Решение № 5982 от 03.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5982 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. М. МИЛЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20241110160186 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 320684/10.10.2024г. на ищеца П. И. Х., с която е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ************* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 2968.08 лева, представляваща главница за стойност на електрическа енергия, начислена за периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г. и сума в размер на 3319.01 лева – лихви за периода от 18.01.2011г. до 29.10.2024г., претендирани от ответното дружество с писмо изх. № 1205551574/07.08.2024г., поради изтекла погасителна давност; както и отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК против ************* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер от 335.25лева, представляваща главница за потребена електрическа енергия, разноски в размер на 240лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.01.2021г. по ч.гр.д. № 6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът твърди, че е получил писмо от ответното дружество с изх. № 1205551574/07.08.2024г., с което е уведомен, че при ответника съществуват негови задължения за кл. № ******, като от ищеца се претендирали сума в размер от 335.25 лева, представляваща главница и съдебни разноски в размер на 240 лева, както и посочено вземане на ответното дружество в размер на 2968.08лева, представляваща главница за стойност на електрическа енергия и сума в размер на 3319.01лева – лихва за забава. За събиране на сумите по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 162/2011г. по описа на ЧСИ *********, с ******* на КЧСИ. Последното действие по посоченото изп. дело е от дата 02.05.2011г., когато е изпратено запорно съобщение до Началника на отдел „ПП“, гр. София и наложен запор на МПС на длъжника, след което не са налице поискани или извършвани каквито и да е други изпълнителни действия. На 08.01.2018г. с постановление на ЧСИ е прекратено посоченото изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като и в постановлението е посочено, че последното извършено действие е от дата 02.05.2011г.

Поддържа, че процесните вземания по изпълнителния лист са недължими, като погасени с изтичането на давностен срок. Твърди, че електР.хранването в имот, за който е открита партида с кл. № ****** при ответното дружество, е преустановено през 2012г., като 1 ответникът отказва да възстанови същото именно поради посочените в съобщението до ищеца задължения. Релевира възражение за погасяването на вземанията в размер от 2968.08лева, представляваща главница за стойност на електрическа енергия и сума в размер на 3319.01 лева – лихви, претендирани с писмо изх. № 1205551574/07.08.2024г. по давност. По тези съображения ищецът навежда да има правен интерес от предявяването на искове за признаване недължимостта на процесните суми. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и допълнение към същия от ответника *************. Релевира възражение за недопустимост на производството с довод, че за ищеца не е налице правен интерес за предявяване на иск за сумата от 115лева съдебни разноски, предмет на изп. дело №162/2011 г. на ЧСИ *********, т.е. частта над 125 лева до 240 лева, доколкото сумата съставлява разноски по изпълнението. Поддържа, че ищецът не излага конкретни твърдения, обуславящи наличие на правен интерес от предявяване на исковете. Твърди, че е налице облигационна връзка между страните и ищецът, в качеството му на собственик на електроснабден имот - апартамент 103, находящ се в *********, е потребител на електрическа енергия, за който е открита партида с кл. № ******. Посочва, че в имота е доставена електрическа енергия на посочената в изпълнителния лист стойност и по отношение на имота са установени поредица от случаи на ползване на електрическа енергия, без да се отчита и заплаща, с оглед на което и е начислена главница в размер на 2101.51 лева по фактури № 124901009/19.03.2013г., 134839156/19.09.2013г. и 194687156/21.09.2016г., както и е ползвана електрическа енергия, за която са издавани месечни фактури, стойността на които не е заплатена, с оглед на което през м.11.2012г. електроснабдяването в имота е преустановено. Поддържа, че ищецът е задължен да заплаща начислените суми по издаваните от ответника фактури след проведени в съответствие с ПИКЕЕ корекционни процедури. Излага съображения, че по отношение на процесните суми е приложима петгодишна погасителна давност. Оспорва, че към датата на исковата молба процесните вземания са погасени по давност. Моли съдът да отхвърли исковата претенция, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски. Възразява по искането на ищеца за присъждане на разноски в производството.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет изпълнителен лист от 25.01.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2010г. по ч.гр.дело № 6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав, с който П. И. Х. е осъден да заплати на ********* (с ново наименование *****) сумата от 335,25 лева – главница за потребена електрическа енергия, ведно със законната лихва от 10.05.2010г. до окончателното изплащане, сумата от 21,18 лева – мораторна лихва за забава за периода от 14.07.2009г. до 08.04.2010г., както и сумата от 125 лева – разноски по делото.

Към доказателствения материал е приобщено и копие от изпълнително дело № 162/2011г. по описа на ЧСИ *********, от което се установява, че същото е образувано по молба от 16.03.2011г. на взискателя ********* срещу длъжника П. И. Х. въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 25.01.2011г. Изготвено и изпратено е съобщение за образуваното изпълнително дело по чл.428 ГПК с изх. № 1224/22.03.2011г., което е връчено лично на длъжника на 25.03.2011г. В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил справка за наличието на трудови договори, по които длъжникът да е страна, както и справка за МПС, собственост на длъжника. По последната справка съдебният изпълнител е получил на 29.04.2011г. информация от СДВР, отдел „Пътна полиция“, че П. И. Х. е собственик на 1 брой превозно средство – „БМВ 740“, рег. № С******НА, поради което със запорно съобщение с изх. № 1939/02.05.2011г. върху същото е 2 наложен запор. Запорното съобщение е получено на 09.05.2011г. Други действия по принудително изпълнение не са предприемани в хода на изпълнителното дело. С постановление от 08.01.2018г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело, като е отбелязал, че последното изпълнително действие е извършено на 02.05.2011г.

От заявление с № 1205551574/02.08.2024г., подадено от ищеца П. И. Х. се установява, че същият е отправил искане до ответника ************* за посочване размера на задълженията за обект с клиентски номер № ******, находящ се в **********, както и запитване относно възможността електроподаването до имота да бъде възстановено. В отговор на това запитване ответникът с писмо с изх. № 1205551574/07.08.2024г., също прието по делото, е посочил, че по отношение на задълженията на ищеца за заплащане на потребена електроенергия за клиентски номер ****** е било образувано изпълнително дело № 162/2011г. по описа на ЧСИ *********, както и че към 06.08.2024г. размерът на дълга възлиза на сумата от 335,25 лева – главница и на сумата от 240 лева – съдебни разноски.

Ответникът е допълнил, че за същия клиентски номер фигурират и други задължения, които не са предмет на принудително събиране, в общ размер от 6287,09 лева, от които 2968,08 лева за главница и 3319,01 лева за лихви.

С писмо от 11.10.2024г. ищецът П. И. Х. отновно е отправил до ответника искане за възстановяване електР.хранването до имота му – апартамент № 103, находящ се в ********.

В отговор на това писмо ответникът е посочил (л.116), че няколко пъти в имота е установявано нерегламентирано ползване на електрическа енергия, както и че възстановяването на електроподаването може да бъде направено след заплащане на съответната такса. Представен е и подписан констативен протокол от 30.10.2024г., от който се установява, че на посочената дата е монтиран електромер на адреса на посочения по-горе имот, както и че е възстановено захранването.

Ответникът е представил и фактурите, сочещи задължения за доставена електроенергия за клиентски номер ****** за процесния период, като сред тях са и фактури № 124901009/19.03.2013г., № 134839156/19.09.2013г. и № 194687156/21.09.2016г., в които се сочи, че енергията е начислена по констативен протокол. Във връзка с това са приети и три броя констативни протокола за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия - № 1008049/12.03.2013г., № 1008945/13.09.2013г. и № 1015197/14.09.2016г.

По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че задълженията за клиентски номер ****** в общ размер на 6287,09 лева са начислени по фактури, издадени в периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г. Лихвите в размер от 3319,01 лева са начислени за периода от 18.01.2011г. до 29.10.2024г. (от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка фактура). Експертът е посочил в таблица № 1 номера и датата на всяка една фактура, размера на сумата и нейния падеж. Падежът на най-старата фактура, а именно № 79928779/28.12.2010г., е настъпил на 17.01.2011г., а падежът на последната фактура № 194687156/21.09.2016г. е настъпил на 10.10.2016г. ЕлектР.хранването до обекта е преустановено през м.11.2012г. до заплащане на задълженията. Установени са три случая на ползване на електрическа енергия без същата да се отчита – на 12.03.2013г., на 13.09.2013г. и на 14.09.2016г. Всяка една от промените в схемите на свързване е отразена в констативен протокол, като на основание чл.83, ал.1, т.6 и чл.48, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, обн.

ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., е изчислено количество енергия за период от 90 дни, за което са издадени фактури № 124901009/19.03.2013г., № 134839156/19.09.2013г. и № 194687156/21.09.2016г.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на апартамент № 103, находящ се в ********, както и че ответникът е доставил 3 електрическата енергия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По отношение на отрицателния установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.

1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 2968.08 лева за електрическа енергия, начислена за периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г. и сума в размер на 3319.01 лева – лихви за периода от 18.01.2011г. до 29.10.2024г.

С доклада по делото съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да докаже, че разполага с вземане във визирания размер, т.е. следва да докаже, че ищецът дължи доставена остойностена в съответния размер електрическа енергия в процесния период, както и че ищецът има качеството потребител на електрическа енергия за електроснабден имот, а по възражението за давност - извършване на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е дадена в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ Законът за енергетиката свързва качеството длъжник на цената с качеството на собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електрическа енергия за битови нужди да е и друг правен субект – този, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване, и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. В този смисъл са и разясненията, дадени в решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III г. о. С оглед изявленията на ищеца в открито съдебно заседание и приетите за безспорни обстоятелства, че същият е собственик на апартамент № 103, находящ се в ********, съдът намира, че ищецът има качеството на потребител на електрическа енергия, както и че до имота е била доставена електрическа енергия на посочената стойност и количество, като по тези факти ищецът не спори.