Решение № 5879 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5879 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100506896 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. М. Б., чрез адв. А. Р., срещу решение № 20073907/11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 15824/2019 г. по описа на Сoфийски районен съд, 60 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. М. Б. срещу „У.“ ЕАД – в ликвидация иск с правно основание чл. 357 КТ за признаване за установено, че през периода от 01.08.2016 г. до 31.10.2017 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 15 919,13 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 08.2016 г. до м.

10.2017 г., включително, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 3005,51 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за трудово възнаграждение за периода от 01.10.2016 г. до 15.03.2019 г., и иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 9514,73 лева, представляваща подлежащи на възстановяване разходи, направени от ищцата през периода от 05.08.2016 г. до 15.03.2019 г. за погасяване на задължения на ответното дружество за наем на офис, консумативи за електрическа енергия, топлинна енергия и вода, абонаментно обслужване програмен продукт, материали, пощенски разходи, почистване на стълбище, интернет и други.

1

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, като е игнорирал редица доказателства, обуславящи извод за основателност на предявените искове. Излагат се и доводи за неправилна преценка на доказателствения материал, включително на свидетелските показания. Оспорва се изводът на районния съд, че за периода от 01.08.2016 г. до 31.10.2017 г. между ищцата и „У.“ ЕАД – в ликвидация не е съществувало валидно трудово правоотношение, като се поддържа, че от доказателствата по делото не се установява да е осъществена процедурата по чл.

327, ал. 2 КТ. Напротив, с разпореждане от 25.11.2015 г. Инспекция по труда отказала да прекрати трудовия договор на Б. с мотиви, че не се установява прекратяване на дейността на „У.“ ЕАД по отношение на работното място на заявителя, като през периода на обжалването на този акт, до влизането в сила на отменителното решение на Административен съд – София – град и последвалото го издаване на разпореждането от 14.11.2017 г. на Инспекция по труда, трудовото правоотношение не било прекратено и Б. продължавала за изпълнява задълженията си на главен счетоводител – обстоятелство, установяващо се от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори към 14.11.2017 г., протоколи от НАП за подадени декларации № 1 и № 6 за периода 01.08.2016 г. и 31.10.2014 г., писмо от принципала МРРБ от 10.02.2017 г. Оспорва се виждането на СРС, че фактическото упражняване на включените в длъжността на Б. задължения след подаване на заявлението до Инспекция по труда не може да се приравни на трудово правоотношение. Поддържа се, че писмото от 10.02.2017 г. опровергава извода на първоинстанционния съд, че ищцата е извършвала правни и фактически действия от името на ответното дружество без възлагане - налице било възлагане от принципала на работодателя в рамките на съществуващата де юре и де факто длъжност „главен счетоводител“, изпълнявана от Д. Б., тъй като за периода 01.08.2016 г. – 31.10.2017 г. не бил назначен ликвидатор. Освен това се сочи, че новоназначеният ликвидатор на дружеството е приел като извършена в негова полза работата на ищцата. Необсъдени от районният съд останали изготвените от Б. от името на дружеството удостоверения обр. УП-2, както и въпросът за правните последици от тези удостоверения, в случай че не е било налице трудово правоотношение между издалото ги лице и дружеството. Също така по делото безспорно било установено заплащането на осигурителни вноски от страна на ответното дружество за процесния период. От представената справка от НАП се установявало, че прекратяване на трудовия договор на Б. нямало до 14.11.2017 г., а напротив - „У.“ АД – в ликвидация имало сключени непрекратени трудови договори с неговите служители, поради което Б. не можела да сключи трудов договор с нов работодател като основен трудов 2 договор, а и допълнителен такъв. Допълнително се сочи, че ищцата не е напуснала работното си място, което обстоятелство се установявало от съставения от Инспекция по труда протокол и било отразено в разпореждането от 25.11.2015 г. Сочи се, че чрез непризнаване съществуването на трудово правоотношение между страните за процесния период се стига до злоупотреба с право, тъй като съдът, основавайки се на съдебно решение по спор с различен предмет, приема, че не е било налице трудово правоотношение и на ищцата не се дължи трудово възнаграждение, въпреки че тя е полагала труд в полза на ответника.

Поддържа се становище за неправилност на първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, тъй като погасяването на сочените от ищцата разходи не можело да се квалифицира като дейност, обслужваща интереса на ответника. В тази връзка неправилно били ценени свидетелските показания, от които се установявало, че договорите за наем на помещения за нуждите на дружеството не са били сключвани от негово име, а първо от ликвидатора М.Г. до 31.12.2014 г., а след 01.01.2015 г. - от Д. Б.. Без значение за основателността на иска било дали ищцата е имала право да сключва сделки от името на дружеството, доколкото тя не е действала като представител на дружеството, а като гестор, наемайки помещение, в което е водила счетоводството и е съхранявала целия архив. Освен това се сочи, че ответникът не е оспорил извършените от Б. правни и фактически действия, а от доказателствата по делото се установява, че тя е водила чуждата работа изцяло в интерес на работодателя. Също така неправилно било прието, че като дружество в ликвидация „У.“ АД не функционирало, нямало персонал и било с прекратена търговска дейност, доколкото след обявяване на едно дружество в ликвидация до неговото заличаване в регистъра, то съществува като правен субект, поради което до приключване на ликвидацията то се явява работодател, а и от доказателствата по делото се установявало, че то има персонал. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „У.“ АД – в ликвидация, представлявано от ликвидатора Е.И.К., чрез адв. Т. И., с който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Поддържа се, че правилно СРС е приел в решението си, че през процесния период страните не са били обвързани от валидно трудово правоотношение. Счита се, че позоваването във въззивната жалба на разпореждане № 22-205/25.11.2015 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ е неоснователно, тъй като това разпореждане било отменено с влязло в сила съдебно решение, с което на директора на дирекция „Инспекция по труда“ са дадени задължителни указания за издаване на мотивирано разпореждане за прекратяване на трудовия договор на Б., в изпълнение на което е издадено разпореждане от 14.11.2017 г. за прекратяване на трудовия договор 3 между страните, считано от 02.09.2015 г. Поради това се счита, че сочените в жалбата доказателства са неотносими към предмета на иска за установяване съществуването на трудово правоотношение - справките от НАП представляват подадена от ищцата информация, а подаването на декларации обр.№ 1 и № 6 за периода 01.08.2016 г. 31.10.2017 г., както и подаване на данъчно-осигурителна информация без надлежно възлагане от страна на дружеството не било в негов интерес и не би могло да обуслови наличието на трудово правоотношение. Цитираното писмо от МРРБ също не могло да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение. Поддържа се становище за правилност на решението и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, тъй като в правната сфера на ответника не са настъпили последици от дейността на ищцата. В хода на първоинстанционното производство била доказана неавтентичността на представения договор за наем от 08.05.2013 г., тъй като подписът под него не бил положен от ликвидатора М.Г., поради което нямало основание да се приеме, че сключваните впоследствие от Б. анекси са сключвани от името на дружеството. Поради това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

С обжалваното решение СРС приема за установено, че ищцата е отправила волеизявление за прекратяване на трудовия й договор с ответника на основание чл.

327, ал. 1, т. 10 КТ и, макар с голямо закъснение, такова разпореждане е било постановено от Инспекция по труда, като трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 02.09.2015 г. Приема се, че обстоятелството, че след прекратяване на трудовия договор на Д. Б., същата е продължила добросъвестно да изпълнява трудовите си задължения, не може да доведе до извод за възникване на ново трудово правоотношение между страните по силата на тези конклудентни действия, доколкото липсват каквито и да било данни страните по делото да са отправили насрещни волеизявления за възникване на ново трудово правоотношение и за определяне на елементите от същественото му съдържание. Посочено е, че в конкретната хипотеза не е приложима разпоредбата на чл. 405а КТ. С оглед на това е прието, че след прекратяване на трудовия договор между страните, считано от 02.09.2015 г., включително през исковия период – от 01.08.2016 г. до 31.10.2017 г., същите не са били обвързани от валидно трудово правоотношение. Въз основа на доказателствения материал по делото СРС приема за установено, че през процесния период ищцата е извършвала, макар и без надлежно възлагане, фактически и правни действия от името на ответното дружество, като и след 02.09.2015 г. е продължила да изпълнява дейността, включена в обхвата на длъжността „главен счетоводител“, но при липса на сключен между страните нов трудов договор – източник на трудово правоотношение, като фактическото изпълнение на включените в тази длъжност задължения и функции не може да се приравни на съществуване на трудово правоотношение. По тези съображения искът по чл. 357 КТ и обусловените от него искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

По отношение на иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е прието, че за да се подведат процесните отношения между страните под хипотезата на цитираната норма, е необходимо преди всичко предприетата работа да бъде квалифицирана като „чужда“. В 4 конкретния случай е прието, че претендираните суми са заплатени от ищцата в период от 05.08.2016 г. до 15.03.2019 г. разходи за наем на офис, консумативи за ел. енергия, топлинна енергия и вода, абонаментно обслужване програмен продукт, материали, пощенски разходи, почистване на стълбище, интернет и други, което обаче не може да бъде квалифицирано като дейност, обслужваща интереса на бившия работодател, тъй като от доказателствата по делото се установява, че след 30.03.2015 г. анексите към договора за наем на процесното помещение, във връзка с което са били направени претендираните разходи, са били сключвани лично от ищцата, в качеството й на наемател. Предвид обстоятелството, че дружеството е било в производство по ликвидация, е прието, че ищцата, макар към този момент формално да е била главен счетоводител, не е имала правомощието да го задължава, независимо че след 01.01.2015 г. същото е било без валидно назначен ликвидатор. Прието е, че поемането на нови задължения от името на нефункциониращо дружество, без персонал и с прекратена търговска дейност, не би могло да се разглежда като дейност в негов интерес. Прието е, че процесните отношения не могат да се квалифицират като управление на чужда работа без пълномощие и с оглед на това, че ищцата е предоставяла на ответното дружество парични средства в брой, след което с тези средства заплащала претендираните в настоящото производство разходи, поради което разходите, които се претендират, били погасявани именно със средства на дружеството, а не с лични средства на ищцата. Тези отношения между страните следвало да бъдат квалифицирани като заемни, но не и като водене на чужда работа без пълномощие. Поради това е прието, че при наличие на данни за съществуването на договорни отношения между страните, процесните суми не могат да се претендират на извъндоговорно основание – гестия или като неоснователно обогатяване, с оглед на което е прието, че не са налице и елементите от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие.