване на имота по давност от ищцата, тъй като последната не е упражнявала фактическа власт върху имота. В тази връзка са изложени твърдения, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите са тези, които владеят и ползват имотите спокойно и необезпокоявано от преди 2000 г., към който момент имотът не е бил държавна или общинска собственост, без някой да им пречи на владението или да оспорва собствеността им. Посочено е, че решението на Поземлената комисия, с което им е възстановено правото на собственост върху земята, на която са построени сградите, не е оспорено, поради което за съда не е съществувало задължение да упражни косвен съдебен контрол върху него, а да зачете силата му при последващите прехвърлителни сделки с имота.

Релевират се оплаквания за процесуални нарушения, изразяващи се в липса на 2 произнасяне от страна на съд по направените от жалбоподателите възражения, липса на анализ на събраните по делото гласни доказателства поотделно /по-конкретно не е съобразен факта, че свидетелите Н., Д., Г. и Г. към настоящия момент не се намират в селото и нямат сведения за имота/, както и липса на произнасяне по въведеното не по установения процесуален ред ново основание за собственост върху сградите от страна на ищцата – придобивна давност.

По отношение на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК е направено възражение, че ако бъде приет за допустим, то той е неоснователен, доколкото ищцата не е доказала претенциите си. Отделно е посочено, че правото на собственост е доказано спрямо жалбоподателя М.С. и останалите жалбоподатели – предходни приобрететели и нейни праводатели, тъй като прехвърлителната сделка е породила своето действие, а и тя се явява добросъвестен владелец, който присъединявайки своето владение към това на праводателите си, е придобил имота с кратката 5-годишна давност.

Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Л.К. /с предишна фамилия В./ депозира писмен отговор, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и основано на закона и доказателствата по делото. Твърди, че съдът е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, приемайки, че е придобила собствеността по наследство от своите родители, които от своя страна са придобили правото си следствие на отстъпено и реализирано право на строеж. Посочва, че правото на строеж е надлежно учредено съобразно установените към онзи момент правила и норми. Излага съображения, че сградите могат да бъдат придобити по давност, тъй като не попадат под хипотезата на чл. 6 ЗС. Оспорва възражението в случая да е приложим ЗВСОНИ с довода, че имотът е извън регулация и не е отнеман от праводателите й. Твърди, че възраженията на жалбоподателите, че са придобили имота по давност са неоснователни, като счита, че кратката 5-годишна давност не е приложима спрямо жалбоподателя М.С., тъй като към датата на завеждане на иска този срок не е изтекъл. Излага съображения, че съдът е направил анализ на доказателствата по делото, в това число и на показанията на разпитаните по делото свидетели, като е обосновал извода си на кои от тях дава вяра. Посочва, че произнасянето по искането с правно основание чл.

537, ал. 2 ГПК е последица от уважаването на иска по чл. 108 ЗС, поради което същото е допустимо.

При тези съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като й се присъдят деловодните разноски пред въззивната инстанция.

С отговора не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на 3 такива.

С определение № 260298 от 13.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 143/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца е прекратено производството по образуваното въззивно гражданско дело и последното е върнато на Районен съд – Мездра за провеждане на процедура по чл. 250, ал. 1 ГПК – за допълване на решението му. За да постанови този резултат решаващият състав на въззивния съд е констатирал, че исковата молба не е достатъчно ясна, поради което първо я е оставил без движение, а след отстраняване на нередовностите й, е счел, че решението е непълно, а именно липсва произнасяне относно предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо останалите ответници – Д. Т. К., М. Т. К., В. Д.

К., Ц. Г. К. и Б. Г. К..

След връщане на делото с решение № 260130 от 04.08.2021 г., постановено по гр.д. № 1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра е допълнено решение № 260013/28.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, като е признато за установено по отношение на М. П. С., Д. Т. К., М. Т. К., В. Д. К., Ц. Д. К. и Б. Г.

К., че Л. Н. К. /с предишна фамилия В./ е собственик на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 19 от делото под № 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, с начин на трайно ползване: друга селищна територия, с площ от 2.207 дка, осма категория, находящ се в местността "Ковачева падина" /бивша местност Драгакин камък/ в землището на с. *** с ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и съседи: имот № 000741 полски път на община Мездра, имот № 123002 горско тр. нас. на Ц. Д. К..

Срещу решението за допълване в срок е постъпила въззивна жалба от М. П. С., Д. Т.

К., М. Т. К., В. Д. К., Ц. Д. К. и Б. Г. К., чрез адв. Г. П., в която се твърди на първо място, че това решение е недопустимо и като такова се иска то да бъде обезсилено, тъй като по този иск вече е налице произнасяне от съда с първоначалното решение. Според жалбоподателите решението е недопустимо и защото няма искане за допълване по чл. 250 от страните, както и че такова не може да се изведе от твърденията във въззивната жалба, поради което инициирането на това производство от съда е недопустимо. Посочено е, че допълване не може да има и при отстраняване на нередовностите на исковата молба, доколкото с първоначалната такава иск по чл. 124 ГПК спрямо всички ответници не е предявен, а с уточнението й се прибавя нов петитум, което от своя страна представлява предявяване на нов иск, по който не може да се постановява допълване на първоначалното решение. В условията на евентуалност, ако не бъде възприето становището за недопустимост на обжалваното допълнително решение, се иска то да бъде отменено като неправилно и незаконовъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, в разрез с доказателствата по делото и при допуснати груби нарушения на процесуалните правила при доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба. Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззивната жалба срещу решението за допълване е връчена на въззиваемата Л. Н. К. /с предишна фамилия В./, от която в указания срок писмен отговор по нея не е постъпил.

4

В откритото съдебно заседание по делото въззивниците – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззиваемата Л.Н. също редовно призована, се представлява от адв. С. К., който оспорва жалбите и поддържа писмения отговор. В дадения срок представя писмена защита по спора, в която дава отговор на оплакванията в двете въззивни жалби. По-конкретно посочва, че съдът е уважил исковете, позовавайки се на придобито право на собственост на въззиваемата Л.Н. по наследство от покойните й родители, които от своя страна са придобили собствеността въз основа на валидно учредено и реализирано право на строеж.

Законосъобразността на отстъпеното право на строеж се обосновава с неприлагане на процедурата по чл. 1 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1998 г. за понататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване на нарушенията при изграждането на сгради в тях. Твърди, че имотът не е публична или държавна общинска собственост по смисъла на чл. 6 ЗС в ред. от 17.09.1991, ДВ бр. 77, както и че спрямо него не се прилага ЗВСОНИ, тъй като не е бил отнеман от праводателите на въззиваемата Л.Н.. Релевира се, че въззивниците не са доказали твърдяното от тях право на собственост основано на давностно владение, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели не могат да бъдат изведени предпоставките за това, както правилно е изследвал и се е мотивирал районният съд. Излагат се доводи, че решението за допълване е допустимо, тъй като въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба, която е отстранил, и която нередовност не представлява изменение на иска, поради което правилно е счел, че е необходимо допълнително произнасяне. При тези съображения се иска решението на районния съд да бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски.