Решение № 344 от 25.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Ямбол, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500309 по описа за 2023 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М. К. М., понастоящем в Затвора-Бургас ч р е з служебен защитник адв.Н. А., АК-Бургас против решение № 140/30.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 288/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. М., намиращ се в Затвора гр.Бургас, ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието гр.София, Н. В. Г. от гр.*****.ул.****** и Т. Д. К. гр.*****, ул.*******, ЕГН ********** искове да бъдат осъдени да му заплатят обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 5000 лв. и обезщетения за неимуществени вреди в размер, както следва: Н. В. Г. -3332,64 лв., Министерство на правосъдието - 2901,65 лв., Т. Д. К. -1365,71 лв., ведно със законната лихва върху тях от подаване на исковата молба да окончателното плащане, вследствие на процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.дело № 358/2016 г. на ДСИ при РСгр.Бургас, изп. дело № 943/2013 г. на ЧСИ Н. В. Г. и изп. дело№ 199/2016 г. на ЧСИ Т. Д. К., както и да заплати разноски.

Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск, тъй като исковете са основателни и безспорно доказани, но първоинстонционният съд е постановил решението си като е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон и не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до неговата неправилност, включително решението е постановено при липса на мотиви за голяма част от ищцовите възражения, с присъждане на направените разноски.

1

Според въззивника е доказано, че сумите са били удържани от двамата ЧСИ и един ДСИ неправомерно от работната му заплата, която той е получавал в Затвора-Бургас, тъй като са несеквестируеми по закон, защото винаги са били в размер по-малък от минималната работна заплата за страната, но този въпрос, в нарушение на материалния и процесуалния закон изобщо не е обсъден от съда в решението. Ищецът не е бил уведомяван надлежно и своевременно за претенциите на ЧСИ и ДСИ към него и по този начин е бил лишен, както от възможността да сключи с тях споразумение за разсрочено изплащане на сумите, така и от възможността да се защити от извършените спрямо него нарушения на закона и на правото му на защита. При налагане на запорите от ЧСИ и ДСИ върху трудовото възнаграждение на ищеца, не са били спазени разпоредбите на чл.446 и чл.507, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНС на лишените от свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това изключение се отнася само за издръжките, а в случая не се касае за суми за издръжка. Всички съдебни изпълнители са изпратили запорни съобщения до ГД "ИН" Затвор Бургас без да изпратят такива до М., отказали са да му предоставят каквито и да са документи по изпълнителните дела, независимо от многократните му искания за това, с което са нарушили правото му на защита.

Претенциите на ищеца за нанесени неимуществени вреди също са основателни и доказани, но ЯРС не ги е разгледал и обсъдил, поради което следва да бъдат уважени. От показанията на разпитаните по делото свидетели по безспорен и несъмнен начин е установено, че лишаването на М. от доходи е предизвикало у него дискомфорт, довело е до влошаване на здравословното му състояние - психическо и физическо, дори до възникване на мисли за прекъсване на живота.

В законоустановения срок ответникът по делото Н. В. Г. е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.

Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. В своето решение съдът е стигнал до единствения правилен извод, че Г . н е е извършил незаконосъобразни изпълнителни действия по ИД 20138020400943 - връчил е покана за доброволно изпълнение на длъжника по реда да действащ към него момент закон, не е допуснал да настъпят по делото предпоставките за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и със съобщението за наложен запор върху вземанията за положен труд на длъжника до Затвор Бургас е указал на ТЗЛ общия закон, уреждащ несеквестируемостта чл.446 ГПК. Не намира подкрепа в закона твърдението на жалбоподателя, че специалните норми на чл.78, ал.1 и ал.3 ЗИНЗС важели единствено при вземания за издръжка, тъй като чл.78, ал.3, изр. второ законът изрично изключва уредената в тях защита на лишения от свобода. Правилни са изводите на районния съд, че претенциине не са доказани по размер, не е доказан вида на претендираните неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между действията по ИД № 20138020400943 и претендираните от ищеца вреди.

2

Ответниците ЧСИ Т. Д. К. и Министерство на правосъдието не са депозирали отговори на въззивната жалба.

От лицето К. Ц. К. – ДСИ при БРС е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, но ЯОС не го докладва, тъй като ДСИ не е лично страна по делото, а искът е насочен спрямо Министерство на правосъдието.

От третите лица помагачи „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и ЗК „Евроинс“ АД са депозирани отговор и становище по въззивната жалба, с които същата се счита за неоснователна и се желае потвърждаване на атакуваното решение. Изложени са подробни съображения за това, че в обжалваното решение съдът е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи, водещи до основания за пълното отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения срок третото лице помагач К. Ц.а К. е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.

Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца М., че не ли уведомяван надлежно, тъй като е получил поканата за доброволно изпълнение лично, както и че възнаграждението за труд е несеквестируемо, тъй като в неговия случай е приложима нормата на чл.78 ал.3 от ЗИНЗС и размерът на удръжките от трудовото му възнаграждение е съобразен с това.

Третото лице помагач К. в качеството си на ДСИ при БРС е действал законосъобразно и с действията му по изпълнението не е причинена вреда на ищеца.

Страните, редовно призовани за съдебно заседание – въззивникът М. не се явява лично, а се представлява от пълномощника си адв.А., която поддържа въззивната жалба.

От въззиваемите се явяват лично Н. Г. и Т. К., а Министерство на правосъдието се представлява от юрисконсулт Борисова като всички поддържат възраженията си по жалбата.

От третите лица помагачи се явява лично К. К., ЗД „Евроинс“ АД и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не изпращат представител, но поддържат становищата си, с които оспорват въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във 3 вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Пред ЯРС са предявени от М. К. М. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл.45 и 49 от ЗЗД, както следва: против Министерство на правосъдието като длъжник по изп.дело № 358/2016 г. на ДСИ при РСгр.Бургас, против Н. В. Г. като длъжник по изп. дело № 943/2013 г. на ЧСИ Н. В. Г. и изп.д.

№ 2076/2019 г. и против Т. Д. К. като длъжник по изп.д.№ № 199/2016 г. Претендира се да бъдат осъдени ответниците да заплатят обезщетения за имуществени вреди, а именно: Н. В.

Г. -3332,64 лв., Министерство на правосъдието -2901,65 лв., Т. Д. К. -1365,71 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба да окончателното плащане, както и обезщетения за неимуществени вреди по 5000 лв. от всеки ответник, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба да окончателното плащане. Претенцията по отношение на МП е обоснована с това, че е работодател и възложител на работата на ДСИ при БРС.

Твърденията на М. са, че удръжките по изпълнителните дела са направени в нарушение на чл. 446 от ГПК, поради което действията на ДСИ и ЧСИ са незаконосъобразни. По изпълнителните дела не са му били изпратени покани за доброволно изпълнение като длъжник, не са му предоставили искани документи по делата, а изпълнителните производства са продължили, въпреки че в двугодишен период не са били предприемани изпълнителни действия и са подлежали на прекратяване. Неимуществените вреди са претърпени от М. в периода 01.07.2015 г.-22.10.2020 г. и се изразяват в притеснение, стрес, безпокойство, несигурност, гняв, изнервеност.

Съгласно чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа на друго лице отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По реда на този текст се търси обективна отговорност за чуждо противоправно и виновно деяние, извършено при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа, с което са причинени вреди на ищеца, представляващи пряка и непосредствена последица от деянието. Тази постановка на закона е относима спрямо ответника МП, който безспорно е възложител на работата по отношение на ДСИ. Съгласно чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

За да е основателна предявената претенция за непозволено увреждане, ищецът М. е следвало да докаже при пълно и главно доказване, че ЧСИ Н. Г. и Т. К., както и ДСИ при БРС К. Ц. К. са извършили незаконосъобразни действия по образуваните при тях против него като длъжник изпълнителни производства, изразяващи се на първо място, както той твърди в удържане от несеквестируемото му трудово възнаграждение, с които действия 4 същият е ощетен и увреден в претендираните размери. Не е спорно, че М.К.М. се намира в затвора в гр. Бургас, както и че видно от изпратената до съда справка от Затвора Бургас вх.

№ 16809/18.11.2022 г. е назначен на работа като отговорник на група със Заповед от 25.06.2015 г., за което получава трудово възнаграждение, както и че от Затвора като трето задължено лице се удържат на основание чл.78, ал.3 от ЗИНЗС ежемесечно 2/3 от трудовото му възнаграждение, тъй като са приети и наложени запори по пет изпълнителни дела, сред които са и процесните ИД № 199/2016 г., ИД № 943/2013 г., ИД № 358/2016 г. и ИД № 2076/2019 г.

Приложени са към тази справка и запорните съобщения, изпратени до Затвора гр.