Решение № 133 от 17.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500052 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Д. Н. Н. - И. и С.

Л. С., чрез пълномощник – юрисконсулт С. П., уточнена с молба с вх. № 12027/18.12.2023г., срещу Решение № 396/25.10.2023г. по гр.д. № 314/2023г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, в която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД срещу С. Д. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата над присъдената от 26 867.04 лв. до претендираната от 28 997.09 лв., представляваща непогасена главница по Договор за жилищен ипотечен кредит от 17.11.2006г. и допълнително споразумение към него от 22.10.2009г., законната лихва върху претендираната главница за периода от 11.07.2012г. до 13.02.2023г., като неоснователен, както и сума в размер на 1 046.96 лв. – лихва за забава за периода 21.02.2012г. до 10.07.2012г. и сума в размер на 299.09 лв. – санкционираща лихва за периода от 16.03.2012г. до 10.07.2012г., като погасени чрез плащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 4658/07.12.2012г. по ч.гр.д. № 4059/2012г. на Районен съдПлевен. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да присъди законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, като вземе предвид всички настъпили факти след подаване на заявлението, включително като съобрази факта на настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба. Прави искане за отмяната му в атакуваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявените 1 от „Банка ДСК“ АД срещу С. Д. П. искове бъдат уважени за сумата над 26 867.04 лв. до претендираната от 28 997.09 лв., представляваща непогасена главница по Договор за жилищен ипотечен кредит от 17.11.2006г. и допълнително споразумение към него от 22.10.2009г., за законната лихва върху претендираната главница за периода от 11.07.2012г. до 13.02.2023г., за сума от 1 046.96 лв. – лихва за забава за периода 21.02.2012г. до 10.07.2012г. и за сумата от 299.09 лв. – санкционираща лихва за периода от 16.03.2012г. до 10.07.2012г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 4658/07.12.2012г. по ч.гр.д. № 4059/2012г. на Районен съд-Плевен. Претендира направените във въззивното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна С. Д. П., чрез своя пълномощник адвокат Ю. С., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за нейната допустимост, но неоснователност. Претендира направените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат в писмен вид позициите си по спора, както и претенциите си за разноски, въззивникът съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Не е спорен по делото фактът на сключване на 17.11.2006г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател и С. Д. П., като кредитополучател, на договор за жилищен кредит, по силата на който банката предоставила на ответницата банков кредит в размер на 30 000 лв. за закупуване на недвижим имот, който кредит бил обезпечен с ипотека върху същия имот в с. Къшин, област Плевен, със срок за издължаване на кредита 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване по уговорен между страните погасителен план, с падежна дата 21-во число на месеца. Съгласно чл.7 от договора за предоставения му кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/, определян периодично от кредитора, и надбавка съгласно „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити“ – Приложение № 2 към договора. В тази клауза е посочено още, че към момента на сключване на договора БЛП е 3.69 пункта, или лихвеният процент по кредита е общо 7.29 %. Според чл. 8.1 от приложимите към кредита ОУ, банката има право да променя БЛП, за което следва да уведоми кредитополучателя. Според чл. 13 от договора, последният се е задължил да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, такси и комисионните на банката. Съгласно същата за управление на ипотечния кредит кредитополучателят дължи еднократно такса в размер на 0.75 % при усвояването му и 95 лв. за всяка следваща година.

Ответницата е декларирала, че е запозната с Тарифата и че ще заплаща такси по нея / чл.13 и чл.14 от договора/. При сключването на договора същата е получила екземпляр от ОУ на банката, действащи към този момент /версия 25.04.2006г./ и е декларирала, че е запозната с тях. С допълнително споразумение от 22.10.2009г. към договора за жилищен кредит, страните са постигнали съгласие, че остатъкът от дълга към тази дата е 29 363.49 лв., от които 28 774.33 лв. – главница, 589.11 лв. – редовна лихва и 0.05 лв. – наказателна лихва.

Страните са уговорили, че към датата на подписване на анекса лихвеният процент по кредита е 8.29 %, формиран при условията на договора за кредит, а кредиторът е предоставил 6-месечен гратисен период за издължаване на главницата, без да се променя 2 крайния срок за издължаване на кредита, като в този период /от 21.11.2009г. до 21.04.2010г./ се заплаща част от месечната лихва, а непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита, като считано от 21.05.2010г. месечната погасителна вноска е в размер на 248.61 лв. Ответницата отново декларирала, че е запознат с Тарифата и че ще заплаща такси по нея. Договорен е нов погасителен план с падежна дата на първата вноска – 21.10.2009г. и падежна дата на последната вноска – 21.11.2031г. Съгласно подписаните от ответницата и актуални към този момент ОУ, кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка, посочени в договора. При допусната забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от нея, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, която не се прилага, ако вноската се погаси до 7 дни от падежа й /чл.20.1 от ОУ/. При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие /чл.20.2/.

Съгласно счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, същата е отнесла кредита в просрочие и го е осчетоводила като предсрочно изискуем от 25.06.2012г., поради неплащане на шест последователни погасителни вноски за периода 21.01.2012г. до 21.07.2012г.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 4059/2012г. по описа на Районен съд-Плевен. По същото дело банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми въз основа на извлечението от счетоводните си книги. Срещу заповедта било подадено възражение от ответницата, като с Определение № 1091/21.07.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 542/2022г., Окръжен съд-Плевен е приел, че същото е подадено в законоустановения срок.

За установяване размера на всяко от претендираните по договора за кредит и допълнителното споразумение към него вземания, по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. Съгласно заключението, кредитът е усвоен изцяло от ответницата на 21.11.2006г. чрез превод по сметката й. С постъпилите до подаване на заявлението по чл.417 ГПК парични суми са погасени изцяло вноски с падежи от 20.12.2006г. до 20.02.2012г. и частично с 0.91 лв. лихвата по вноска с падеж 21.03.2012г. Според експертизата, към същия момент непогасените вноски са с падежи – 21.03.2012г., 21.04.2012г., 21.05.2012г. и 21.06.2012г., като вещото лице е посочило в табличен вид размера на задълженията. Пояснило е, че претендираната с ИМ санкционна лихва включва в себе си сумата от 129.49 лв., а останалата част представлява дължими такси и застраховки. Поради извършено сторниране от страна на банката на 12.07.2012г., санкциониращата лихва е намалена със сумата от 8.05 лв.

Вещото лице е установило, че след връчване на препис от ИМ на ответницата, на 01.04.2023г. по сметката за погасяване на дълга е постъпила сума в размер на 4 500 лв. При отчитане на извършените плащания за погасяване на задълженията преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК и на плащането от 01.04.2023г. в размер на 4 500 лв., вещото лице е заключило, че размерът на дължимата главница възлиза на сумата от 26 867.04 лв., договорната лихва за периода от 21.05.2013г. до 13.02.2023г. на сумата от 21 839.21 лв., обезщетение за забава за същия период на сумата от 862.30 лв., таксата управление – на сумата от 950 лв. за периода м.ноември 2013г. – м.ноември 2022г. В този /последен/ вариант на експертното заключение посочените суми са изчислени без капитализация на лихвата към главницата и при предсрочна изискуемост, настъпила на 13.02.2023г.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 13.02.2023г. с връчване на ответницата на препис от исковата молба, последната съдържаща изявление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Формирал е изводи за нищожност на клаузите за едностранно изменение на БЛП, а оттам и на годишния лихвен процент, както и на клаузата 3 за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителна лихва, включена в допълнителното споразумение към договора. След като е съобразил извършените плащания от страна на ответницата по договора преди датата на подаване на заявлението и това, осъществено на 01.04.2023г., съответно исковите претенции и периода, за който се претендира всяко вземане, съдът е уважил предявените искове съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в последния му посочен от експерта вариант.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение жалбоподателят обжалва с бланкетна въззивна жалба, съдържаща оплакване за неправилност, каквато жалба е допустима. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти или при констатиране служебно на нищожност на правни сделки или клаузи от тях, когато нищожността произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства.