Решение № 182 от 15.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ботевград, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810101302 по описа за 2022 година

Предявени са иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът- М. Х. М. от гр. Ботевград твърди, че е единствен наследник на починалият й баща ******, починал на 05.05.2018 г., като е наследила имуществото му, включително и всички вземания, които е имал от ответника Г. Т. Ц.. Поддържа, че вземанията произтичат от неформален договор за паричен заем между страните за сумата от 9 950.00 лв., преведени по банков път на ответника на 29.01.2018 г. от банкова сметка на наследодателя й в „Банка ДСК” АД. Излага, че въпреки многократно й опити, в качеството й на наследник, да разреши проблема по доброволен начин и получи обратно предоставените му парични средства на ответника, същият отказва възстановяването на предоставените му в заем средства.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата от 9 950.00 лв., представляваща предоставен паричен заем на ответника, преведена по банков път по сметката на ответника на 29.01.2018 г., невъзстановен от него, ведно с дължимата законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

При условия на евентуалност- в случай, че съдът прецени, че не е налице сключен неформален договор за заем между страните, моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата от 9 950.00 лв., с която същият се е обогатил без основание, ведно с дължимата законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените разноски по делото.

Ответникът- Г. Т. Ц. от гр. Ботевград в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на непогасени парични 1 задължения към ищцата и към наследодателя й *****. Сочи, че представената справкаизвлечение, за която се твърди, че касае банкова сметка на наследодателя на ищцата, не представлява годно доказателствено средство поради липсата на подпис и печат на издалото справката лице, включително липсват доказателства, че същата изхожда от Банка ДСК ЕАД. Оспорва като недоказани твърденията на ищцата за наличие на заемно правоотношение между него и *****, като заявява, че не е посочен точният размер на твърдяната за предоставена в заем сума, не са изложени твърдения за евентуално настъпил падеж, обосноваващ изискуемостта на сумата и/или изходяща от кредитора покана за плащане. Поддържа, че твърденията изобщо за получена сума от негова страна в посочения от ищцата размер са недоказани. Твърди, че съществува неяснота и дали ищцата не се е отказала от наследството. В съдебно заседание ответникът уточнява, че не оспорва получаването на сумата, но оспорва наличието на уговорка за паричен заем между него и наследодателя на ищеца. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

От заверено копие на удостоверение за наследници от 10.07.2020 г. се установява, че ищцата е единствен наследник по закон на ******, починал на 05.05.2018 г.

По делото е безспорно между страните, че ответникът е получил от наследодателя на ищцата сумата от 9950.00 лв. по банковата си сметка на 29.01.2018 г.

Видно и от представеното по делото заверено копие на извлечение от банкова сметка с титуляр ******, на 29.01.2018 г. същият е превел по сметка на ответника Г. Т. Ц. сумата от 9950.00 лв.

От съдебно удостоверение изх. No 7602/07.07.2023 г. от РС- Бургас и писмо изх.

No 1957 от 07.07.2023 г. от РС- Несебър се установява, че в особените книги на посочените съдилища няма вписани откази от наследството на ****** от ищцата М. Х.

М..

Представено е заверено копие на съдебно решение на РС- Бургас със страни страните по настоящото дело, което не е източник на относими по процесния спор доказателства, поради което и не следва да се обсъжда от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания- наличието на договор за заем между наследодателя на ищцата и ответника, а именно, че наследодателят й е предал в собственост на ответника исковата сума, а ответникът се е задължил да му я върне. Тези обстоятелства не бяха доказани в производството по настоящото дело от ищцата.

При липса на спор между страните относно обстоятелството, че ответникът е получил процесната сума от наследодателя на ищеца и спор относно основанието за имущественото разместване- предаването й по сключен договор за заем, съдът намира за недоказано твърдението на ищцата за даване на сумата на основание сключен с ответника договор за заем – предаване на сумата от наследодателя на ищцата на ответника със задължение на последния да ги върне. От единственото събрано по 2 делото доказателство в тази насока се установява по несъмнен начин, че наследодателят на ищцата е предал твърдяната искова сума на ответника чрез банков превод по сметка на последния на 29.01.2018 г., но не и че същият е поел задължение за връщането на сумата на наследодателя на ищеца, а именно не се доказа наличие на сключен от тях договор за заем, по който за ответника да е възникнало задължение за връщане на процесната сума на наследодателя на ищцата.

Поради това искът с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9950.00 лв., представляваща дадена на ответника в заем сума, се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По евентуалния с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

С оглед становището на съда по главния иск, то съдът следва да се произнесе и по евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Със същия се претендира връщане на сума в размер на 9950.00 лв., преведена от наследодателя ищцата по банковата сметка на ответника, с която последният се е обогатил без основание. Съдът намира така предявения иск за основателен.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, а именно липсата на основание трябва да е към момента на получаване на облагата. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго е налице, когато липсва валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага.

В случая по делото безспорно се установява, че на 29.01.2018 г. от банкова сметка на наследодателя на ищцата – ******, е извършен превод на сумата от 9950.00 лв. по банкова сметка на ответника. Посоченото обстоятелство не е спорно между страните. Съдът намира, че към датата на извършване на имущественото разместване между страните не е съществувало валидно правно основание за това. От събраните по делото доказателства не се установи наличие на валидно правоотношение - сключен между страните договор, нито съществуване на друго задължение на наследодателя на ищцата към ответника. Наличие на правно основание за получаване на сумата на се и твърди от ответника в настоящото производство.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за реституция на дадената сума. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е единствен наследник по закон на ******, както и че от страна на същата не е заявяван отказ от наследството на последния, поради което процесното вземане, като част от наследството на кредитора ******, е преминало в патримониума на ищцата.

Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер от 9950.00 лв.

Ответникът дължи и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, съобразно направеното искане за това.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от последната разноски в производството съобразно уважената част от исковете в размер на 1099.00 лв., от 3 които 199.00 лв. за държавна такса и 900.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 1250.00 за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Г. Т. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, *****, иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 9950.00 лв. /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/, представляваща дадена на ответника от наследодателя на ищеца – ******, сума по договор за заем от 29.01.2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г. Т. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, *****, да заплати на М. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 9950.00 лв. /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/, представляваща преведена без основание сума на 29.01.2018 г. от наследодателя на ищеца – ******, по банкова сметка на ответника, ведно със законната лихва от 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. Т. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. Х. М., с ЕГН **********, с адрес:

******, сумата от 1099.00 лв. /хиляда деветдесет и девет лева/ за направените разноски по делото.

ОСЪЖДА М. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: ******, на основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Г. Т. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, *****, представлявано от управителя ***, сумата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ за направените разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4