Решение № 89 от 13.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АППловдив)Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600210 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260008/26.01.2021г. по НОХД № 581/2020 г., Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. К. Л. А. за ВИНОВЕН за това, че през периода 11.05.2012 г. - 12.09.2012 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство, (чрез използване на лицето С. И. К.) като управител на „*“ ЕООД гр. * е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „-*“ ЕООД в особено големи размери - данък върху добавената стойност /ДДС/ в общ размер на 13 260.50 лв., както следва:

1. На 11.05.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 2 486 лв ., като е потвърдил неистина в 1 подадена пред ТД на НА П гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. № */11.05.2012 г. за данъчен период по ЗДДС м. април 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 486 лв., при действителен в размер на 0.00 лв. и ДДС за внасяне 14.50 лв. при действителен в размер на 2 500.50 лв. , а също и като е използвал документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния период м. април 2012 г., включвайки в него фактура с № */08.04.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 486 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС) при представяне на информация пред органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 486 лв.

2. В периода 01.05.2012 г. - 11.06.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 3 660 лв., като е потвърдил (на 11.06.2012 г. ) неистина в подадена пред ТД на НАП гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. № * г. за данъчен период по ЗДДС м. май 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 820.76 лв. при действителен в размер на 6 160.76 лв. и ДДС за внасяне в размер на 124.14 лв. при действителен в размер на 3 784.14 лв., а също и като е използвал неистински документи (фактури № */04.05.2012 г. и № */28.05.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД, включвайки ги в дневника за покупките на дружеството за данъчния период месец май 2012 г.) при водене на счетоводството (в периода 01.05. 11.06.2012 г.) и документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния период м. май 2012 г., включвайки в него фактура № */04.05.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 490 лв. и фактура с № */28.05.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 1 170 лв. без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6. ал. 1 от ЗДДС ) при представяне на информация (на 11.06.2012 г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 11.06.2012 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 3 660 лв.

3. В периода 01.07.2012 г. - 11.08.2012 г. е избегнал установяването и 2 плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 4 714.50 лв., като е потвърдил (на 11.08.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. № * г. за данъчен период по ЗДДС м. юли 2012 г. ( относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 714.50 лв. при действителен в размер на 1 000 лв. и ДДС за внасяне в размер на 725.97 лв. при действителен в размер на 5 440.47 лв. , а също и като е използвал неистински документи (фактури № 37/07.07.2012 г.; № 41/15.07.2012 г. и фактура № 44/08.07.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД, включвайки ги в дневника за покупките на дружеството за данъчния период м. юли 2012 г.) при водене на счетоводството (в периода 01.07.-11.08.2012 г.) и документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния период м. юли 2012 г., включвайки в него фактура № 37/07.07.2012 г., с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 885 лв. ; фактура с № 41/15.07.2012 г., с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 497.50 лв. и фактура № 44/08.07.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 1 332 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6, a л . 1 от ЗДДС ) при представяне на информация (на 11.08.2012 г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 11.08.2012 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 4 714.50 лв.

4. В периода 01.08.2012 г. - 12.09.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 2 400 лв., като е потвърдил (на 12.09.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. №* за данъчен период по ЗДДС м. август 2012 г. /относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 900 лв., при действителен в размер на 2 500 лв. и ДДС за внасяне 372.78 лв. при действителен в размер на 2 772.78лв., а също и като е използвал неистински документ (фактура № 57/05.08.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД, включвайки я в дневника за покупките на дружеството за данъчния период м . август 2012 г.) при воденето на счетоводството (в периода 01.08. - 12.09.2012 г.) и документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния 3 период м. август 2012 г., включвайки в него фактура с № 57/05.08.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД, с начислен ДДС в размер на 2 400 лв. , без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС) при представяне на информация (на 12.09.2012 г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 12.09.2012 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 2 400 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите, поради което и на основание чл. 255 , ал. 4, вр. ал. 3, вр. с ал.

1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е ОСЪДИЛ на „ПРОБАЦИЯ” ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА при следните пробационни мерки:

- по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. *, ЖК *, ул. *, № *, ет. *, ап. 14 за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- по 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. К.А., който чрез своя защитник я обжалва с искане тя да бъде отменена предвид изтеклата давност по чл. 80 ал.1 т.4 НК респ. се иска приложението на чл.9 ал.2 НК.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено, че подс. К.А. е наказан (НОХД № 2146/2017 4 г. ПОС) за престъпление по чл.255, ал.4, вр.чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода 01.12.2010 - 06.09.2011 г. Освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.06.2018 г.

Търговското дружество „-*“ ЕООД със седалище в гр. *, ул. „*“ № *, било създадено през месец януари 2012 г. Негов управител и едноличен собственик на капитала е подсъдимият, ръководещ и фактически дейността му. Юридическото лице получило обща регистрация в ТД на НАП гр. *, вкл. и по ЗДДС.

„-*“ ЕООД счетоводно било обслужвано от свид. С. К. - *. Тя са занимавала и с изготвянето на справките-декларации по ЗДДС, придружаващите ги отчетни регистри, като в тях, използвайки счетоводна програма, включвала сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите, предоставяни й от управителя К.А.. Не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки/услуги на „-*“ ЕООД, респ. не участвала в договарянето им, като информация за сделките вземала единствено от съдържанието на представяните й от подсъдимия фактури.

Затова и не била запозната дали тези счетоводни документи отразяват реални търговски отношения.

Първоинстанционният съд е приел, че през месец март 2012 г. у подс.

К.А. се формирало намерението да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и представлявано от него дружество за редица данъчни периоди, като за целта решил да използва неистински фактури, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „*“ ЕООД се водело като получател на стоки. Така, чрез отчитането на облагаеми доставки, по които реално доставка не била извършена, да ползва неправомерно данъчен кредит по реда на чл. 68 ал. 1 ЗДДС, т.е. да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения:

1. За данъчния период по ЗДДС месец април - 01.04. - 30.04.2012 г., подс. К.А. се снабдил по неустановен начин с фактура - под № */08.04.2012 г., оформена като издадена от дружеството „*“ ЕООД гр.*, представлявано от 5 свид. Д. П.. Тя отразявала плащане от купувача на обща сума 14 916 лв., от които 12 430 лв. данъчна основа и начислен ДДС в размер на 2 486 лева.

Сделката не била реална, защото подобна доставка не съществувала.

Към този момент управител на „*“ ЕООД бил свид. Д. П..

Ангажирането му като такъв станало по инициатива на лицето Н. А. под предлог, че последният имал твърде много фирми на негово име и този статус трябвало да бъде само временен. Свидетелят Д. П. не извършвал никаква дейност с дружеството, нито пък издавал фактури за доставки. Самият той не разполагал със счетоводна документация на фирмата, което ясно го идентифицирало като фиктивен неин управител.

„*“ ЕООД осъществявало търговска дейност при предходния негов управител В. А., когато стопанисвало ресторант и бар в гр. *. Освен с функционирането на двете заведения, дружеството не било ангажирано и не се занимавало с продажба и доставка на стоки.

След документалното преминаване собствеността на дяловете в полза на свид. Д. П., дружеството „*“ ЕООД престанало да извършва каквато и да е дейност, съответно формалният му управител към посочения момент на изготвянето на фактурата /неподписана изобщо от името на издател/ 08.04.2012 г. - нямал никакъв принос към създаване на въпросния документ, нито пък имал някакво знание за съществуването му.

Независимо, че между управляваното от него дружество „-*“ ЕООД и „*“ ЕООД нямало каквито и да било реални доставки, подс. К.А. представил фактурата с № */08.04.2012 г., която не била подписана от издател, на свид. С.

К. за нейното осчетоводяване. Тя я включила в дневника за покупки на „-*“ ЕООД за месец април 2012 г.

Тя попълнила и справката-декларация за периода. Така в кл. 41 било посочено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 486 лв., при действителен в размер на 0.00 лв, а в кл. 50 - ДДС за внасяне в размер на 14.50 лв., при действителен в размер на 2 500.50 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен издател „*“ ЕООД автоматично довело до преобразуване размера на дължимия към 6 държавата данък за периода, занижавайки го с 2 486 лева.