Решение № 2990 от 03.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110216800 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх.№ 26-П-819 от 22.11.2021г. по описа на ЦУ на НАП-София от „П.-*“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Ц. Б. “ № *, ет.

*, офис *, представлявано от А. Б., чрез пълномощника – адв. Е.Б. срещу Наказателно постановление N 517233-F536150 от 11.06.2020г. , издадено от началник отдел ОД София към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 500 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. Б. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният поддържа жалбата .

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се поддържа наличието на съществени процесуални нарушения и липса на извършено нарушение.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.Представлява се от юрисконсулт Й. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения , последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на „П.-*“ ЕООД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N 517233F536150 от 11.06.2020г. , издадено от началник отдел ОД София към ЦУ на НАП, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 23.01.2020г., св.И. и С. С.-К. – инспектори по приходите в ТД НАП София извършили проверка в търговски обект – ресторант-пицария, находящ се в гр.С., ж.к.''М. '' , бл. ***, стопанисван от дружеството - жалбоподател.

Проверяващите се легитимирали и извършили проверка на въведеното в експолоатация фискално устройство с ИН на ФУ: DТ786147 и № на ФП 02786147.

Била изброена касовата наличност – 195.00 лева и сравнена с междинния финансов отчет и касовата книга – 188.10 лева .

Констатирано било , че има разлика в касовата наличност в размер на 6,90 лева, като в касата била служебно въведена посочената сума без да е отразена тази операция, във фискалното устройство.

В резултат от направената констатация бил съставен протокол за извършена проверка № 0403489 от 23.01.2020г.

Протоколът бил подписан от А. Б. – управител на дружеството.

На 31.01.2020г. в ТД на НАП София се явил управителя на дружеството жалбоподател и в негово присъствие, и в присъствието на св. Т. М. и М. Д., св. И. съставил АУАН № F536150/31.01.2020г. срещу дружеството-жалбоподател.

АУАН бил връчен на Б., който го подписал без да изложи възражения.

В законоустановения срок не е депозирано възражение срещу съставения АУАН.

Въз основа на посочения АУАН на 11.06.2020г. било издадено Наказателно постановление N 517233-F536150 от 11.06.2020г. , издадено от началник отдел ОД София към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 500 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното 2 обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства , за това, че констатираното с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н/18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е било извършено.

Съдът кредитира показанията на св. И. , относно извършената проверка и резултатите от нея.

Показанията на свидетеля кореспондира с описаното в КП, опис наличност и дневен финансоч отчет от паметта на ФУ. на касовата

Самият жалбоподател в жалбата си не отрича констатираната касова разлика, като излага причините за нея.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Без правно значение за състава на нарушението е причината за въвеждане на сумата, тъй като отговорността на жалбоподателя е агажирана за неотразяване на това въвеждане във фискалното устройство.

В случая основните елементи на нарушението са описани правилно, като е коректна и правната му квалификация.

Правилно е приложена санкционната правна норма, като е наложено наказание по чл.

185, ал. 2 от ЗДДС.

На следващо място от извършената проверка на доказателствата в хода на съдебното следствие не се установиха допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, АНО не е представил списък с разноски , а процесуалният му представител не е конкретизирал искането, съдът счита, че следва да присъди сума в размер на 100 лева..

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 и ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 от ЗАНН съдът,

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 517233-F536150 от 11.06.2020г. , издадено от началник отдел ОД София към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 500 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

ОСЪЖДА „П.-*“ ЕООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на НАП , сумата от 100 лева , представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4