Решение № 19 от 31.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно административно наказателно дело № 20215300601852 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Постъпила е жалба от ХР. АТ. Р., чрез защитника му адв. А.Б., против Решение № 1040/09.07.2021 г. по АХД № 3820/2021 г. на Районен съд Пловдив, с което обвиняемият А. е признат за виновен за това, че на 21.02.2019 г. на път III-565, в района на 18-ти километър, в отсечката с.

Белозем - с. Шишманци, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато 1 възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. С. Г., изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок по-голям от един месец - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр. 2-ро вр. чл.342, ал.1 от НК.

На основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание Глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се обоснове категоричен извод за наличие на съставомерно деяние от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което обвиняемият да бъде признат за невинен.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се развиват съображения за неправилно и избирателно тълкуване на заключението на автотехническата експертиза. Акцентира се върху съпричастността на пострадалото лице за пътнотранспорното произшествие, поради наличието на висока концентрация на алкохол в кръвта и породеното от опияняването неадекватно поведение на водача на каруцата.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на мнение, че решението на Районния съд за правилно и законосъобразно, а жалбата намира за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена.

Адв. Б., защитник на подсъдимия Р., поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли обвиняемият да бъде признат за невинен.

Жалбоподателят – обвиняемият Х.Р., редовно призован, не се явява.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционното дело е образувано по внесено в Районен съд Пловдив Постановление от 07.06.2021г. по пр.пр.№ 1647/19 г. на Районна прокуратура-Пловдив, с което е направено предложение за освобождаване от 2 наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК на обв.ХР. АТ. Р. за това, че на 21.02.2019 г. на път III-565, в района на 18-ти километър, в отсечката с.

Белозем - с. Шишманци, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. С. Г., изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок по-голям от един месец - престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Обвиняемият ХР. АТ. Р. е роден на **г. в гр. П., живущ в с. М., обл. п., ул. ***. *** гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан.

Същият е правоспособен водач на МПС от 2007 г. и притежава свидетелство за правоуправление с категории ”В”, „М“ и “АМ”.

Обвиняемият Р. притежавал лек автомобил „ВАЗ“, модел „2107“, с рег. № ***. Тъй като същият се нуждаел от ремонт, Р. го оставил при майстор в с. Б. на 19.02.19 г. На 21.02.19 г. след проведен телефонен разговор с майстора, обв. Р. разбрал, че колата е готова и може да сия вземе. За целта се свързал със свой братовчед - свид. Р.Ч., като двамата с друг автомобил отишли до с. Белозем. След като обвиняемият заплатил ремонта, се качил на лекия автомобил „ВАЗ 2107“ с рег.№ ***и го привел в движение в посока с.

Шишманци. Това станало около 18.20 ч. Свидидетелят Ч. от своя страна управлявал другия автомобил „Рено Лагуна“, с който пристигнали до с.

Белозем. При последния се возела и съпругата му - свид. Я. Ч. Движили се по път III-565, като вече било тъмно. Обвиняемият Р. се движел на къси 3 светлини. По същото време и в същата посока, с каруца теглена от кон се движел свид.Т. Г. Същата била изградена от метално скеле, а пострадалия се намирал върху дъска за сядане на нея. Тя не била обозначена със светлоотразителни елементи, нито била снабдена с източник на светлина.

Самият Г. бил употребил значително количество алкохол, а освен това се движел по средата на пътното платно. Около 18.30 ч. каруцата с пострадалия в нея била застигната от автомобила управляван от обв. Р. в района на 18-ти км на пътя. Скоростта на движение на леката кола била около 89 км/ч, която била несъобразена с движението на къси светлини. Едва на около 53 метра от каруцата обвиняемия възприел същата и задействал спирачната уредба на автомобила, но не успял да спре и настъпил удар в каруцата. И двете пътни превозни средства напуснали пътното платно и се установили извън него.

Малко след това през този участък от пътя преминала свид. Х. Г., която видяла блъснатите автомобил и каруца, поради което подала сигнал на тел.112. На място пристигнал полицейски автопатрул в състав свид. К. Т. и Г.

Т. Те запазили местопроизшествието и изчакали екип на ЦСМП. Пострадалия Г.бил отведен в медицинско заведени за оказване на помощ, а обв. Р. бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Пробата му била отрицателна. В резултат на удара на пострадалия било причинено счупване на двете кости на дясната подбедрица, а при извършеното изследване на кръвна проба се установило, че към момента на деянието концентрацията на алкохол в кръвта на Г. била 2.39 промила.

Описаната по-горе фактическа обстановка, Районният съд е намерил за установена по безспорен и категоричен начин от обясненията на обв. Р., дадени в хода на наказателното производство, от показанията на разпитаните в хода на същото производство свидетели Т. С. Г., К. С.Т. Г. Т. Т., Х. С. Г., Р.

И. Ч.и Я. Г. Ч. Съдът е констатирал, че обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите се допълват хармонично помежду си, поради което и ги е кредитирал с доверие.

От заключението на направената в хода на досъдебното производство СМЕ е видно, че на пострадалия при сблъсъка е причинено открито счупване на двете кости на дясната подбедрица в долната им трета.

Това е довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за период по-дълъг от месец. Причинената травма е в пряка връзка с настъпилото ПТП и е причинена в следствие на удара с автомобила и 4 падането върху пътната настилка.

От заключението на извършената химическа експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия Т. Г. към момента на деянието е била 2.39 промила.

По делото са били изготвени две автотехнически експертизи.

Според първата не са били отчетени в пълнота обясненията на самия обвиняем, поради което е била назначена и колективна експертиза. От заключението на последната се изяснява механизмът на ПТП и скоростта на движение на автомобила „ВАЗ“.

При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че обв. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 343, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 21.02.2019 г. на път III-565, в района на 18-ти километър, в отсечката с. Белозем - с. Шишманци, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. №*** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. С. Г., изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок по-голям от един месец.

В резултат на удара с управлявания от обв.Р. автомобил, на постр. Г. е било причинено увреждане, което по същество представлява средна телесна повреда съгласно нормата на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Нарушаването на телесния интегритет на пострадалия е в причинна връзка с действията на обвиняемия, който при неправилна преценка при управление на автомобила на къси светлини и неподходяща за това скорост, е настъпило ПТП с описания вредоносен резултат. Районният съд е отчел, че в случая очевидно е 5 налице и съпричиняване от страна на пострадалия, който с концентрация на алкохол от 2.39 промила е управлявал ППС /каруца теглена от кон/ в нарушение на правилата за движение - по средата на пътното платно, като каруцата не била обозначена със светлоотразителни елементи, нито била снабдена с източник на светлина.

От субективна страна престъплението е било извършено по непредпазливост, като обвиняемия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди съгласно нормата на чл.20, ал.2 на ЗДвП.

Настоящият въззивен състав напълно споделя заключенията и правните изводи на районния съд.

На първо място следва де се отбележи, че установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от страните.

Възраженията на защитата са досежно приетата от съда за несъобразена скорост на движение на л.а. „ВАЗ“ на къси светлини, а именно 89 км/ч., тъй като според заключението на експертите, ако каруцата е била със светлоотразители, съобразената скорост на движение, при която обвиняемият е могъл да спре пред нея е била 92 км/ч. Другото възражение е относно това била ли е каруцата предвидимо препятствие или не, при положение, че същата се е движела без светлини и без светлоотразителни елементи, управлявана по средата на пътното платно от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 2 на хиляда.

Настоящата въззивна инстанция намира възраженията на защитата за неоснователни.

Според вещите лица, най-вероятния механизъм на пътнотранспортното произшествие е движение в средата на пътното платно на каруцата управлявана от пострадалия. Същата е застигната от обвиняемия, който на около 53 метра от нея е задействал спирачната система на автомобила, но удара е бил неизбежен. Основните причини за настъпването на ПТП от техническа гледна точка са: Конската каруца се е движела през нощта без да е оборудвана отзад вляво със светещо тяло, поради което е била трудно забележима на платното за движение, както и това, че водачът на л.а.